РЕШЕНИЕ
№ 23217
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110109391 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Р. Б. Г. – Г и Р. Б. В., в качеството им на наследници на Ц. Г. Г..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците за
осъждането им да заплатят сумите, както следва:
- Срещу Р. Б. Г. – Г за ½ части от процесните задължения, а именно: сумата от
568,88 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 69,30
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., както и главница за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 24,99 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 4,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.;
- Срещу Р. Б. В. за ½ части от процесните задължения, а именно: сумата от 568,88
лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 69,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., както и главница за извършена услуга дялово
1
разпределение в размер на 24,99 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 4,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците - Ц. Г. Г., в качеството й на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил в процесния период топлинна енергия, като ответниците
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. Триадица, . Претендира вземанията от
ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях
квоти от наследството, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе
части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва
за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания
съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове. На първо
място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между ищцовото
дружество и наследодателката на ответниците. Оспорва твърдението, че до
ответниците е налице редовно изпратена покана за погасяване на задълженията.
Оспорва наличието на договор с третото лице – помагач за процесния период. В
случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на
евентуалност правят възражение за погасителна давност на част от претендираните
суми, касаещи главницата. Сочат, че не са налице предпоставки за присъждане на цена
на дялово разпределение и лихви за забава. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца представя писмени доказателства,
като не ангажира становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателката на
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
2
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот се
установява, че на 19.01.1993 г. Б дарява на дъщеря си Р. Б. В. собствения си недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „ Видно е от нотариалния акт, че в поза на
прехвърлителя Б и неговата съпруга Ц. Г. Г., е учредено пожизнено вещно право на
ползване върху имота /л. 47-48/.
С нотариален акт № по описа на нотариус Д. Тна 28.03.1994 г. Р. Б. В. дарява на
своя баща Б собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „ /л. 51 - 52/.
В същия ден, на 28.03.1994 г., с нотариален акт за продажба на недвижим имот, Б
на дъщеря си Р. Б. В. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.. В
нотариалния акт е посочено, че в поза на прехвърлителя Б и неговата съпруга Ц. Г. Г.,
е учредено пожизнено вещно право на ползване върху имота /л. 49 - 50/.
От приетия по делото препис от Акт за смърт № 406/07.04.1997 г. /л. 147/ се
установява, че Б е починал на 07.04.1997 г., с което учреденото в негова полза вещно
право на ползване върху имота е прекратено, като такова е останало единствено по
отношение на неговата съпруга Ц. Г. Г..
Видно от справка за родствени връзки, издадена по реда на Наредба №
14/18.11.09 г., вещният ползвател на процесния недвижим имот, а именно Ц. Г. Г., е
починала на 24.10.2022 г., като е оставила за свой законни наследници ответниците по
делото и нейни дъщери - Р. Б. Г. – Г и Р. Б. В., които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са
наследили своята наследодателка при равни части.
Поради изложеното може да се направи извод, че наследодателката на
ответниците е вещен ползвател на процесния имот в процесния период, респ. е
потребител на топлинна енергия, като след нейната смърт, настъпила на 24.10.2022 г.
3
отговорност за изпълнение на задълженията носят нейните наследници.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал два броя отоплителни тела, щранг –
лира в банята и един брой водомер за топла вода. На двете отоплителни тела били
поставени ИРРО, като отоплението на стълбите не е било изключено. Дяловото
разпределение през процесния период било извършвано на база реален отчет на
разпределителите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на
топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При
отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на
абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била
начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 1187,73 лева, от която 1137,77 лв. за
топлинна енергия и 49,96 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за възстановяване, като сумата е
взета предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 135,96 лв. върху
непогасената топлинна енергия и 9,82 лв. върху непогасената сума за дялово
разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи
непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила
след 20.02.2021 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия
това е сума от 909,20 лева /като ½ част от нея е сумата от 454,60 лева/, а относно
лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 96,14 лева /като ½
част от нея е сумата от 48,07 лева/. По отношение на дължимия размер на главница за
дялово разпределение с настъпила изискуемост след 20.02.2021 г., вещото лице е
посочило, че се равнява на сумата от 33,41 лева /като ½ част от нея е сумата от 16,71
лева/, а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 5,43 лева /като ½ част от
нея е сумата от 2,72 лева/.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на наследодателя на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
4
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 20.02.2024 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 20.02.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 20.02.2021 г., като главница за
ТЕ е в размер на 909,20 лева, като ½ част от него се равнява на сумата от 454,60 лева.
Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от
20.02.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от по 454,60 лева за срещу всяка от
ответниците, като се отхвърли за горницата до пълните предявени размери от по
568,88 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г. като неоснователни.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение, то следва да се даде отговор на въпроса дължат ли ответниците
същата. Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява от документите за главен отчет и изравнителните
сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния
период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен
с третото лице – помагач от за извършване на услугата дялово разпределение. Вещото
лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение непогасените суми,
чиято изискуемост е настъпила след 20.02.2021 г., като главница за дялово
разпределение е в размер на 33,41 лева, като ½ част от него се равнява на сумата от
16,71 лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за
периода от 20.02.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от по 16,71 лева за срещу всяка от
ответниците, като се отхвърли за горницата до пълните предявени размери от по 24,99
лева и за периода от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г. като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
5
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение
от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 447,28 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 73,39 лева държавна такса, 35,27 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер, 158,73 лева
възнаграждение за особен представител, 3,53 лева разноски за съдено удостоверение и
издаване на документ и 176,36 лева възнаграждение за вещи лица.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски и не
претендират такива.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Р. Б. Г. – , ЕГН **********, в качеството й на наследница на Ц. Г. Г.,
ЕГН **********, починала на 24.10.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б: сумата от 454,60 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 20.02.2021 г. до
30.04.2022 г. за имот на адрес: гр. София, общ. Триадица, ул. , ведно със законна лихва
от 20.02.2024 г. до погасяване на задължението; сумата от 16,71 лева на осн. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 20.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.02.2024 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 447,28 лева на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част
от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответницата да заплати цена на
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 568,88 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г.; иска за осъждането на ответницата да заплати цена на
извършена услуга за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от
24,99 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 69,30 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г. и сумата от 4,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Б. В., ЕГН **********, в качеството й на наследница на Ц. Г. Г.,
ЕГН **********, починала на 24.10.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б: сумата от 454,60 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 20.02.2021 г. до
30.04.2022 г. за имот на адрес: гр. София, общ. Триадица, ул. , ведно със законна лихва
от 20.02.2024 г. до погасяване на задължението; сумата от 16,71 лева на осн. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 20.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.02.2024 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 447,28 лева на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част
от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответницата да заплати цена на
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 568,88 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г.; иска за осъждането на ответницата да заплати цена на
извършена услуга за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от
24,99 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 69,30 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г. и сумата от 4,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8