№ 14807
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.А
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110157232 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Т. И. Н., действаща като законен представител на
малолетното си дете А. Д. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3,
т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят Г. твърди, че ответникът е
негов баща, който не живее заедно с майка му от август 2012г. Упражняването на
родителските права по отношение на малолетния ответник е уредено с Решение № 91-
181/18.10.2013г., постановено по гр.д. № 2203/2013г. по описа на СРС, 91 състав. По силата
на това влязло в сила решени3 на 03.02.2016г. родителските права се упражняват от
майката, а бащата има право на режим на лични отношения с малолетното си дете. В
молбата се твърди ескалация на системна злоупотреба с психическо и емоционално здраве
на малолетното дете от страна на ответника. Твърди се, че на двете дати – 01.10.2022г. и на
15.10.2022г около 9ч. сутринта бащата пристигнал пред блок, в който живее молителят със
своята майка, а именно гр. София, ж.к. „Борово“ бл. 11, вх. А, ет. 5, ап. 15, искайки да вземе
детето в определения му със съдебно решение режим на лични отношения. При
пристигането на бащата малолетният молител изпаднал в силна нервна дестабилизация.
Детето се смутило и показало явен страх, започнал да диша учестено и тежко, получил
пристъпи на задух, изпаднал в нервна криза. В молбата се твърди, че въпреки това
състояние на детето бащата настоявал да осъществи режима си на лични отношения с детето
си и стоял настойчиво пред входа на блока. В допълнителна молба от 01.11.2022г. се
посочва, че отрицанието от страна на ответника на всичко, което майката но молителя е
споделяла с него а преживяванията на малолетното дете, след срещите им, ненежеланието на
ответника да се съобрази с потребностите на детето, което било разстроено на двете дати,
упорството на бащата пред блока и по телефона, за да стигне на всяка цена до среща с
детето, представляват според майката действия на домашно насилие, от които трябва да
бъде защитено детето. След тези два случая А. бил в продължение на 2-3 часа силно
потиснат, емоционално нестабилен. Причините да се стигне до тук можели да назоват
медицински специалисти, но причините били изтъкнати в социален специализиран доклад,
изготвен от психолози и експерти от Отдела за „Закрила на детето“ ЦОП „Бъдеще“ – Горна
1
Баня. В този доклад било установено, че бащата бил с недостатечън родителски капацитет,
не бил способен да разграничи собствените си потребности от тези на детето и бил склонен
да се налага на детето с принуда. Констатирано било, че не било в интерес на детето да
прекарва повече време с баща си. Бащата бил завел изпълнително дело, като била потърсена
ЧСИ. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за малолетния молител от неговия
баща, който настойчиво желае да се изпълнява режима на лични отношения, определен в
съдебно решение. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. Г. в депозиран писмен отговор оспорва твърденията в исковата
молба. Заявява, че с молбата за защита представлява злоупотреба с право от страна на
майката, която се домогва до ограничаване срещите му с неговия син. В становището се
твърди, че на посочените дати се е явил пред дома на сина си, за да бъде изпълнен
определен от съда режим на лични отношения. Този режим е не само право на родителя да
вижда детето си, но и право на неговия син на общуване с неотглеждащия родител. В
становището се твърди още, че ответникът не е виждал сина си от 26 август 2022г., от когато
майката е ограничавала срещите им. На посочените в молбата дати твърди, че е бил пред
блока на сина си. Провел е няколко кратки телефонни разговора с майката на сина си, която
първоначално не му вдигнала или затваряла телефона. След това му върнала обаждане, в
което не били уточнили нищо конкретно. След като бащата изчаквал определено време и
разбирал, че няма да може да види сина си си тръгвал. Оспорва доказателсдтвената сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По изложените съображения моли за отхвърляне на
молбата за защита като неоснователна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 24.10.2022г. молителят А. Г., действащ чрез неговата майка и
законен представител Татяня Н. подробно описва актове, които според нея са такива на
домашно насилие, извършени от неговия баща – Д. С. Г.. Към молбата е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която законния представител на молителя декларира, че
от ответника са извършени актове на домашно насилие както следва – на 01.10.2022г. и на
15.10.2022г. около 9ч. бащата осъществява актове на домашно насилие идвайки да вземе
сина си от дома, в който живее за осъществяване режим налични отношения с него. С
допълнителна молба от 01.11.2023г. малолетният молител чрез неговата майка е уточнил, че
при идването на бащата до блока, в който живее, че се напрягал и не искал да слезе. Детето
обяснявало на майка си че не желаел да бъде с баща си, който при срещите им говорел
против майка му и това го напрягало. Детето станало свидетел на телефонен разговор
между родителите и видимо се напрегнал емоционално и психически.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от законния
представител на малолетния молител. Приложено е и копие от сигнал до Закрила на детето
Красно село, от които се иска съдействие за прекратяване опитите на бащата да се вижда с
детето си в определения от съда режим на лични отношения. Твърди се още, че било
установено, че бащата бил с недостатъчен родителски капацитет През годините детето
ходело при него с противоречиви чувства, като с течение на времето нещата се влошавали.
