РЕШЕНИЕ
№ 104
гр.
Монтана 19 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 14.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 651 по описа на АдмС Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С
решение № 447/15.11.2019г. по АНД №
1484/2019г., по описа на Районен съд гр. Монтана, наказателна колегия, е
отменено НП № 32-0000220/21.08.2019 г. на началника на ОО „АА" - гр.
Монтана, с което на М.Д.,***, е наложено административно
наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, затова че удостоверението
му за психологическа годност е с изтекъл срок на валидност.
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказващия
орган, в която твърди, че периодът, в който водачът е нямал валидно
удостоверение за психологическа годност е доста продължителен /от 30.01.2019г.
до 01.08.2019г./' - около 6 месеца. Водачът е длъжен да следи за срока на
валидност на документа си и когато изтича следва да уведоми работодателя си, за
да му бъде прекратена командировката и съответно да го поднови. Водачът е имал
възможност да се яви на психологическо изследване преди изтичане на срока на
валидност на удостоверението, но е бездействал, което е довело до
административното нарушение и налагане на съответната санкция. Предвид
виновното неизпълнение от страна на водача на посоченото в гореописаната
разпоредба задължение, налице са били основанията за ангажиране отговорността му
по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр., която предвижда, че се наказва с
глоба от 2000 лв. водач, който не спазва изискванията относно извършването на
обществен превоз. За това нарушение е предвидено административно наказание с
фиксиран размер и наказващият орган не е имал възможност за преценка на
различните обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Като се има предвид характера на
самото нарушение и фиксираното в закона наказание за него, изводът на съда, че
наложената санкция е силно завишена и не съответства на тежестта на нарушението
е абсолютно несъстоятелен. Случаят не може да бъде определен като маловажен,
като се има предвид, че не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Законоустановено
е, че водач, който извършва международен превоз на пътници и товари е длъжен да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос
само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Подобни действия,
съответни на постановеното от съда, освен всичко изложено, биха довели и до
неравно третиране на нарушителите в сходни ситуации, което пък противоречи на
конституционно установения принцип за равенство на гражданите пред закона. Преценката за маловажност не може да бъде
направена изолирано, без да се държи сметка за целите, които се преследват с
нормативната уредба, регулираща отношенията свързани с ползването на почивка,
психологическа годност на водачите на МПС, техническата изправност на ППС,
както и с условията за извършване на обществен превоз на пътници и товари, а
именно осигуряване на безопасността в транспорта. Позовава се на практиката -
решение № 185/17.5.18г. и решение № 388/16.07.2018г. на Административен съд –
Монтана – по правни
последици изтичането на срока на валидност на документа се приравнява на
липсата на такъв. Представеното ново удостоверение на жалбоподателя не доказва
същият да е притежавал изискуемия по наредбата документ. Последващото
снабдяване с такъв не може да обуслови липсата на нарушение, високата степен на
обществена опасност на деянието не може да обуслови наличието на маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административно
наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице.
Установена е изцяло фактическата обстановка по случая, която указва маловажност
на извършено деяние съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. Неприлагането на този институт
прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно. Същото правилно е отменено от районния съд.
Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение и отмени издаденото наказателно постановление, съставът на
Районен съд – Монтана приема, че към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал ППС без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. Безспорно е установено и че преди издаване на НП същият вече е имал
валидно такова, което е издадено шест дни след проверката. Безспорно е също
така, че при цялостната проверка на водача от служители на въззиваемата страна
не е установено друго нарушение.
Преди издаване на
наказателно постановление на наказващия орган е вменено задължение да извършва
служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване
от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на
деянието. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. № 1/2005г. на НК. Безспорно
жалбоподателят е извършил деянието за което е наказан, но това е първа такава
проява, при проверката не са констатирани други нарушения, непосредствено след
проверката и съставянето на АУАН нарушението е отстранено. С оглед цялостната
характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са
причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и
при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон, като изложените от него съображения изцяло се споделят от
настоящия състав.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че приложението на института на чл. 28 от ЗАНН би довело до неравно третиране на нарушителите в сходни ситуации, което от
своя страна противоречи на конституционно установения принцип за равенство на
гражданите пред закона. Преценката за маловажност е винаги конкретна,
а не хипотетична и въз основа на събраните по делото доказателства, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Отделно и извън изложените от
първоинстанционния съд съображения, следва да се отбележи и обстоятелството, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на издаденото
Наказателно Постановление. При съставяне на АУАН, водачът е направил относими и
релевантни възражения, такива депозирани и пред Началника на ОО АА, гр.
Монтана, по които нито е извършвана проверка, нито са обсъждани от
административнонаказващия орган.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 447/15.11.2019г. по АНД № 1484/2019 г., по описа на Районен
съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: