№ 11981
гр. С., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20241110160055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т... С.” ЕАД, ЕИК 831....6, срещу М. К.
М., ЕГН **********, и З. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 03.06.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 27897/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, както следва: че М. К.
М. дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1943,26
лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,96 лв. за периода
от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 20,42 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,67 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. върху цената на извършена
услуга за дялово разпределение; че З. С. М. дължи на ищеца цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1943,26 лв. за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 270,95 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 20,42 лв. за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67 лв. за периода от 16.07.2021 г.
до 22.04.2024 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение, дължими за
1
имот – апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, с абонатен
№ 31.0.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е
доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415,
вх. В, ет. 5, ап. 42, абонатен № 31.0 за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Счита, че е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които
оспорват исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на
претенциите. Твърдят, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е
потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и
решения на Съда на ЕС, които посочват в отговорите. Излагат доводи, че нямат качеството
на клиенти на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в
тази връзка излагат съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на
ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорват да са
обвързани от общите условия на ищеца, като евентуално твърдят, че същите съдържат
неравноправни клаузи. Считат, че искът за заплащане на цена на услуга за дялово
разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевират доводи, че
заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което
обосновават с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочат, че е налице
непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорват доставката на
топлинна енергия. Позовават се на решение по адм. д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС.
Поддържат, че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е
начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Признават разходите за
подгряване на топла вода в имота по показанията на водомера. Твърдят, че Общото
събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от
името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от
2
доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на
неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовават се на нарушения на
европейското законодателство, подробно посочени в отговорите на исковата молба. Правят
възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да
контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовават
се на практика на ВАС - решение № 5973/10.05.2010 г., съгласно което начисляването на
лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия е противозаконна. Считат, че сумите по прогнозните вноски не са
ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Въвеждат възражение за изтекла
погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Подпомагащата страна „Н.“ АД не изразява становище по същество.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 10.05.2024 г. „Т... С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. М. и З. С. М. за следните суми: сумата от
3886,52 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 31.0
– апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 541,91 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., сумата от 40,84 лв. - цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,34 лв. -
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021
г. до 22.04.2024 г., сумите се претендират при условията на разделна отговорност, поравно от
всеки длъжник. С разпореждане от 03.06.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и сумата от 89,57 лв. - държавна такса и
сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжниците, които са подали възражения в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото са приети: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том I, рег.
№ 222, дело № 3/2011 г., видно от който на 18.01.2011 г. Петър Сотиров Илиев е продал на
М. К. М. и З. С. М. процесния апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415,
вх. В, ет. 5, със застроена площ от 88,66 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12, с площ от 9,00 кв. м., заедно с 5,733
% идеални части от общите части на сградата, както и съответната идеална част от правото
на строеж върху мястото – държавна земя; Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 4, том I, рег. № 225, дело № 4/2011 г., видно от който на 18.01.2011 г. в полза на
„Емпорики Банк - Б.“ ЕАД е учредена договорна ипотека върху процесния имот за
3
обезпечаване на задълженията на М. К. Маринов и З. С. М. по Договор за ипотечен банков
кредит № М 41958-11 от 17.01.2011 г. в размер на общо 30 800 евро за покупка на имота и за
други разплащания във връзка с покупката на същия.
От приетото Удостоверение с изх. № 68-00-910(8)/21.07.2014 г. от „Географска
информационна система – С.“ ЕООД се установява, че стар адрес – ж. к. „О. к. 1“, ул. „И“,
бл. 20-24 се отнася за многофамилна жилищна сграда с три входа, отразена с идентификатор
68134.4333.1184.2 в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с настоящ адрес: ж. к. „О. к.“,
бл. 415, с вх. А, вх. Б и вх. В.
Приет е протокол от проведено на 09.05.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ж. к. „О. к. 1“, бл. 415, вх. В, на което е взето решение да се
сключи договор с „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н. инженеринг““ ООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и е избран представител, който да сключи
договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу
процесния абонатен № 31.0 е положен подпис за Красимир Любенов М..
Представен и приет е договор от 14.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж.
к. „О. к. 1“, бл. 415, вх. В, като възложител и „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз
„Н. инженеринг““ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, както и Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между „Т... С.“ ЕАД като възложител и „Н.“ АД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на
изискванията на Общите условия на договорите между „Т... С.“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба
от 25.03.2025 г., а именно: изравнителни сметки за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и
за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г. за абонатен № 31.0 и документи за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия от 09.05.2022 г. и от 30.04.2023 г.,
касаещи исковия период, издадени на името на М. К. М., носещи подпис за клиент и
неоспорени по делото.
От страна на „Т... С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и
извлечение от сметка за процесния период, както и документи, касаещи абонатната станция
и общия топломер в същата.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия в хода на производството
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК като пълно, обосновано и компетентно изготвено. От него се
установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Н.“ АД.
4
Пълният отопляем обем на имота по проект е 188 куб. м. За периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В
имота не е имало радиатори, свързани към ВОИ. Не е изчислена и начислена ТЕ за
отопление от отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 188 куб. м. (2,462766 мВтч),
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по два водомера – отчетен разход 91,0
куб. м. + 23,0 куб. м. (10,998232 мВтч). За периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е
осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало
радиатори, свързани към ВОИ. Не е изчислена и начислена ТЕ за отопление от
отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 188 куб. м. (1,823886 мВтч), както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база отчет по два водомера – отчетен разход 96,0 куб. м. + 21,0
куб. м. (14,241230 мВтч). Вещото лице е отразило, че в документа е отбелязана констатация
за неправилно функциониране на водомерите, като е предписан срок от 1 месец за
отстраняване на нередовностите. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна
енергия за процесния имот и период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 25/20.03.2020 г. Експертът е констатирал,
че и за двата отчетни периода делът на ТЕ за сградна инсталация е над 50 % от общата ТЕ за
отопление в СЕС (58,26 % и 76,30 %), както и че по делото няма документи за уведомяване
на СЕС от „Т... С.“ ЕАД за това състояние. Вещото лице пояснява, че ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т... С.“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че за исковия период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. (с отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на
3888,74 лв. В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения
от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ. От заключението се установява също, че топломерът
в абонатната станция е преминавал метрологични проверки през м. 10.2019 г. и на
04.09.2021 г., като не са констатирани отклонения.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която са подадени възражения от длъжниците по чл. 414
ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
5
ГПК.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недопустимост на
исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със
заповедното производство се цели да бъде проверено дали вземането е безспорно или
съществува спор между страните относно дължимостта му, като след постъпило възражение
срещу заповедта за изпълнение и предявен установителен иск, в хода на исковото
производство съдът се произнася по материалноправните предпоставки за уважаване на
иска относно вземането. Съдът счита, че доколкото заповедта е издадена в рамките на
правораздавателната му компетентност, в изискуемата писмена форма и има изискуемото
нормативно определено съдържание, а волята на съда е ясно изразена,
заповедта за изпълнение не е нищожна. В процесната заповед за изпълнение се съдържа
основанието на вземането – доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово
разпределение, лихви за забава, съответно разноски за водене на производството. Заповедта
за изпълнение не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с
нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление. От друга страна,
наложилата се съдебна практика е в посока, че съдът издава изрично и отделно
разпореждане само в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, а в останалите случаи, когато подаденото заявление изцяло се
уважава, съдът издава разпореждане, което се инкорпорира в самата заповед. Липсва
необходимост от издаването на нарочен съдебен акт – разпореждане, с който да се разпореди
издаването на заповед за изпълнение, при условие, че същият се съдържа в самата заповед за
изпълнение на парично задължение (в този смисъл определение № 300/27.03.2018 г. по гр. д
№ 3842/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.), с оглед на което заповедта за изпълнение не е
нищожна. Останалите възражения срещу заповедта по чл. 410 ГПК касаят съществуването
на вземанията на кредитора, което е предмет на установяване в производството по чл. 422
ГПК и са относими към преценката за основателност на исковете, но нямат отношение към
валидността на заповедта за изпълнение.
