Решение по дело №3159/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               24.01.2018 година                        гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 11 декември                                                               Година 2017

В публичното заседание, в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: М.Пенева

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 3159 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Т.Д.Б., със съдебен адрес: ***/п./, чрез пълномощника- адвокат Д.В., против наказателно постановление № 4722 от 31.08.2017г., издадено от А. Г. М.- главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София.  

   В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че водачът на превозното средство вн качеството си на физическо лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, тъй като нормативната уредба визирала като възможни субекти на такива нарушения собствениците на превозни средства и превозвачите, сред които категории жалбоподателят не попадал. Позовава се на норми от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а по отношение тълкуване на понятието „лица извършващи превоз”, според жалбоподателя, този термин бил дефиниран в Параграф 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, където се сочело, че това са всички физически или юридически лица, регистрирани като търговци. Жалбоподателят, като водач на превозното средство, но не и негов собственик нямал право да се снабдява със съответно разрешително от администрацията обслужваща пътя, тъй като не попадал в нито една от посочените категории и липсата на подобно разрешително не можело да му се вмени във вина. Според тезата на санкционираното лице, извършеното от него действие би могло да се квалифицира като нарушение по чл.177, ал.3 от ЗДвП, респективно ангажирането на отговорността му по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата било незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното постановление изцяло.   

 Въззиваемата страна не взема становище относно основателността на жалбата, нито изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

          Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

   С обжалваното наказателно постановление № 4722 от 31.08.2017г., издадено от А. Г. М.- главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, била наложена „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Наказанието било наложено за това, че на 04.08.2017г. в 12.10 часа на Автомагистрала „Тракия”, км.198+200, в посока гр.Пловдив- гр.Стара Загора, Т.Б. управлявал и осъществявал движение на състав на ППС с четири оси- МПС с две оси, а именно марка „Рено”, модел „Премиум 420ДЦИ”, с рег. № В 6191 ВК и ремарке с две оси и рег.№ В 1455 ЕН. В процеса на проверката било направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Била констатирана дължина на ППС 19.50 м., при допустима максимална дължина 18.75 метра, съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „Д” от Наредбата, а съгласно чл.2 от същия подзаконов нормативен акт надвишаването на тези норми квалифицирало превозното средство като извънгабаритно.

         По делото не се спори, че на посочената дата и място, водачът Б. осъществявал описания превоз с товарен автомобил, който съгласно нормативната уредба е извънгабаритно. Безспорен е и факта, че при проверката водачът не представил на контролните органи валидно разрешително или квитанция за платена пътна такса за дейност за специално ползване на пътищата на съответната управляваща администрация.

        Наложената санкция на водача Б. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,  съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както се твърди в жалбата на наказаното лице. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС в нарушение на забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. В случаят, ангажирането на отговорността на водача от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на Т.Б. административнонаказателно обвинение се основава на това, че е управлявал състав на ППС, състоящо се от МПС с две оси и ремарке с две оси, като дължината на състава на ППС надвишава допустимото със 75 сантиметра, съгласно нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което осъществил движение на извънгабаритно ППС, по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/, за дейност от специално ползване на пътищата. При така осъществената фактическа и правна обосновка на обвинението съдът приема, че Т.Б., като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП управлявайки извънгабаритно ППС, без надлежно издадено разрешително, по принцип може да бъде субект на нарушението и съответно на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ.

        Управлявания от санкционираното лице състав от ППС /МПС с две оси и ремарке с две оси/ има обща дължина 19.50 метра, при допустима максимална дължина 18.75 метра и поради това попада в определението на чл.2, във връзка с чл.5, ал.1, т.3, буква „д”, както и чл.7а и чл.7б от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни ППС, но сочи и на изключението по чл.8, ал.5, във вр. чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно, движението му не може да бъде квалифицирано, като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на превишаване допустимата дължина без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от жалбоподателя ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 2001г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в диапазона от 500лв. до 3000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В тази връзка следва да се приеме, че заплащането на дължимата такса по чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 03.07.2001г. срещу издадена квитанция, не означава за получено по облекчен ред разрешение за движение на тези ППС по пътищата от републиканската пътна мрежа, поради което движението на извънгабаритно, тежко  ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата не съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП., както приел наказващия орган. Посочената нормативна регламентация не дава основание за подобен извод. Разрешението за движение на извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП- от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища, но в хипотезата на чл.14,ал.3 от наредбата се заплаща такса, а не се издава индивидуален административен акт.

         Коментираната правна квалификация, осъществена от административнонаказващия орган несъответства на фактите, включени в описаното изпълнително деяние. Тези пороци на санкционния акт обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен. В този смисъл е и утвърдената практика на съда, например Решение от 01.11.2017г. по КАНД № 328 от 2017г. по описа на Административен съд- гр.Стара Загора. 

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 4722 от 31.08.2017г., издадено от А. Г. М.- главен инспектор „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, с което на Т.Д.Б. била наложена „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: