Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 09.02.2017година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд………….…..гражданска колегия в публичното
заседание на девети януари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Николинка Цветкова
при секретаря И.П. и в присъствието на
прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско
дело № 703 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Алианц лизинг България“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Подуене“,
ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от Х.М. – изп. директор и С.Т.К. – изп.
директор чрез пълномощника адв. Е.М. с адрес ***, адв. дружество „Захариев и
Методиев“ против Н.П.С., ЕГН ********** *** и „ИСМА“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“ № 47, ет. 2, ателие
3, представлявано от Г.К. - управител, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.Твърди се, че на 30.11.2012г. ищцовото дружество сключило
с втория ответник договор финансов лизинг на моторно превозно средство с опция
за прехвърляне на собствеността № 00FLO5363 от 30.11.2012г.Съгласно условията на договора
дружеството придобило собствеността върху лек автомобил марка „***“, модел „***“,
рама № ***, двигател № *** и предоставило
същия на ответника „Исма“ ЕООД.Със споразумение за заместване на страна по
договора от 03.07.2014г., сключено между ищцовото дружество, Н.П.С. и „Исма“
ЕООД, първият ответник заместил втория в качеството на лизингополучател по
договора.От своя страна съгласно споразумението „Исма“ ЕООД приело да отговоря
като солидарен длъжник за всички задължения на първия ответник, произтичащи и
свързани с договора и споразумението.След като заплатил част от дължимите
лизингови вноски ответникът Н.С. спрял да изпълнява поетите задължени по договора/споразумението.Предвид
на това и на основание т. 10.6.5 и т. 10.6.7 от приложимите към договора общи
условия, дружеството прекратило договора с Н.С. и поискало незабавно връщане на
автомобила.Същият ответник бил уведомен за прекратяване на договора с
нотариална покана с рег. № 2849 от 02.04.2015г. по описа на нотариус В.В.,
връчена на 15.04.2015г. чрез нотариус М.М..Дружеството уведомило и солидарния
длъжник „Исма“ ЕООД относно прекратяване на договора с нот. покана, връчена на
11.05.2015г. чрез нотариус С.Й..Твърди се, че до датата на прекратяване на
договора – 15.04.2015г. първия ответник дължал лизингови вноски в размер на
2 930, 89 лв.; неустойки в размер на 640, 18 лева; застрахователни премии,
данъци и други дължими плащания в размер на 383, 31 лева или общо 954, 38 лева.След
получаването на нотариалната покана и към момента първия ответник не предприел
действия за заплащане на посочените дължими суми, за заплащане стойността на
опцията за прехвърляне правото на собственост върху автомобила съгласно т. 3 от
договора и за придобиване на автомобила, нито предприел дайствия за връщане на
автомобила.Предвид на това на основание т. 9.5 от Общите условия към договора,
същият дължал заплащане на направените от страна на дружеството разходи,
свързани с автомобила /платени застрахователни премии/ в размер на 1 305,
98 лева.С оглед на факта, че автомобила не бил върнат на дружесдтвото и на
основание т. 8.8 от общите условия, първия ответник дължал заплащане на обезщетение
в размер на 5 693, 81 лева за периода от датата на прекратяване на
договора до датата на депозиране на заявлението.Размера на обезщетението бил
формиран от сумата, която дружеството би поличило като лизингова цена при
отдаване на автомобила на лизинг на друго лице.Наред с посочените суми в общ
размер от 12 954, 17 лева, на основание чл. 86 от ЗЗД ищеца претендира и
законната лихва върху част от дължимите суми в размер на 5 314, 20 лева за
периода 15.04.2015г. до датата на подаване на заявлението – 10.12.2015г. в
размер на 354, 88 лева.Претендира и законната лихва върху сумата от
12 313, 99 лева, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на същата.Вторият ответник бил солидарен длъжник по
договора/споразумението заедно с първия ответник, поради което се претендират
сумите и от солидарния длъжник.Моли се съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на двамата ответници, че дължят солидарно на
ищеца сумата от 12 954, 17 лева, сумата от 354, 88 лева /законна лихва
върху сумата от 5 314, 20 лева за периода от 15.04.2015г. до датата на
подаване на заявлението – 07.12.2015г./, както и законната лихва върху сумата
от 12 313, 99 лв., считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
С
допълнителна молба след оставянето на исковата молба без движение ищецът конкретизира
обстоятелствата, свързани с формиране на общия размер на претендираните суми,
както следава: Дължими лизингови вноски до датата на прекратяване на договора