По отношение на исковата молба не се констатира и твърдяната нередовност. Ищецът
е съобразил исковата молба с изискванията за редовност, като е изложил точно фактическите
обстоятелства, на които основава исковите си претенции, и конкретно е формулирал
искането си към съда. Исковите претенции са заявени с размер и период по начин,
идентичен с отразеното в заповедта за изпълнение, като непосочването отделно каква сума
се дължи за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не
представлява нередовност на исковата молба, както и не препятства правото на защита на
ответниците. Непредставянето на писмен договор с потребителите с оглед липсата на
твърдения такъв да е бил сключен между страните в случая също не е изискване за
редовност на исковата молба. Ето защо съдът приема, че исковете са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
6
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за исковия период
между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което се е задължил
да доставя до имота на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да
заплащат стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към съответния
момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е извършена
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са
поели задължение да заплатят тази сума на ищеца и договорения размер на
възнаграждението.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и изпадането на
ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна
енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички
свои възражения, евентуално че са погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период, по отношение на което
съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
7
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС).
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване на имота), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през исковия период ответниците са имали качеството клиенти на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетите по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
3, том I, рег. № 222, дело № 3/2011 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 4, том I, рег. № 225, дело № 4/2011 г., се установява, че ответниците са придобили правото
на собственост върху процесния имот на 18.01.2011 г. С оглед разясненията на посоченото
тълкувателно решение именно ответниците в качеството си на собственици на имота са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия в имота за процесния период. По делото не се твърди и не се установява правото на
собственост, възникнало в полза на ответниците, да е било прехвърлено на трето лице през
исковия период, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да
е бил сключен писмен договор с „Т... С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна
енергия за исковите имот и период.
8
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента)
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед
качеството на ответниците на собственици на имота през процесния период, и именно те са
задължени да заплащат стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана
реална доставка.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователен довода на ответниците относно
липсата на възникнало между страните продажбено правоотношение във връзка с доставката
на топлинна енергия поради отсъствието на сключен писмен договор за това. Както се
посочи, възникването на правоотношението между страните е със самия факт на
придобиване на права върху топлоснабден недвижим имот и не е обусловено от сключването
на писмен договор с потребителя.
Неоснователен е и доводът на ответниците, че общите условия противоречат на ЗЗП.
В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе,
доколкото съгласно цитираната разпоредба на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, потребителите, които не са
съгласни с ОУ, имат право да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които след приемането им от предприятието да се отразят в
допълнителни писмени споразумения. В конкретната хипотеза ответниците не твърдят, а и
не установяват по делото по отношение на тях да се прилагат специални условия,
договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.
Неоснователно е и възражението, че разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ,
установяващи задължението на собствениците да заплащат доставената в имотите
им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия,
които са приети от държавен орган, ограничават правото на собственост. Основните права,
уредени в Конституцията на Република България, са гарантирани на гражданите в
определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите
правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси. В случая нормите
на чл. 150 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно
заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез гарантирането на стопанската инициатива)
9
принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Собствениците на топлоснабдени
имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под
наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за
топлоснабдяване е собственикът, респ. вещният ползвател, а той следва да уреди
отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор. Това е
правило за разпределяне на отговорността по облигационни задължения, а не ограничение
на правото на собственост. Следва да се посочи, че чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че
правото на свободно ползване на благата (което отразява широкото разбиране за
„собственически“ права) в съвременното конституционно право включва възможността да се
налагат и определени ограничения на правото на собственост. Следователно обсъжданите
разпоредби от ЗЕ не противоречат на норми от правни актове с по-голяма юридическа сила.
Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът прави извод, че между
страните е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите
условия на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването (в приложимата за исковия период Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването).
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на
СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през
процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Неоснователни са доводите на ответниците, че не следва да заплащат стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
10
2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС се възприе становището, че присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се
извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
По делото се установи, че етажните собственици са взели решение за сключване на
договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с
„Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н. инженеринг““ ООД, както и са сключили
договор с предмет извършване на монтаж на електронни радиаторни разпределители на ТЕ
и радиаторни вентили и извършване на услугата топлинно счетоводство. Ето защо и съдът
приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение
ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя от
„Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н. инженеринг““ ООД по системата за
дялово разпределение, като видно и от данните по делото услугата дялово разпределение на
топлинна енергия е извършвана и през исковия период, на което собствениците в СЕС не са
се противопоставили, в която връзка ответниците са обвързани от взетото решение.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата
11
съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, и документите, представени от „Н.“ АД, се установява, че в процесния период в
имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ въз основа на отчети по два водомера на стойност общо 3888,74
лв. Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение и през двата отоплителни
периода. От СТЕ се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е
извършено правилно съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на
имота по проект и действащите през процесния период цени. Противно на възраженията на
ответниците, по делото се установява, че общият топломер в абонатната станция е бил
изправен, вкл. през процесния период, поради което е бил годно средство за търговско
измерване на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия през исковия период.
Независимо от направеното от процесуалния представител на ответника М. М. оспорване на
заключението на СТЕ, съдът намира за необходимо да посочи, че дава вяра на заключението
на вещото лице. Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални
знания из областта на съответната наука. Заключението е отговорило обективно и пълно на
поставените задачи, като не са налице основания съдът да не го кредитира и да не го ползва
за разрешаване на правния спор. Следва да се посочи, че заключението на СТЕ е изготвено
не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и
съобщения към фактури, които са оспорени от ответниците), но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до
имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на представените
от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до
имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
На следващо място, с оглед твърденията за неправилно начислена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, освен изложените по-горе съображения, съдът приема и
следното:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с чл. 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
12
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на
отопление и да не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Такова становище е
застъпено и с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Според чл. 78, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, oбн.,
ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., приложима за процесния период, когато топлинният товар на
отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния
отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отдадена от сградната
инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите,
топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата -
етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6. 6 и
6.6.1 от методиката. Във връзка с констатацията на вещото лице, изготвило СТЕ, че за
отчетните периоди 2021/2022 г. и 2022/2023 г. процентът на отопление от сградна
инсталация надхвърля 50 % (съответно 58,26 % и 76,30 %), следва да се отбележи, че
съгласно разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС, неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (аналогично чл. 78, ал. 1 от Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването) (при намален топлинен товар на
отоплителните тела в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен
товар на сградата, вследствие на което количеството на енергията, отделено от сградната
инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на отделните имоти) не
съставлява основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на
материалното продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може
да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната
енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и
сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения.
Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
13
енергия в сградата - етажна собственост, както и отговорността при неизпълнение на
задълженията, са част от задължителното съдържание на публично известните общи
условия към договора за продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1
ЗЕ), което не може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (НТ-отм.) и Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е предвидена
възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за цената на
топлинната енергия за общите части на етажната собственост при неизпълнение на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 НТ. Противното би било в
противоречие със закрепения в тях принцип на определяне дела на топлинната енергия за
сградна инсталация и общите части на сградата – етажна собственост между всички
клиенти, пропорционално на отопляемия обем на отделните техни индивидуални имоти по
проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ и чл. 145, ал. 2 и 3 ЗЕ). При прилагане на този принцип клиентите
дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна инсталация и общите части на
етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е променено след сключване на
договора. Той е уреден с императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в
публично известните общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, е част от съдържанието на договорното правоотношение. Произтича и от
дадената в ЗЕ регламентация на присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради
етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само при писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от
собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която прекратяването на договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може
да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар
да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при
предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното
предприятие) се прекратява и договорът за продажба на топлинна енергия с всеки един от
битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В противен случай, при неизпълнено задължение на
насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, потребителите дължат
цената на топлинната енергия за общите части на сградата - етажна собственост,
включително за сградната инсталация.
В конкретния случай нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
собственици в процесната сграда - етажна собственост са се възползвали от възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответниците, дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация.
Във връзка с изложените доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната
енергия за сградна инсталация за исковия период съдът приема, че действително с решение
14
№ 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав е оставено в
сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен
състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Доколкото обаче решението за отмяната
има действие от влизането му в сила - 10.02.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението,
какъвто настоящият случай не е, то ирелевантна за основателността на исковите претенции е
отмяната на посочените разпоредби от Методиката за дялово разпределение. От друга
страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен
и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен
акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като отмяната няма за последица
автоматично отпадане на задълженията на ответниците за заплащане на топлинната енергия.
Относно качествените показатели на топлинната енергия е необходимо да се посочи,
че според действащата през исковия период наредба за топлоснабдяването операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинна енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция на съответната сграда – етажна собственост. Същият обаче няма
задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в
сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. По отношение на
качеството на доставяната топлинна енергия потребителят разполага с възможността да
направи рекламация по реда, предвиден в ОУ, каквато в случая няма данни да е заявена.
Не може да се приеме, че се касае и за непозволена държавна помощ или за хипотеза
на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че е
налице произнасяне по този въпрос с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на
ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. с § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Нещо повече, в случая не става въпрос за
принудителна доставка, доколкото, както се посочи, процесната сграда - етажна собственост
е присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на етажните собственици, като
същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
15
поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото
дружество не може да бъде направен. Касае се за сделка – решение на общност от субекти –
етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен
в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и спрямо ответниците. Ето защо не може да става въпрос за принудително
доставяне на стока или услуга (топлоенергия) без изрично искане от страна на потребителя,
респ. за допуснато нарушение на чл. 62 ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното през исковия период, количеството на доставената топлинна
енергия е измервано коректно, а стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
3888,74 лв., изчислена съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
От ответниците своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т... С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 10.05.2024 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2021 г. е настъпила на 15.07.2021
г., т. е. след отмяната на извънредното положение. Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 10.05.2021 г. са погасени по давност. Както се посочи най-ранното вземане
– това за м. 05.2021 г. е станало изискуемо на 15.07.2021 г., т. е. след 10.05.2021 г., поради
което съдът приема, че няма вземания, които да са погасени по давност.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът
претендира заплащането на цената на потребената в имота топлинна енергия от ответниците
16
при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за 1/2 част от
неплатената цена на потребената в имота топлинна енергия през исковия период, или за
сумата от 1943,26 лв. (1/2 част от сумата от 3886,52 лв., в какъвто размер е заявена исковата
претенция и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6 ГПК, тъй като
претендираната сума е в по-нисък размер от установения от вещото лице), поради което
исковете срещу всеки ответник следва да се уважат за сумата от 1943,26 лв., при липса на
изложени твърдения и представени доказателства за извършени плащания от ответната
страна.
Като законна последица от уважаването на исковете, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.05.2024 г.
до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните
сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията на ответниците за заплащане стойността на доставената топлинна енергия са
възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет -
страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Неоснователно е възражението на
17
ответниците, че лихва е начислявана върху прогнозните сметки.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
(за сумата от 3886,52 лв.) в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която
следва да се начислява за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г. (за вземането по общата
фактура от 30.06.2022 г. - за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г. и за вземането по
общата фактура от 30.06.2023 г. - за периода от 15.08.2023 г. до 22.04.2024 г.) и е в размер на
529,96 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до
който размер искът за мораторна лихва следва да бъде уважен. Искът следва да се отхвърли
за разликата над 529,96 лв. до пълния предявен размер от 541,91 лв., като всеки от
ответниците дължи сумата от 264,98 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т... С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на „Т... С.“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение на топлинна енергия,
съобразно което предявените искове за установяване дължимостта на тази сума в полза на
„Т... С.“ ЕАД и при наличните доказателства, представени от „Н.“ АД, че през процесния
период действително е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, са
установени по основание. Предвид началото на периода, за който се претендира цена на
услуга дялово разпределение – м. 05.2021 г., съдът приема, че няма вземания, които да са
погасени по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 40,84 лв., съгласно представените писмени
доказателства и заключението на СТЕ, или искът е основателен в пълен размер, като всеки
от ответниците дължи половината от дълга - по 20,42 лв.
Като законна последица върху главниците следва да се присъди и законна лихва от
18
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2024 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 537 лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80
ГПК в размер на 539,57 лв. (за държавна такса – 89,57 лв., 350 лв. – депозит за експертиза и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с
уважената част от исковете, или всеки от ответниците дължи по 268,50 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 138,90 лв. от общо претендираните 139,57 лв. (за
държавна такса – 89,57 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.), или всеки от
ответниците дължи по 69,45 лв.
По възраженията на ответниците, че не дължат разноски за производството,
направени в писмената защита, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Неоснователни са възраженията, че в тежест на ответниците не следва да се възлагат
разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза. Такава е
допусната с оглед становището на ответниците в отговора на исковата молба, разноските за
възнаграждение на вещото лице са внесени от ищеца, възнаграждение на експерта е било
изплатено, с оглед което според съотношението на уважена и отхвърлена част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възлага съответна част от тези разноски на ответниците.
Съдът е ползвал констатациите на вещото лице при изграждането на изводите си относно
правнорелевантните факти. Ето защо и не е налице основание разноските за възнаграждение
на вещото лице да останат изцяло в тежест на ищеца.
От ответника М. К. М. се претендират разноски за безплатна правна помощ в
исковото производство, съгласно договор за правна помощ от 25.11.2024 г., видно от който
процесуалното представителство на ответника се осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е
19
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. е
прието, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед така дадените
разрешения, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа) минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и действително извършената
работа.
Отчитайки цената на исковете срещу сочения ответник, извършените от
процесуалния му представител действия в хода на производството, изразяващи се в подаване
на отговор на исковата молба, явяване в открито съдебно заседание и депозиране на писмена
защита, както и фактическата и правната сложност на делото, съдът приема, че в полза на
адв. Д. С. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъди сумата от 2,40 лв.
От ответника З. С. М. се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
заплатено съгласно договор за правна помощ от 25.11.2024 г., което не е прекомерно и
съобразно отхвърлената част от исковете следва да й се присъди в размер на 2,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
20
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я....“ № 23Б,
срещу М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, и
З. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. М., ЕГН
**********, и З. С. М., ЕГН **********, дължат на „Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6, при
условията на разделна отговорност (всеки по 1/2 част) от следните суми: сумата от 3886,52
лв. (всеки ответник по 1943,26 лв.) - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с абонатен № 31.0, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 529,96 лв. (всеки ответник по 264,98 лв.) – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 529,96 лв. до пълния предявен размер от 541,91 лв.
като неоснователен; сумата от 40,84 лв. (всеки ответник по 20,42 лв.) - цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. №
27897/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я....“ № 23Б, срещу М. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, и З. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. К. М., ЕГН
********** и З. С. М., ЕГН **********, дължат на ищеца при условията на разделна
отговорност (всеки по 1/2 част) сумата от 9,34 лв. (всеки ответник по 4,67 лв.) - мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
16.07.2021 г. до 22.04.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 27897/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В,
ет. 5, ап. 42, и З. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5,
ап. 42, да заплатят на „Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я....“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 138,90 лв. (всеки ответник
по 69,45 лв.) - разноски за ч. гр. д. № 27897/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от
537 лв. (всеки ответник по 268,50 лв.) - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я....“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. на адв. Д. Ц. С., ВрАК,
БУЛСТАТ 17....9, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 1, офис 3, сумата от 2,40 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника М. К. М., ЕГН **********, безплатна правна
помощ в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
21
ОСЪЖДА „Т... С.“ ЕАД, ЕИК 831....6, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я....“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на З. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, сумата от 2,40 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК 17..9, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Х. гора“ № 58, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„Т... С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22