№ 87
гр. Търговище, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.ОВА
СТЕЛА ИВ. И.ОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. М., в качеството му на
директор на ОУ „Любен Каравелов", гр. Попово с ЕИК: *********, действащ
чрез адв. Б. К.,ТАК, против решение № 116/21.05.2025 г., постановено по
гр.дело № 738/2024 г. по описа на РС-Попово, с което ответното ОУ
„Л.Каравелов" Попово е осъдено да заплати на ищцата С. И. С.,
ЕГН********** от гр. Попово: сумата 1 585.08. лв., представляваща
неизплатено брутно увеличение към трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., на основание Анекс № Д01 -192/10.08.2023 към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование, сумата
258.81 лв. – законната лихва за забава върху неизплатеното брутно
увеличение към трудовите възнаграждения за периода от 16.10.2023 г. до
20.12.2024 г.; сумата 460.14 лв. – неизплатено брутно увеличение към
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 33 дни, на основание
Анекс №Д01-192/10.08.2023 г.; сумата 75.13 лв. – представляваща законната
лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неползван отпуск за
периода от 16.10.2023 г. до 20.12.2024 г., сумата 3 749.24 лв., представляваща
1
неизплатено брутно увеличение към обезщетение за придобИ.е право на
пенсия и осигурителен стаж за 11 месеца, на основание Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г.; сумата 612.16лв., представляваща законната лихва за забава
върху неизплатеното обезщетение за придобИ.е право на пенсия и
осигурителен стаж за периода 16.10.2023 г.-20.12.2024 г., както и разноски и
д.такси по делото.
Недоволен от така постановеното решение, считайки го за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
материалният закон, въззивникът моли за неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове, претендира разноски за двете инстанции. В жалбата се
сочи, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по делото и
определил рамката на спора, разпределяйки правилно и тежестта на
доказване, но по спорния въпрос относно приложението на подписания на
10.08.2023г. Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г., с който в чл. 27, ал. 2 са определени MP3 на
педагогическите специалисти със задна дата, считано от 01.01.2023 г.: „Има ли
действие за тези служители, които към датата на приемане на анекса са с
прекратено трудово правоотношение?“, съдът е достигнал до неправилни и
неточни правни изводи относно спорните текстове на Анекса.
Въззивникът обосновава позицията си с довода, че чл. 54, ал. 1 КТ точно
и ясно очертава момента, в който влиза в сила и действа КТД: от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая, видно от
текста на Анекса, "друго" не е уговорено, посочената в Анекса дата 01.01.2023
г. не представлява дата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които
притежават качеството работници и служители към момента на постигане на
договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната
заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на Анекса към КТД.
Предвиденият минимален размер на основната работна заплата за системата
на предучилищното и училищното образование, съгл. чл. 27, ал.1 от Анекса, се
определя, считано от 01.01.2023 г. единствено за тази категория лица, които
притежават качеството педагогически специалист към датата на увеличението
(забел.: подчертаването е от страната). За работодателя не съществува
правна възможност за изплащане на разликата от увеличението на работните
заплати за минал период от време на тези, които са с прекратени трудови
2
договори, тъй като размерът на трудовото възнаграждение е елемент от
задължителното съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ).
Уговореното възнаграждение може да бъде изменяно по взаимно съгласие на
страните с допълнително споразумение по чл. 119, ал. 1 от КТ. Допустимо е и
едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение от работодателя по чл.
118, ал. 3 от КТ, вкл. когато то се извършва по силата на нормативен акт или
КТД. Макар Анексът и КТД да имат задължителен характер, не могат да бъдат
приложени пряко, а само при условията на индивидуално договаряне с
допълнително споразумение, а в случая трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено със Заповед № 250/06.06.23 г. – преди договореността в
Анекса.
В срока по чл. 263 ГПК, ищцата/въззиваема, чрез пълномощник адв. И.
Ц., ТАК, е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на
жалбата, тъй като първоинстанционното решение е законосъобразно,
правилно и съобразено с всички доказателства по делото, въз основа на които
съдът е стигнал до правилни изводи. Моли за потвърждаването му и
присъждането на разноски.
Позовавайки се на разпоредбите на чл. 50- 56 от КТ, въззиваемата
излага доводи, че КТД обвързва страните по него, доколкото същият не е
обявен за недействителен; КТД може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие между страните по реда на неговото сключване, като за
измененията в КТД се прилагат чл. 53 и чл. 54 от КТ – правилото е, че
клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но
страните по договора могат да договорят друго. Под „друго" законът има
предвид друг момент, друга дата, различна от датата на
сключването/подписването му, от която ще влезе в сила; обикновено тази
друга дата е „задна дата", т.е. преди подписването на анекса, който е
неразделна част от подписаният КТД от 06.12.2022 г. В чл. 27,ал.1 и ал. 2 от
Анекса изрично е записано, че страните по КТД се договарят за съответното
увеличение на заплатите на педагогическите специалисти и на
непедагогическия персонал, сч. от 01.01.23г., като именно датата 01.01.23 г. е
„другото", което е договорено.
По подробно изложени съображения, позовавайки се на чл. 14, ал. 1 от
ЗНА и по аргумент от § 46 от ПЗР на ЗДБ на РБългария за 2023 г./обн. ДВ бр.
3
66/01.08.2023 г./че Законът влиза в сила от 01.01.2023г./ въззиваемата счита, че
забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с
това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на
педагогическите специалисти, предвидено с горепосочената Наредба, са
именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на законодателя да
предаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от
01.01.2023г. Паричните средства, предвидени за увеличение на
индивидуалните работни заплати, са съобразени именно с броя на заетите към
01.01.2023 г. в системата на училищното образование. Никъде в анекса не е
посочено , че увеличението се отнася само за заетите в системата на
образованието към датата на подписване на анекса. Нещо повече: липсва
изрично изключване на лицата, чиито ТПО са прекратени към датата на
сключване на анекса-10.08.2023 г., тъй като в противен случай би се стигнало
до неравно третиране /дискриминация/ на служителите, полагали труд при
същия работодател на равна и сходна длъжност 01.01.2023 г., но чиито
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса
10.08.2023 г.„Прекратяването на трудовото отношение на ищцата преди
подписването на анекса не представлява правопораждащ юридически факт,
който да я лиши от правото й да получи увеличение на трудовото
възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. до 30.06.2023
г.“(забел.:подчертаването е от страната). В настоящия случай можело да се
твърди, че по отношение на Наредба № 4/2017 г., заместник-министърът на
образованието е дал автентично тълкуване, но то не следва да бъде възприето
като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на официално
тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по който
е разгласен/обнародван и тълкуваният акт.
В о.с.з. пред въззивната инстанция страните поддържат жалбата,
респ.отговора по жалбата, като в допълнение пълномощникът на въззиваемата
се позовава и на официална публикация на МФ, че с приемането на ДБ 2023 г.
са осигурени допълнителните средства за увеличаване на заплатите на
учителите.
При проверката по реда на чл. 262 ГПК въззивът констатира:
ПК, въвз
Решението е валидно и допустимо.