/15.04.2015г./ в общ размер от 2 930, 89 лева, включващи част от лизингова
вноски № 23 в размер на 895, 08 лева; лизингова вноска № 24 в размер на
2 035, 81 лева.Неустойки до датата на прекратяване на договора /15.04.2016г./,
на основание т. 10 от договора в общ размер на 640, 18 лв.Неустойката в размер
на 45, 77 лева съгласно документ № ********** от 31.10.2014г. е начислена,
както следва: сума в размер на 26, 40 лв. за забава от 15 дни
/02.10-16.10.2014г./ за плащане на задължение по застраховка „Автокаско“ –
начислено с документ № ********** от 01.09.2014г., просрочена сума 878, 01
лева; сума в размер на 19, 36 лева за забава от 11 дни /21.10. – 31.10.2014г./
за плащане на задължение за месечна вноска № 22, начислена с документ № 177632
от 03.10.2014г. просрочена сума 878, 80 лева.Неустойката в размер на 47, 72
лева съгласно документ № ********** от 30.11.2014г. е начислена, както следва:
сума в размер на 29, 92 лева за забава от 17 дни /01.11-17.11.2014г./ за плащане
на задължение за месечна вноска № 22 – начислено с документ № 177632 от
03.10.2014г. просрочена сума 878, 80 лева; сума в размер на 17, 80 лева за
забава от 10 дни /21.11-30.11.2014г./ за плащане на задължение за месечна
вноска № 23 – начислено с документ № 179313 от 05.11.2014г. просрочена сума
9895, 08 лева.Неустойка в размер на 99, 92 лева съгласно документ № **********
от 31.12.2014г. е начислена, както следва: сума в размер на 44, 75 лева за
забава от 11 дни /21.12-31.12.2014г./ за плащане на задължение за месечна
вноска № 24 – начислено с документ № 181249 от 03.12.2014г. просрочена сума
2035, 81 лева; сума в размер на 55, 17 лева за забава от 31 дни
/01.12-31.12.2014г./ за плащане на задължение за месечна вноска № 23 –
начислено с документ № 179313 от 05.11.2014г. просрочена сума 895, 08
лева.Неустойка в размер на 227, 16 лева съгласно документ № ********** от
31.01.2015г. начислена, както следва: сума в размер на 126, 11 лева за забава
от 31 дни /01.01-31.01.2015г./ за плащане на задължение за месечна вноска № 24
– начислено с документ № 181249 от 03.12.2014г. просрочена сума 2035, 81 лева;
сума в размер на 55, 17 лева за забава от 31 дни /01.01.-31.01.2015г./ за
плащане на задължение за месечна вноска № 23 – начислено с документ № 179313 от
05.11.2014г. просрочена сума 895, 08 лева; сума в размер на 30, 14 лева за
забава от 23 дни /09.01-31.01.2015г./ за плащане на задължение за застраховка
„Автокаско“ – начислено с документ № 60000482211 от 08.12.2014г. просрочена
сума 652, 99 лева; сума в размер на 15, 74 лева за забава от 23 дни
/09.01-31.01.2015г./ за плащане на задължение за застраховка „Гражданска
отговорност“ – начислено с документ № ********** от 08.12.2014г. просрочена
сума 340, 48 лева.Неустойка в размер на 219, 60 лева съгласно документ №
********** от 28.02.2015г. е начислена, както следва: сума в размер на 113, 91
лева за забава от 28 дни /01.02.-28.02.2015г./ за плащане на задължение за
месечна вноска № 24 – начислено с документ № 181249 от 03.12.2014г. просрочена
сума 2035, 81 лева; сума в размер на 49, 83 лева за забава от 28 дни
/01.02-28.02.2015г./ за плащане на задължение за месечна вноска № 23 –
начислено с документ № 179313 от 05.11.2014г. просрочена сума 895, 08 лева;
сума в размер на 36, 69 лева за забава от 28 дни /01.02-28.02.2015г./ за
плащане на задължение за застраховка „Автокаско“ – начислено с документ №
60000482211 от 08.12.2014г. просрочена сума 652, 99 лева; сума в размер на 19, 17 лева за забава от 28 дни
/01.02-28.02.2015г./ за плащане на задължение за застраховка „Гражданска
отговорност“ – начислено с документ № ********** от 08.12.2014г. просрочена
сума 340, 48 лева.Застрахователни премии, данъци и други дължими плащания в общ
размер на 2 383, 31 лева.Две застраховатателни премии по застраховка
„Автокаско“, всяка от тях в размер на 652, 99 лева. Застрахователна премия по
застраховка „Граждаска отговорност“ в размер на 340, 48 лева.Данък върху МПС в
размер на 614, 46 лева. Нотариални такси в размер на 120, 39 лева.Платени
застрахователни премии след датата на прекратяване на договора, дължими на
основание т. 9.5 от общите условия към договора.Две застрахователни премии по
застраховка „Автокаско“, всяка от тях в размер на 652, 99 лева.Обезщетение на
основание т. 8.8 от общите условия към договора за периода от датата на
прекратяване на договора /15.04.2015г./ до датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /10.12.2015г./.Същото е формирано от
цената, която дружеството би получило от повторното отдаване на лизинговия
автомобил на лизинг на друго лице и по-конкретно: цена от 388, 18 евро,
равняваща се на 759, 17 лева за периода от седем месеца /от април 2015г. до
октомври 2015г./.
По
отношение на претенцията за мораторни лихви с допълнителна молба се уточнява,
че се претендира законна лихва в размер на 354, 88 лева върху сумата от
5 314, 20 лева – същата е изчислена за периода от 15.04.2015г. до датата
на подаване на заявлението – 10.12.2015г.Отделно се претендира и законна лихва
върху сумата от 12 313, 99 лева, считано от 10.12.2015г. до окончателното
плащане.
По делото
е постъпил писмен отговор от ответника Н.С., с който заявява, че иска е
допустим и частично неоснователен.Не се оспорва наличието на сключено
споразумение за заместване на страна от 03.07.2014г., по силата на което е
заместил „Исма“ ООД в качеството на лизингополучател на л. а. „**“, модел „***“.Договорът
бил прекратен на 15.04.2015г. като по същия ответникът Н.С. дължал на лизингодателя
вноски и други плащания в общ размер от 5 954, 38 лва.Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение от датата на прекратяване на договора – 15.04.2015г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2015г.,
формирано от цената, която дружеството – ищец би получило от повторното
отдаване на лизинговия автомобил на лизинг и по-конкретно цена от 388, 18 евро,
равняваща се на 759, 17 лева за период от седем месеца /от април 2015г. до
октомври 2015г./.Твърди, че претенцията за това обезщетение е неоснователна и
моли иска да бъде отхвърлен в тази част.Прави възражение, че при евентуално
сключен последващ лизингов договор с трето лице, то лизинговите вноски не могат
да бъдат еднакви с тези по първоначално сключения договор с ответнтиците.Договор
№ 00FLO5363 бил сключен с цена и
параметри за чисто нов автомобил на 30.11.2012г.Същият автомобил към 2015г. бил
вече на три години и съответно цената му била доста занижена.От друга страна
обезщетение за пропуснати ползи се дължало само ако страната го е доказала.Нямало никаква
индикация дали веднага след евентуалното получаване на автомобила от
лизингодателя към месец април 2015г. той би бил предмет на друг договор за
лизинг с трето лице.С оглед на това се моли иска в тази част като неоснователен
да бъде отхвърлен.
С допълнение
към писмения си отговор ответникът Н.С. твърди, че с вносна бележка от
14.07.2016г. е превел по сметка на ищцовото дружество сумата от 6 711, 33
лева, която представлявала цялото задължение по споразумението за вноски и други
плащания в общ размер от 5 954, 38 лева плюс законната лихва върху
вземането от 15.04.2015г. – датата на прекратяване на договора, до днес.
По делото е
постъпил писмен отговор и от ответника „Исма“ ЕООД, представлявано от
управителя Г. С. К. чрез адвокатско дружество „М. и Н.“, с който се оспорват
изцяло по основание и по размер предявените искове.Изразява се становище, че
същите са недопустими и евентуално неоснователни.Недопустим бил иска за
заплащане на неустойка върху заплатени застрахователни премии, тъй като в
договора за лизинг липсвала подобна уговорка, а отделно от това същата не била
свързана с изпълнението на самия лизингов договор.В чл. 10 от договора за
лизинг било уговорено заплащане на неустойка в размер на 0, 2 % върху
стойността на просрочените плащания, но съгласно раздел IV от договора за лизинг, сред тези
плащания не фигурирали застрахователните премии и данъците за автомобила /освен
данък ППС за първата година/.Отделно от това в раздел IX от общите условия, точка 9.5
била предвидена точно определена хипотеза, при която евентуално
лизингополучателят дължал на лизингодателя обезщетение за направени от последния
разходи, но не и неустойка за застрахователни премии.На следващо място се счита
за недопустимо два пъти да се претндира едно и също нещо – претнедираните в т.
3.1 от молба вх. № 8753/28.04.2016г. две
застрахователни премии по застраховка „Автокаско“, всяка от тях в размер на
652, 99 лева и претендираните в т. 4.1
от същата молба две застрахователни премии по застраховка „Автокаско“, всяка от
които в размер на 652, 99 лева.Оспорва се дължимостта на тези застрахователни
премии.Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца в т. 3.4 от
уточняваща молба с вх. № 8753/28.04.2016г. нотариални такси.Тези разходи не
били свързани с изпълнението на договора за лизинг, поради което ответникът не
ги дължал, тъй като не бил поемал задължения за заплащане на вземания с такъв
характер.Оспорва се и дължимостта на претендираното обезщетение в размер на
сумата от 5693, 81 лева.Прави се възражение, че не била налице хипотезата на т.
9.5 от общите условия и за ищеца не е възниквало претендираното
вземане.Претендираното обезщетение от ищеца на следващо място имало характер на
пропуснати ползи, а предвиденото в т. 8.8 от общите условия предвиждало
обезщетяване на съвсем друг вид вреди и касаело друга хипотеза.Не била доказана
и конкрента пропусната възможност за отдаване на лизинг на същото имущество с
посочване на точните параметри на лизинговото оборудване.В настоящия случай
обект на исковата претенция била еветуалната /а не действителната/ пропусната
полза от една хипотетична /а не конкретна и реално съществуваща/ възможност за
повторно отдаване на лизинг на процесното МПС.Освен това с процесния договор за
лизинг бил отдаден за ползване напълно нов
автомобил, а при евентуално последващо лизинговане, обект на договора
следвало да бъде вече ползвана вещ – употребяван актив.Това обстоятелство
неминуемо намалявало размера на евентуалните бъдещи лизингови вноски, на лизинговата
цена като цяло, респ. на лихвите, които лизингодателят би получил.С оглед неоснователността
на претендираните главници, неоснователни били и акцесорните претенции за
моратарна лихва.Отделно от това било налице плащане от втория ответник по
банковата сметка на ищеца в размер на 6711, 33 лева.С това плащане било
погасено и поетото при условията на солидарност задължение от първия ответник.
В хода на
производството по делото ищеца поддържа предявените искове.
Ответниците
чрез пълномощниците си по делото поддържат възраженията си, направени с
писмените отговори.
С оглед изложените твърдения в исковата молба и приложените
доказателства, съдът приема за установено следното:
Като
писмено доказателство по делото е представен договор за финансов лизинг на МПС
с опция за прехвърляне на собствеността № 00FLО5363 от 30.11.2012г., сключен
между ищцовото дружество и ответника „Исма“ ООД като лизингополучател, с който
лизингодателя се е задължил да придобие от доставчика, посочен от
лизингополучателя, автомобил, съгласно договорените параметри в т. 1, б. „А“
при уговорените условия и да го предостави за ползване на лизингополучателя
срещу заплащане на възнаграждение, определено в размер и срокове съгласно
погосителен план, представляващ неразделна част от договора.Съгласно т. 3 до
изтичане срока на договора и преди връщане на автомобила, лизингополучателят
има право, при изрично изразено от него писмено желание, да придобие
собствеността върху автомобила, ако е изпълнил всичките си възникнали
задължения по договора.В т. 4 е определен срока на договора - 24 месеца от
датата на предаване на автомобила.Съгласно т. 6 лизингополучателят дължи на
лизингодателя следните плащания: първоначална лизингова вноска в размер на
20 212, 57 евро без ДДС, платима в срок от 3 работни дни от датата на
сключване на договора; месечни лизингови вноски съгласно Приложение 1; такса за
обработка и управление на лизинговия договор, дължима заедно с и в срока за
първоначалната вноска в размер, определен в Приложение 1; разходи за
регистрация на ППС в КАТ, дължими заедно и в срока на първоначалната вноска, в
размер на 183, 3 лева без ДДС; данък ППС за първата година, дължим заедно и в
срока на първоначалната вноска в размер на 61, 10 лева; разходи за вписване на
договора за лизинг в ЦРОЗ, дължими заедно с и в срока на първоначалната вноска,
в размер на 110 лева без ДДС и такса за финансиране на ДДС, дължима заедно и в
срока на първоначалната вноска.В т. 10
от договора е предвидено обезщетение при забава на дължимите плащания от
лизингополучателя в размер на 0, 2 % на ден върху общата стойност на
просрочените плащания.Съгласно т. 11 в случай на предсрочно прекратяване на
договора и отказ на лизингополучателя да придобие собствеността върху
автомобила или да плати дължимите лизингови вноски, той дължи неустойка в
размер на непогасената част от лизинговата цена на автомобила.В т. 15 страните
са предвидили, че по силата на договора и приложимите към него общи условия, се
сключват следните застраховки: 15.1 застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ – за първата година, при застрахователна премия в размер на
298, 66 лева с включен данък върху застрахователната премия, а за следващите
съгласно дебитно писмо; 15.2 застраховка „Сухопътни превозни средства“ Каско за
първата година за сметка на лизингодателя, като лизингополучателят има
самоучастие във всяка щета, причинена при ПТП по негова вина или на паркинг в
размер на 150 лева.Застрахователните премии за останалия период са съгласно т.
15.3 от договора; за останалия период от договора за лизинг, лизингополучателят
заплаща застрахователни премии по застраховка „Сухопътни превозни средства“
Каско съгласно дебитно писмо; 15.4 при предсрочно погасяване или прекратяване
на договора преди изтичането на 24 месеца от сключването му, лизингополучателят
се задължава да възстанови на лизингодателя платената от последния
застрахователна премия за първата година по застраховка Сухопътни превозни
средства-Каско.Съгласно т. 18 от договора лизингополучателят декларира, че се е
запознал с общите условия на застрахователя, получил е екземпляр от тях и се
задължил да изпълнява точно всички свои задължения по застраховките.
Видно от
приложение 1 към сключения договор на 30.11.2012г. са дължими общо 24 лизингови
вноски, от които първите 12 в размер на 854, 66 евро и 12 вноски в размер на
867, 41 евро без ДДС.
Съгласно т.
8.8 от общите условия на лизингодателя, приложени по делото, във всички случаи
на прекратяване на договора и невръщане на лизинговото имущество,
лизингополучателят дължи на лизингодателя цялата лизингова цена, предвидените в
договора неустойки и обезщетение за претърпените преки и непосредствени
вреди.Съгласно т. 8.10.9 от общите условия лизингополучателят се задължава да
заплаща и всички данъци и такси, дължими за лизинговото имущество или за
неговото ползване включително и тези, които се дължат от собственика на
имуществото, както и да възстановява на лизингодателя платените от него за имуществото данъци и
такси, всички суми, дължими за глоби и/или други административни наказания,
наложени във връзка с имуществото, както и направените от лизингодателя
разноски във връзка със застраховките на имуществото.В т. 8.10.16 е предвидено
задължение на лизингополучателя да върне в срок от 24 часа предоставеното за
ползване имущество или да възстанови владението върху него при прекратяване на
договора или при неговото разваляне, освен в случаите, когато бъде прехвърлена
собствеността.Разходите по връщането са за сметка на лизингополучателя, а
съгласно т. 8.11 същият няма право да упражнява право на задължане върху
лизинговото имущество.В случай на забава на плащането на лизингова вноска или
на друго плащане, произтичащо от договора, от страна на лизингополучателя,
съгласно т. 9.1 от общите условия, същият дължи на лизингодателя неустойка
върху дължимата сума, за всеки ден закъснение в размер, определен в
договора.Обезщетението за забава се дължи независимо от начисляването и събирането
на възнаградителната лихва върху главницата на лизинговите вноски.В т. 9.2 е
предвидено още, че при невръщане на лизинговото имущество в срок, в случаите,
когато на основание сключения договор за финансов лизинг и тези общи условия
лизингодателят е поискал неговото връщане, лизингополучателят дължи неустойка в
размер, определен в договора.Съгласно т. 9.5 при договор за финансов лизинг с
клауза за прехвърляне на собствеността и договор за фининсов лизинг с опция за
прехвърляне на собстевността, лизингополучателят дължи на лизингодателя
обезщетение в размер на всички направени от последния разходи /данъци, таски,
застрахователни премии и други/ във връзка с имуществото, при условие, че
лизингополучателят, след като е платил последната дължима лизингова вноска или
е реализирал опцията си, не предприема необходимите правни и фактически
действия за придобиване собствеността върху имуществото.В т. 10.1 от общите
условия е предвидено, че при забава на лизингова вноска или друго парично
задължение от страна на лизингополучателя, вкл. за разходи, извършени от
лизингодателя за сметка на лизингополучателя, както и при забава на изпълнението на други задължения за
лизингополучателя, установени по тези общи условия и по сключения договор,
лизингодателят ще има право по свое усмотрение да развали едностранно договора
за финансов лизинг и да си върне държането /владението/ върху лизинговото
имущество или да обяви предсрочната изискуемост на лизинговата цена и всички
други задължения на лизингополучателя.Предвидена е възможност в т. 10.6.1. от
общите условия и за едностранно прекратяване на договора от лизингодателя, без
предизвестие, когато лизингополучателят е в забава за плащане на лизингова
вноска.
Автомобила марка ****, модел: ****, заедно с 1 бр. ключ, комплект
документи, оригинална полица за затраховка „Гражданска отговорност“, копие от
полица за застраховка „Каско“ и регистрационен талон е предаден с пртокол от
07.12.2012г.
Страните по
делото не спорят, че на 03.07.2014г. са сключили споразумение за заместване на
страна по процесния договор, по силата на което ответника Н.П.С. като
поемател/заместваща страна е заместил прехвърлителя /ответника „Исма“ ООД гр.
Пловдив/ като страна по договора, сключен с лизингодателя, като е поел изцяло
всички негови права и задължения, произтичащи от клаузите на договора и на
всички допълнителни споразумения към него, в т. ч. е поел правата и
задълженията, възникнали преди подписване на спразумението.Съгласно т. 5 от
същото, считано от 03.07.2014г. уговорените между прехвърлителя и лизингодателя
лизингови вноски, застрахователни премии, таски и други дължими плащания към
лизигодателя съгласно договора, се дължат от поемателя.Той се задължава да
заплати и изискуемия данък върху добавена стойност, който лизингодателят
начислява съгласно разпоредбите на действащия ЗДДС.Съгласно т. 5.1 от
споразумението прехвърлителят носи изцяло и изключително отговорност пред
лизингодателя за всички изискуеми, но незаплатени до датата на споразумението
негови задължения по лизинга, вкл. застрахователни вноски, такси, лихви, както
и за задълженията за неустойки, обезщетения и др. подобни плащания, възникнали
за него съгласно договора до датата на споразумението.С т. 9 считано от датата
на подписване на споразумението за заместване – 03.07.2014г. в качеството си на
солидарен длъжник, прехвърлителят се е съгласил да отговаря солидарно с
поемателя за изпълнението на всички задължения на последния, произтичащи от
процесния договор за финансов лизинг, вкл. лизингови вноски, такси, разходи,
лихви и неустойки.Автомобила е предаден на поемателя от прехвърлителя в
изправно състояние с оборудване на 03.07.2014г., за което е съставен приемо-предавателен
протокол от същата дата, приложен като писмено доказателство по делото.
Видно е от приложените по делото писмени доказателства,
че ищеца като лизингодател е отправил до прехвърлителя и поемателя по
сключеното споразумение на 03.07.2014г. писмено изявление за едностранно
прекратяване на договор № 00FLО5363 от 30.11.2012г. и покана за връщане на лизинговата вещ в срок от 24
часа на основание т. 8.7 от общите условия и за заплащане на предвидената
неустойка за прекратяване на договора за лизинг.Писмото е връчено по нотариален
ред на 15.04.2015г. на първия ответник и съответно на 11.05.2015г. на втория
ответник чрез управителя на дружеството.
Към писмения
отговор на ответника Н.С. е приложена вносна бележка за внесена сума по сметка
на ищцовото дружество в размер на 6 711, 33 лева с отразяване: окончателно
плащане по договор № 00FLО5363 от 30.11.2012г.
Ищеца
представя допълнително по делото като писмени доказателства 10 бр. договори за
финисов лизинг, сключени с други лизингополучатели и писма към тях, с които са
направени изявления за прекратяването им, поради неплащане на лизинговите
вноски.
Към
настоящето дело е приложено и ч. гр. д. № 4098 по описа за 2015г., по което е
издадена заповед № 2279 за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против
длъжниците /ответници в настоящето производство/ да заплатят солидарно на
кредитора /ищец по делото/ сумата от 12 954, 17 лв. – главница, лихва в
размер на 354, 88 лв. /върху сумата от 5314, 20 лева/ за периода от
15.04.2015г. до 10.12.2015г., лихва вълху сумата от 12 313, 99 лв.,
считано от датата на предявяване – 14.12.2015г. до окончателното изплащане на
вземането и разноски по делото в размер на 266, 18 лева.Против издадената
заповед за изпълнение са подадени възражения от длъжниците в двуседмичния срок
и след дадените указания на кредитора е предявен иска по чл. 422 от ГПК в
едномесечен срок.
По
настоящето дело е прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза, съгласно
което действителната стойност на лек автомобил „**** ****“, модел „****“ с рег. № ****, VIN № **** към м. април 2015г., определена
по Наредба 24/2006г. е 55 020 лева.
При така установеното по делото от фактическа
страна, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК.
Установи
се по делото наличието на специалните предпоставки, обуславящи допустимостта на
тези установителени искове – издадена заповед за изпълнение, подадени
възражения в двуседмичния срок от длъжниците и предвявяване на иска за
установяване съществуването на вземането в законоустановения едномесечен срок.