Доверието на А. към баща му било силно подкопано, а тревожността му се усилвала дни
преди всяка уговорена среща с него. След като се върнел от среща с баща си, А. бил силно
потиснат, с видими нервни сривове. Бащата системно провеждал дълги и стресиращи детето
разговори, за които А. нееднократно му бил казвал, че му били неприятни и в които бащата
го принуждавал да се съгласява с неща, с които детето не искало Със своите монолози
бащата предизвиквал негативни чувства у детето. От страна на бащата било налице
авторитарно поведение с налагане и незачитане, потъпкване на чувствата и достойнството
на детето.
По делото е представен социален доклад от ДСП Оборище. Пред социалните
работници ответникът споделил, че майката възпрепятствала контактите му с детето. Г-жа
Н. се тревожела за сина си, за неговото психо-емоционално състояние. А. бил огорчен от
начина, по който г-н Г. говорел за нея като цяло и за начина й на родителстване. Пред
2
социалните работници страните са разказали, че родителите са запознали, а на следващата
година се родило детето. Още през първия месец конфликтите между родителите се
разраснали и се стигнало да физическо насилие и раздяла, след няколко месеца се събрали
до първата година на детето, но според майката тя била подлагана на психически тормоз и
вменяване на вина, така през 2012 г. се разделили. Майката и мъжът, с когото живеела,
полагали грижи за детето. Към момента майката била в отпуск по майчинство. Според
бащата детето имало потребност да се вижда с баба си по б. л. и с чичо си, с когото той
живеел заедно. Според бащата детето избягвало контакти с връстниците си. Според майката
А. бил добре приет в учебното заведение. Майката инициирала детето да посещава психолог
в училище с цел по-лесно да се адаптира към ситуацията между родителите му. Според
бащата той имал изградена емоционална връзка с детето, то се чувствало свободно да играе
и да изразява себе си. Когато детето било при майка си, бащата не можел да общува с него
по телефона. А. споделил, че не желаел и се притеснявал да общува и да се вижда с баща си,
като не уточнявал конкретна причина, случка или травматично преживяване. По отношение
на баща си – той го възприемал като авторитет, но бил разочарован и тъжен, гневен и че го
било страх от реакциите на баща му, но не можел да уточни какви са тези реакции.
Препоръките на социалните работници са, че детето има нужда от комуникация и с двамата
си родители, които не бивало да го въвличат в конфликтите си.
По делото са представени покани от ответника, изпратени чрез ЧСИ до майката на
малолетния молител. В изпълнение на поканата за доброволно изпълнение са съставени
протоколи, че детето А. Г. не желае да тръгне с баща си, защото се притеснява от него.
По делото са събрани и гласни доказателства. В съдебно заседание, проведено на
20.02.2023г. е изслушан свидетелят Лазар Атанасов Лазаров, с когото майката на молитеял
живее на семейни начала. Според свидетеля майката винаги е давала детето, съдействала е
дори извън съдебното решение да го дава то да се вижда с бащата. Майката го е инициирала,
за да има повече време да се вижда. Той не трябва да спи при бащата, но тя не се възпротиви
детето да остава да спи при бащата. Обичайно бащата го взима събота сутрин и го връща
неделя вечер, всеки първи и трети уикенд, като преди това беше без преспиване. За
конкретните дати свидетелят разказва, че през октомври 2022г. бащата дошъл да вземе
детето, бил пред блока, а то било готово, изнервено, багажът беше събран, но детето отказа,
получи нервна криза. Докато не разбрало, че бащата си е тръгнал, то плачело и не било
контактно дори. Това се е случвало често когато трябва да отиде при баща си. От сряда и
четвъртък почва да говори за това. Според свидетеля тези признаци ги има отдавна, майката
работи с него, да бъде така, че да ходи при баща си непритеснен, говори с него, че трябва да
се вижда с баща си, че е хубаво да има връкза с него. Свидетелят разказва, че тези състояния
на детето се появиха от доста време, не е около раждането на общата с майката на молителя
дъщеря. Свидетелят твърди, че майката е говорила с бащата много пъти, дори в негово
присъствие, но имало неглижиране на проблема от страна на бащата. Според свидетеля
проблемът е, че бащата не зачита мнението на сина си, той си налага мнението, обещават му
се неща, които не се изпълняват. Детето има очаквания и получава съвсем други. Баща му го
нарича „мамино детенце“, хранел го нездравословно, карал го да ходят на планина. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, в частта в която пресъздава лични възприятия, в
останалата част в пкойто дава оценки на отношенията между страните съдът ги намира за
ирелевантни.