4
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество–
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявените искове са обосновани с обстоятелствата, че ТПО на ищцата
на длъжност „старши учител в начален етап“ с ответното училище, е
прекратено поради навършване пенсионна възраст, сч.от 01.07.2023 г.,
съгласно Заповед № 250/06.06.2023 г., поради което и подписаният на
10.08.2023 г. Анекс към КТД за увеличение на заплатите на педагогическите
специалисти с 15 %, считано от 01.01.2023 г., е относим и приложим и към
дължимото й труд.възнаграждение за периода 01.01.-01.07.23г. (1585.08лв.),
което увеличено възнаграждение съответно променя и размера на дължимите
й обезщетения при прекратяване на ТПО – по чл. 222, ал.3 КТ (3 749 лв.) и
размера на увеличението на обезщетението за 33 дни неизползван отпуск по
чл. 224, ал. 1 КТ (460.14 лв.) Тъй като отправената от нея молба за въпросното
преизчисление и увеличение на изплатените обезщетения, не била уважена от
ответника, моли съда да осъди ответното училище да й заплати общо сумата
от 5 794.46лв., от които: 1 585.08 лв. – увеличен размер на работна заплата за
периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. (времето през което е била на работа до
прекратяване на ТПО); 3 749.24 лв. – увеличен размер на обезщетението по
чл. 222, ал. 3 от КТ и 460.14 лв. – увеличен размер за неползван платен отпуск
в размер на 33 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху неизплатените
суми от момента на поканата (16.10.2023 г.) до датата на завеждане на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове с основния довод, че поради прекратяване на ТПО на
ищцата преди изменението на чл. 27 от КТД с цитирания Анекс от 10.08.23г.,
последният не намира приложение към дължимите й обезщетения,
позовавайки се и на разпоредбата на чл. 54 КТ. Ответникът посочва още, че
отказът му за исканото преизчисление се основава на получено писмо на
зам.министъра на образованието и науката и становище на юристите към
СРСНПБ и действащото трудово законодателство. Разпоредбата на чл.27, ал.2
от променения КТД, визирала само лицата, работещи към момента на влизане
в сила на анекса (10.08.2023г.), където изрично се посочва, че се отнася до
„заетите в системата на народната просвета" лица, т.е. касае всички, които са в
ТПО в образователната система към датата на влизане анекса в сила. На
ищцата били заплатени всички уговорени трудови възнаграждения до
5
прекратяване на трудовото й правоотношение, което било преди възникването
на основанието за увеличение на работните заплати, поради което за нея
липсвало правна възможност за определяне на нова работна заплата, тъй като
при липсата на действащо ТПО между страните е равно недопустимо
увеличаване на ТПО и подписване на допълнителни споразумения в тази
връзка към несъществуващ трудов договор.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245
във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ; чл.222, ал.3 от КТ, и по чл.86 от
ЗЗД.
Спор по фактите между страните няма:
ТПО на ищцата е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.12 КТ поради
придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.07.2023г., съгласно Заповед № 250/06.06.2023 г.; трудовите й
възнаграждения за периода 01.01.-30.03.2023г., както и посочените
обезщетения в Заповед № 250/06.06.2023г. на директора на ОУ„Любен
Каравелов“, гр.Попово са изплатени на ищцата. Ищцата е била член на СС
към КТ „Подкрепа", ОУ „Л.Каравелов“ гр.Попово, за периода 10.09.1999 г.– 30
.06.2023 г. На 10.08.2023 г. между представители на МОН, СРСНПБ,
Сдружението на директорите в средното образование в Република България,
като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката
„Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към
КНСБ, като синдикати, от друга страна, е сключен Анекс № Д01-
192/10.08.2023г. към КТД № Д01- 269/06.12.2022г. за системата на
предучилищното и училищното образование. Не са спорни и останалите
факти и обстоятелства, които касаят правния спор – начислените суми за
изплащане, изплащането им (предвид и заключението на приетата СИЕ,
неоспорено от страните, приемащо се от съда като компетентно и
обосновано).
Спорният въпрос в първоинстанционното производство, на който се
основават и възраженията във въззивната жалба, е дали разпоредбите на
Анекса от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение
6
на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на
подписване на анекса - 10.08.2023 г., но полагали труд от момента, на който е
придадено действие на увеличението (01.01.2023 г.) до датата на прекратяване
на трудовия им договор.
Отговор на поставения въпрос дава тълкуването на разпоредбите на
приложимите нормативни и поднормативни актове: Съгласно новия текст на
чл. 27 ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното
образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение,
считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски. Предвидено е, че увеличението е със задна дата, т.е. от 01.01.2023 г.
С приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ.
бр.66/01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/ 01.09.2023 г.),
законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С
това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения
между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения,
приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следва да се съобрази и че КТД, сключен между
посочените синдикални организации и МОН е многостранен договор, с
няколко насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за
увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата
на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г.
Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с
обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му
– 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за
постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от
закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният
ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в
бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът съобразява разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго. Очевидно, разпоредбата не е
7
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно
началния срок, от който ще породи действие договора.