Не е
спорно по делото, че между страните са възникнали договорни отношения, породени
от сключения между тях договор за лизинг, както и че по силата на сключено
споразумение между тях от 03.07.2014г., първият ответник е заместил
първоначалния лизингополучател по договора и е приел да отговоря като солидарен
длъжник за всички задължения по него.
Безспорно
е установено по делото също, че в изпълнение на задълженията си по процесния
договор, лизингодателя е предоставил за ползване лизинговия автомобил.С оглед
на това следва да се приеме, че престирайки дължимия резултат и изпълнявайки
основното си задължение по договора за лизинг, ищецът се явява изправна
страна.От друга страна, преустановявайки заплащането на дължимите лизингови
вноски /непогасени са останали част от лизингова вноска № 23 в размер на 895,
08 лева и цялата лизингова вноска № 24 в размер на 2 035, 81 лева, по
който факт страните не спорят/, лизингополучателят се явява неизправна страна.С
оглед на това отправеното изявление от лизингодотеля за прекратяване на
договорната връзка е произвело действие, считано от 15.04.2015г.
Предвид
установеното прекратяване на договора, което няма обратно действие,
лизингополучателят, респ. заместилия го длъжник и солидарния длъжник, дължат
излащането на напогасените лизингови вноски до момента на прекратяването.Това е
така, тъй като лизинговия обект е собственост на лизингодателя като съгласно т.
3 от сключения договор за финансов лизинг, лизингополучателят има право, при
изрично изразено от него писмено желание, да придобие собствеността върху
автомобила, ако е изпълнил всичките си възникнали задължения по договора, каквото
изпълнение в случая не е налице.
С оглед
характера на процесния договор, лизинговите вноски се дължат за ползване на
автомобила, каквото безспорно е осъществено от лизингополучателя до
прекратяването му – т. е. те имат характер на наемни вноски.
След като
главния и солидарния длъжник са неизправна страна по договора, съгласно т. 10
от същия има основание да бъде ангажирана и солидарната им отговорност за
заплащане на уговорената мораторна неустойка.Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.Ответниците по
делото не спорят, че са допуснали забава при заплащане на 22, 23 и 24 лизингови
вноски и по отношение на задълженията за заплащане на застраховка „Автокаско“ и
за застраховка „ГО“, дължими към 01.09.2014г. и съответно към 08.12.2014г.С
оглед на това фактическия състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за дължимост на неустойката, включващ наличие на валидно договорно
задължение, виновно неизпълнение на задължението и уговорена неустойка, в
настоящия случай е осъществен.
Ответниците
не оспориха и не ангажираха доказателства, че своевременно са погасили и
направените от лизингодателя разходи за две застрахователни премии по
застраховка „Автокаско“, всяка в размер на 652, 99 лева, застрахователна премия
по застраховка „ГО“ в размер на 340, 48 лева, направени разходи за данък върху
МПС в размер на 614, 46 лева и заплатени нотариални такси в размер на 120, 39 лева.Съгласно
т. 9.5 от приложимите общи условия на лизингодателя, приети от
лизингополучателя и солидарния длъжник, същите дължат заплащането на всички
разходи, при положение, че не са предприели необходимите правни и фактически действия за придобиване
собствеността на автомобила.
Предвид
гореизложеното и като съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, че
претендираните суми, вкл. законната лихва за забава върху горепосочените
вземания, са погасени в хода на производството по делото, съдът намира, че
исковете до общия размер от 5 954, 38 лева и за законната лихва върху тази
сума за периода на забавата, следва да бъдат отхвърлени.
На следващо
място като взе предвид, че договорът за лизинг е прекратен едностранно от
лизингодателя на 15.04.2015г. и липсата на спор между страните и доказателства,
че след датата на прекратяване лизингополучателят е върнал лизинговия
автомобил, следва да се приеме, че последният е продължил ползването на вещта,
въпреки противопоставянето на лизингодателя и прекратяването на
договора.Лизингополучателят по силата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.
347, ал. 2 от ТЗ, след прекратяване на договора трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, вкл. и заплащане на
наемната цена, в случая лизинговите вноски, за периода, през който е ползвал вещта.Обезщетението,
което се дължи от бившия наемател съгласно чл. 82 от ЗЗД обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.Това обезщетение се измерва с имотната облага, която наемодателят,
респ. лизингодателят може да реализира от вещта, ако я отдава на лизинг.В
случая лизингополучателят е продължил да ползва вещта за целта, за която е
сключен договора, поради което обезщетението е съизмеримо с размера на
лизинговите вноски, които лизингодателят би получил, ако вещта беше отдадена
повторно на лизинг.