Пред съда е разпитана и майката на ответника - свидетелят Ивелина Тошева Петкова.
Тя разказва, че бащата и детето се виждат два пъти в месеца на 1-во и 15-ти число, в нейно
приъствие. От повече от шест месеца бащата не е виждал детето си. На посочените дати
отишли предблока на детето, когато бащата позвъни по телефона, нямало отговор, малко по-
късно пак позвънили. Майката се обади и ответникът спокойно попита за детето как е, готов
ли е, да го вземем. Майката отговорила – „Кои сте вие дето го чакате?” Тя казала, че детето
не иска да дойде, няма да дойде и прекъснала разговора. Свидетелката лично била чула този
разговор между родителите. Отправили молба да го чуят поне по телефона, на което
майката грубо казала – „махайте се от блока ми“. Тогава си тръгнали заедно с ответника.
3
Същият ден телефоните на детето бяха блокирани и спрямо номера на свидетелката, защото
и тая си опитвала да го чуе. Бащата е видял сина си на една кратка среща на именния ден на
детето в училището, когато отишъл да му занесе подарък. Детето се изненадало да ги види,
някак наплашено, съучениците му се изненадали, че не иска да си вижда с баща си. Същият
си тръгнал веднага. Още веднъж ка ходили, малко го съпроводили го до вкъщи, попитали го
какво е обидено, ако трябва да се извинят. Детето каза „Абе, вие големите ще се разберете“.
Прегърнали детето и това било последното им виждане. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката.
По делото е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологичан експертиза
на молителя А. Г. със задача да установи дали по отношение на него са извършени актове на
домашно насилие от страна на неговия баща. Според изследването детето е на видима
възраст отговаряща на действителната, нормостенен хабитус, без данни за актуално
соматично боледуване или огнищна неврологична симптоматика. В спретнат външен вид.
Психично: Психоморорно видимо вътрешно напрегнат, скована моторика, с някои
вегетативни прояви на тревожност на моменти. Влиза в добър контакт с изследващите, но е
относително лаконичен в отговорите. Емоционално синотнен на превижяванията си, с
подредено поведение. Кооперативен. Мисленето е на ниво смислово-логично,
демонстрираните интереси, познания и умения отговарят на очакваното за възрастта.
Когнитивно функциониране по клинична оценка - в норма. Пред вещите лица детето е
казало, че по отношение на конкретни преживявания, свързани с процесните дати, че не си
спомня. Припомня си, преди това, когато било прекарало по-дълго време с баща си, че са
имали неприятни разговори, заради които бил сърдит на баща си. Същевременно момчето не
отрича, че с баща си са имали и приятни преживявания: “Случвало се е да прекарвам време с
него - грижеше се за мен, разхождахме се, готвеше ми, имал съм и приятни прекарвания с
него, но са били твърде малко.” Според експертите може да се заключи, че става дума за
затруднена комуникация между момчето и баща му, която е обусловена от една страна от
техните индивидуални особености и характеристики (различия в темперамента и
индивидуалните характеристики между двамата), от друга страна - от факта, че поради
раздялата на родителите в ранна възраст на детето, тази връзка- между момчето и бащата, е
допълнително затруднена поради обективни причини - липса на ежедневно време, прекарано
заедно.Вещите лица са зали заключение, което потвърдиха и при изслушване в съдебно
заседание, че от психологична гледна точка няма основания да се твърди осъществено
насилие от страна на бащата Д. Г. спрямо детето на посочените дати. Дори напротив, бащата
твърди, че известен период от време се е въздържал да настоява за срещи, за да се успокои
синът му, което е проява на емпатичност и съобразяване със състоянието и притесненията
на детето. Подобни адаптации в поведението на бащата били наблюдавани и директно по
време на изследването. Макар детето да показва повишена тревожност (вкл. по време на
изследването), тя не може да се обвърже с преживяно насилие, а по-скоро е свързана със
затруднения в комуникацията с бащата, затруднения и в изявата и вербализирането на
собствените виждания и желания, на фона на една базисна готовност за тревожен тип
реакции. Съдът кредитира напълно заключенията на вещите лица.
Други доказателства не са ангажирани от молителката в хода на настоящото
производство.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
родител, какъвто е настоящия случай, с което е изпълнено условието по чл. 3 ЗЗДН.
По отношение на формулираните искания за защита се установява следното:
По делото е безспорно установено, че ответникът Д. Г. е отишъл пред дома, в който
живее неговия син на 1 и 15 октомври 2022 г. около 9.часа. На тези дати детето е трябвало
да бъде взето от баща си по определения режим на лични контакти между тях. Детето обаче
4
не желаело да отиде при баща си, като му било трудно тогава, а и пред вещите лица да
посочи конкретна причина, която е провокирала неговото нежелание да прекарва време с
него. От събраните по делото доказателства се установи, че взаимоотношенията между
бащата и детето с неговото порастване са се усложнили - детето се чувствало некомфортно в
присъствието на баща си, когато баща му коментирал неприятни за детето теми. Друг аспект
на сложните отношения между детето и бащата е свързан с трудността на детето да се
раздели с майка си - “споделих с баща ми, че мама ми липсва”. Но това е съвсем нормално
състояние, при положение, че детето живее с отглеждащия родител – майката и нейното
ново семейство. От експертното заключение се установи, че детето има затруднения да се
разделя с майката от най-ранна възраст- в детската градина се адаптирал по-трудно и
разделите били най[1]трудния момент. Това може да се разглежда в контекста на една
конституционално повишена тревожност от една страна, от друга може да бъде следствие на
преживяване на обща несигурност, а в последните около две години може да се обвърже и с
проблемната бременност и преждевременно раждане на сестра му, което неизменно води до
повишено напрежение, което е невъзможно да бъде напълно скрито от детето и вероятно
води у него до повишена тревожност, когато се разделя с майката. Но тези психологически
състояния по никакъв начин не сочат за извършени актове на домашно насилие от бащата, а
по –скоро за психологическа особеност на детето.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
настоящия случай остана недоказано извършването на твърдените от молителката актове на
домашно насилие. Молителят не ангажира доказателства за твърдяните актове на домашно
насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1
от ГПК.
Представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като е подписана и е изявление на законния
представител, а не на детето молител.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Спорът в случая е концентриран по въпроса дали спрямо молителя са осъществени
актове на домашно насилие на сочените дати, изразяващи се в настойчиво желание да види
детето си в определен от съда режим на лични отношения, във въвличането на детето в
конфликт с другия родител, което е провокирало у него психически дискомфорт,
безпокойство и тревога. Т.е дали поведението на ответника би могло да бъде
квалифицирано като акт на домашно насилие от вида на психическо и емоционално такова,
според легалната му дефиниция в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо неговото дете, а описаното в молбата и установено по делото
5
поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
Съдът намира за необходимо да изложи в настоящето решение така констатираните
по делото обстоятелства и всички събрани доказателства, тъй като те, макар и да не са пряко
и непосредствено свързани с конкретните актове на твърдяно домашно насилие на сочените
от молителя дати, дават обяснение за поведението на неговия законен представител и как се
е отразило то върху психиката на детето. Поведението на упражняващия родителските права
родител пряко влияе върху психиката на неговото дете. По делото се установи, че на двете
посочени в молбата за защита дати майката не е намерила за необходимо да проведе личен
разговор с бащата, чакащ за изпълнение на определен от съда режим на лични отношения.
Не е направила опит да успокои детето и да съдейства за срещата му с неговия баща, от
който има притеснения и на място да тушира назряващ психологически проблем, а е
предпочела да бездейства и да сезира различни държавни органи, които нямат възможност
да обяснят на страните как да родителстват в интерес на благополучието на общото им дете.
При така установеното по делото, въз основа на събраните по делото доказателства
съдът достигна до правния извод, че твърдените три акта на домашно насилиe не са
установяват както да са такива на домашно насилие така и да са извършени изобщо от
ответника. Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без
уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя
Г. против неговия баща.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя А. Г., действащ чрез неговата майка Т. Н. да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса по молбата за защита в размер на 25 лева.
Ответникът е представил доказателство за сторени разноски, но не е поискал
присъждането им.
По делото е назначена комплексна експертиза, която е заплатена от бюджета на съда.
С оглед изхода на делото същата следва да бъде възложена за заплащане от молителя. По
изложените съображения съдът намира, че молителят следва да бъде осъдена за заплати
сторените по делото деловодни разноски в размер на 1123.20лв., представляващи заплатен
хонорар на вещи лица.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя Т. И. Н., действаща като
законен представител на малолетното си дете А. Д. Г. трябва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Г., ЕГН ********** , действащ чрез
своята майка и законен представител Т. И. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София,
ж.к. „Борово“ бл. 11, вх. А, ет. 5, ап. 15, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Д.
С. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“ ул. „Екатерина Божилова“ №
16, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение
на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН ********** , действащ чрез своята майка и законен
представител Т. И. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. „Борово“ бл. 11, вх.
А, ет. 5, ап. 15, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДНи на основание чл. 78, ал. 7 от
ГПК да заплати по сметка на СРС сторените разноски в размер на 1123.20лв.- заплатен
хонорар на вещи лица.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. Г., ЕГН ********** , действащ чрез
своята майка и законен представител Т. И. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София,
ж.к. „Борово“ бл. 11, вх. А, ет. 5, ап. 15, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7