В процесния чл. 27, ал.1 и ал.2 на Анекса изрично е записано, че
страните по КТД се договарят за съответно увеличение на заплатите на
педагогическите специалисти и на непедагогическия персонал, считано от
01.01.2023г., като именно датата 01.01.2023 г. е „другото“, което са договорили
страните по КТД.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет (ЗДБ) на РБ
за 2023 г. (обн. ДВ. бр.66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила
от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР,
които нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и
заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката
(последно изм. и доп. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г.), е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните
месечни работни заплати, като за педагогически специалист на длъжността
„старши учител“ е предвидена сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от ЗР към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.), Наредбата влиза в сила
от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който
влиза в сила от 1 януари 2023г. По този начин Наредбата, изменяща Наредба
№ 4, също придава обратна сила, обратно действие на увеличението на
работните заплати, освен цитирания по-горе Анекс. Наредбата е издадена от
Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във вр.
чл.22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е
съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на
финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. също
предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано
от 01.01.2023 г.
В този смисъл са и изключително подробно обоснованите мотиви на
районният съд, които изцяло се споделят от въззива и на осн.чл. 272, от ГПК
съдът препраща към тях.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици
за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на
8
чл.14 от ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има
право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и
КТД увеличение на работната заплата, което респ. влияе и върху следващите й
се по КТ обезщетения (предмет на останалите два иска). Последващото
прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение
към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането
на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните
индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от
01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала
ищцата. По тези съображения въззивът приема иска за главниците за доказан
по основание. В исковия период 01.01.-01.07.2023 г. ищцата е полагала
действително труд за ответника, което обстоятелство не се оспорва от
последния. Предвид и реда за приемане на ЗДБ за съответната година, ако
същият е бил приет своевременно, лицето е щяло да получи полагащото му се
увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето на
бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица
обществени сектори, в това число и в системата на образованието, не може да
служи за основание ищецата да бъде поставена в по-неблагоприятно
положение спрямо останалите свои колеги, с които са работили
едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към
10.08.2023 г.
По отношение на претендираните размери, макар и приетата СИЕ да е
посочила частично по-високи суми, доколкото не е искано, респ. допускано по
реда на чл. 114 ГПК изменение на предявените искове, районният съд
правилно е уважил предявените искове в посочените в исковата молба
размери.
По иска за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД: Същият е основателен
от датата на поканата – 16.10.2023 г. до датата на завеждане на ИМ –
20.12.2023 г.: дължимата лихва за забава, за неизплатеното възнаграждение за
посочения период възлиза в размер на 258.81 лв.; за обезщетението по чл. 224
от КТ – в размер на 75.13 лв., и за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – в
размер на 612.16 лв.
При този изход на делото на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна е и
ищцовата претенция за заплащане на сторени от ищцата съдебни разноски за
9
платено адв.възнаграждение в размер на 1000.00 лв. На осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответникът дължи по сметка на РС-Попово сумата 463.37 лв.: 313.37 лв.
– държавна такса по предявените и уважени искове и 150.00 лв. –
възнаграждение за ССЕ.
Предвид неоснователността на в.жалба, основателно е искането на
въззиваемата за заплащане на заплатеното за въззивната инстанция
адв.възнаграждение (л. 17) в размер 1000 лв.
С оглед размера на всеки един от трите обективно кумулативно
съединени искове, решението не подлежи на касационно обжалване – на
осн.чл. 280, ал. 3 , т. 3 от КТ.
Водим от горното, въззивът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 116/21.05.2025 г., постановено по
гр.д. № 738/2024 г. по описа на РС – Попово, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“, с
Булстат *********, гр.Попово, ул.“Цар Освободител“ №17, представлявано
от директора С. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., ЕГН ********** от гр.Попово,
ж.к.“Р.“, бл.59, ет.4, ап.14, сумата 1000.00лв. (хиляда лева), представляваща
разноски във въззивната инстанция за заплатено адв.възнаграждение, на
осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване – на осн.чл. 280, ал. 3,
т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10