Съдебната
практика /решение № 391/26.05.2010г. на ВКС по гр. д. № 765/2009г., III г. о., решение №
769/17.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010г., III г. о., постановени по чл. 290 от ГПК и задължителни за съдилищата/, намира, че в тези случаи размерът на
претендираното обезщетение е съизмерим със средния пазарен наем за подобни
обекти за процесния период от време, но не по-малко от уговорената наемна цена.
В конкретния случай се претендира
обезщетение, равняващо се на сбора от месечните лизингови вноски за претендирания
период от седем месеца – в размер на 388, 18 евро всяка месечна лизингова вноска.Този
размер е значително по-нисък от размера на месечната лизингова вноска съгласно
договора и Приложение 1 към него.Като взе предвид стойността на автомобила към
датата на сключване на договора – 41 583, 33 евро и стойността му към м.
април 2015г. – 55 020 лева, установена от заключението на приетата
съдебно-оценъчна експертиза по делото, което съдът цени като компетентно и
обосновано и като съпостави размерите на договорените лизингови вноски за други
автомобили с близка стойност въз основа на приложените договори за финиснов
лизинг от ищеца, съдът намира, че претендирананите лизингови вноски като
обезщетение за периода м. април. 2015г. – м. октомври 2015г., кореспондират с
пазарната стойност на процесния автомобил през този период.С оглед на това и
при условията на чл. 162 от ГПК иска за суматата от 5 314, 20 лева,
представляваща обезщетение за периода м. април. 2015г. – м. октомври 2015г. и
акцесорния иск за сумата от 354, 88 лева мораторна лихва върху това обещетение
за периода – 15.04.2015г. до датата на подаване на заявлението – 10.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на подаване на
заявлението до оконателното й изплащане, се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед
изхода на делото и тъй като ответниците са дали подвод за завеждането му, вкл.
за отхвърлената част, тъй като задълженията са погасени след депозиране на
исковата молба, то на ищеца се дължи целия размер на направените разноски по
делото за ДТ, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице общо в
размер на 1 311, 98 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.П.С., ЕГН ********** *** и „ИСМА“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Карловска“ № 47, ет. 2, ателие 3, представлявано от Г.К. – управител, че дължат
солидарно на ищеца „Алианц лизинг България“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Подуене“, ул.
„Резбарска“ № 5, представлявано от Х.М. – изп. директор и С.Т.К. – изп.
директор чрез пълномощника адв. Е.М. с адрес ***, адв. дружество „Захариев и
Методиев“ сумата от 5 314, 20 лв. /пет хиляди триста и четиринадесет лева
и 20 ст./, представляваща обезщетение за пропуснати ползи след прекратяването
на договора за финансов лизинг от 30.11.2012г. за периода от м. април 2015г. до
м. октомври 2015г., сумата от 354, 88 лв. /триста петдесет и четири лева и 88
ст./ мораторна лихва върху тази сума за периода 15.04.2015г. до датата на
подаване на заявлението – 10.12.2015г., ведно със законната лихва от тази дата
до окончателно изплащане на обезщетението, като отхвърля исковете по чл. 422 от ГПК за сумата от 2 930, 89 лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева и
89 ст./ непогасени лизингови вноски, за сумата 640, 18 лв. /шестотин и
четиридесет лева и 18 ст./ неустойка по т. 10 от договор за финансов лизинг на
МПС с опция за прехвърляне на собствеността № 00FLО5363 от 30.11.2012г., за сумата от
1 305, 98 лв. /хиляда триста и пет лева и 98 ст./, включваща две
застрахователни премии по застраховка „Автокаско“, за сумата 340, 48 лв.
/триста и четиридесет лева и 48 ст./, представляваща застрахователна премия по
застраховка „Гражданска отговорност“, за суматга 614, 46 лв. /шестотин и
четиринадесет лева и 46 ст./, представляваща данък върху МПС, дължими на
основание т. 9.5 от общите условия към договора или за общата сумата от
5 954, 38 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 10.12.0215г. до окончателното й изплащане, поради
погасяване в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА Н.П.С., ЕГН ********** *** и
„ИСМА“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Карловска“ № 47, ет. 2, ателие 3, представлявано от Г.К. – управител да
заплатят солидарно на ищеца „Алианц лизинг България“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Подуене“,
ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от Х.М. – изп. директор и С.Т.К. – изп.
директор чрез пълномощника адв. Е.М. с адрес ***, адв. дружество „Захариев и
Методиев“ направените по делото разноски в размер на 1 311, 98 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: