Решение по дело №441/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…………                  27.07.2020 г.                             ГР. П Л Е В Е Н

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз. наказателен състав на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Е. БАНКОВ

                                                                        КРИСТИНА ЛАЛЕВА

Секретар: Е. Р., Прокурор: …………………………, като разгледа докладваното от съдията Григоров ВНЧД  №441 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С разпореждане №867/13.03.2020г. ПРС по НЧХД№1447/2019г. е постановил: ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 1447/2019 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен.

Недоволен от постановеното е останал Е.Ц.И., като излага съображения за незаконосъобразност и иска да бъде отменено и се върне делото за разглеждане от ПРС. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответната страна по жалбата Я.Р.М. изразява становище, че същата е неоснователна.

Ответната страна по жалбата Т.Ж.С. изразява становище, че същата е неоснователна.

В постъпилото писмено становище от ответната страна по жалбата И.П. се изразява становище за оставянето й без разглеждане или алтернативно без уважение и да се потвърди атакуваният съдебен акт.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 15-дневния срок за обжалване от активно легитимирано лице.

По основателността на жалбата.

За да прекрати производството пред ПРС, същият е изложил следните мотиви: Подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Тъжбата трябва да отговаря на няколко изисквания 1.да конкретизират време, място и механизъм на деянието, респ. деянията, в които се обвинява подсъдимия /подсъдимите/, както в обстоятелствената част на тъжбата, така и в заключителната такава; 2. да конкретизират изпълнителното деяние; 3. да се ангажират доказателства, че срокът за подаване на тъжбата е спазен, т.е. кой е моментът, в който тъжителят е узнал за извършването на престъплението в което обвинява подсъдимия /подсъдимите/ или е получил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалият /спиране съобразно изм. От ДВ бр.7/2019/, с оглед преценка допустимостта на частната тъжба предвид разпоредбата на чл. 81, ал.З от НП;. 4. да довнесат държавна такса в размер по 12.00 лева и представят документ за внасянето

Според съда, срока по чл.81 ал.З НПК не е спазен. По делото се твърди, че ч.тъжител е узнал за Постановление за отказ да се образува Наказателно производство по преписка №В-5252/17г. по описа на РП - ПЛЕВЕН от 16.01.2018г. през юни 2019г., което не отговаря на обективната действителност.

Видно от наличните в кориците на делото писмени доказателства- протокол от 06.06.2018г. и Решение №119/08.03.2019г. но Административен съд гр.Плевен по адм.дело№254 по описа за 2018г. Постановлението за отказ да се образува Наказателно производство по преписка №В-5252/17г. по описа на РП - Плевен от 16.01.2018г. било представено, приложено и прието по делото на 06.06.2018г. Още в онзи момент съществуването на постановлението и съдържанието му било известно на ч.т. И.. В откритото съдебно заседание на 06.06.2018г. юрк.Попова заявила пред Съда, че Постановлението му е връчено и той не възразил срещу това нейно твърдение. Безспорно е в теорията и практиката, че срокът по чл. 81, ал.З НПК е преклузивен, а настоящата частна тъжба не е подадена в срока по чл.81 ал.3 НПК, което я прави недопустима. Предвид изложеното съдията - докладчик намира, че частната тъжба
не отговаря на изискванията на чл.81 НПК и наказателното производство
следва да бъде прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.5 т.2 НПК.

Крайният извод на ПРС се споделя и от настоящата инстанция, но по различни съображения. От разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК и фактите по делото могат да се направят следните изводи: Съгласно действащата към момента на деянието 01.10.2017г.  редакция на чл.81 ал.3 от НПК „Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.“ Съгласно действащата редакция на чл.81 ал.3 от НПК към момента на постановяване на отказа на прокурора да образува наказателно производство/ 17.01.2018г./ Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.“ В тази връзка е необходимо да се подчертае, че и в двете редакции на закона има два варианта за спазване на срока по чл.81 ал.3 от НПК. Единият е спазване на 6-месечен срок от узнаване за извършеното престъпление и другия е 6-месечен или съответно 1-месечен от съобщението до пострадалия за прекратяване на досъдебното производство. За да се прецени по първи или по втори вариант следва да се преценява допустимостта на тъжбата от гледна точка на срока е необходимо да се установи дали има образувано досъдебно производство. В тази насока е видно от приложените преписки на ПОП и ПРП, че няма образувано досъдебно производство и това означава само едно, че приложение намира тази част от правната норма, която регламентира, че „Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението“. Характерът на евентуалното престъпление, описано в тъжбата е такъв/причиняване на лека телесна повреда/, че следва да се приеме, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК започва да тече от деня на деянието. Това е така защото пострадалия няма как да не е разбрал на тази дата, че спрямо него евентуално е извършено деянието. В този смисъл, тъй като деянието по тъжбата е с дата 01.10.2017г. то 6-месечния срок изтича на 01.04.2018г., а тъжбата е подадена на 09.07.2019г. т.е. повече от година след изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НК. В този смисъл крайният извод на ПРС, че не е спазен срока по чл.81 ал.3 от НК е правилен.

Освен горното е необходимо да се посочи, че въпреки липсата на образувано досъдебно производство, дори да се тълкува закона в смисъла, вложен в Решение №315/23.06.2010г. на ВКС на РБ, пак не може да се приеме, че тъжбата е процесуално допустима. В това решение се посочва, че: “Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не за постановление за прекратяване, но със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Това е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен - чл. 184 НПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС.“ В случая прокурорската проверка е извършена и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е постановено по сигнал на Началника на затвора Плевен, а не на тъжителя. На второ място първото сезиране на прокуратурата може да се приеме, че е жалбата на Е.И. срещу постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Тази жалба е с дата 14.06.2019г., което е повече от година след изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК. В този смисъл дори в аспекта на цитираното по-горе решение на ВКС на РБ тъжбата е недопустима на основание чл.250 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 ал.3 от НПК.

С оглед на гореизложеното атакуваният съдебен акт еу правилен и съобразен със закона и следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.341 вр. чл.338 от НПК разпореждане №867/13.03.2020г. на ПРС по НЧХД№1447/2019г. с което е постановено: ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 1447/2019 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.