Решение по дело №1320/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1105
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501320
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  V – 127

 

06.12.2019г.

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                         2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1320 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков, с която се обжалва Решение №1514 от 14.06.2019г. постановено по гр.д. №6053/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено в отношенията между страните, че К.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова - Милчева, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, следната сума: сумата от 4659,02 /четири хиляди шестстотин петдесет и девет лева и две стотинки/ лева - главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11665165/26.10.2015 г., вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1/23.10.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД;  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното ѝ погасяване, като е отхвърлил иска за главница за горницата над 4659,02 лева до целия търсен размер от 11 433,11 /единадесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/ лева, както и претенциите за 11 672,86 /единадесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.11.2021 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 04.09.2017 г.; и 1538,96 /хиляда петстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1574/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3057/2018 г. по описа на РС -Бургас, като неоснователни и недоказани.

Осъдена е К.А.И., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 355,51 /триста петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 114 /сто и четиринадесет/ лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 3057/2018 г. по описа на РС - Бургас.

В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че в разглеждания случай изискванията към съдържанието на погасителния план са спазени, като в него са посочени размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане.

На следващо място се посочва, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК относно необходимостта погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни лихвени проценти, като се твърди, че горепосоченото изискване е неприложимо в настоящия случай.

Изложени са подробни съображения.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове и постановяване на ново решение, с което съдът да се произнесе по съществото на спора. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Иванка Кирязова - особен представител на ответницата К.А.И., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Оспорват се като неоснователни всички изложени в жалбата аргументи.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Претендира се определяне възнаграждението за особен представител.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, не се явява представител.

В съдебно заседание, за въззиваемата страна К.А.И. се явява особеният представител адв. Кирязова.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.99 от ЗЗД, вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК.

На 30.04.2018г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.А.И. за заплащане на сумата от 11433,11 лв., представляваща главница за периода 05.08.2017г. до 05.11.2021г. по отношение, на които, на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 04.09.2017г.;  сумата от 11672,86 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.08.2017г. - 05.11.2021г., по отношение, на които, на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 04.09.2017г.; сумата от 1538,96лв. – обезщетение за забава, считано от 05.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-11665165 от 26.10.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.А.И., прехвърлено от страна на „БНП Парина Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 23.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, от които: 492,90 лв.- държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 04.05.2018г. е издадена Заповед №1574 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.А.И., да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД следните суми: 11433,11 лв. – главница, 11672,86 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2017г. до 05.11.2021г., 1538,96 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 05.09.2017г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 492,90 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №1574 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3057/2018г. по описа на Районен съд Бургас, по сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11665165 от 26.10.2015г.

Ищецът твърди, че на 26.10.2015г. е бил сключен договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /кредитор/ и К.И. /кредитополучател/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, при размер на кредита 12420 лв., която сума представлява сбор от главница – в размер на 12 000 лв., както и такса ангажимент в размер на 420 лв., като страните са уговорили сумата да бъде върната на 72 равни месечни вноски. Договорната лихва по кредита била уговорена в размер 20183,76 лв. Крайният срок на издължаване бил уговорен – 05.11.2021г. Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл. 5 от Условията към договора за кредит, съгласно който при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на 04.09.2017г., която дата представлява падежа на двадесет и втора погасителна вноска. На длъжника била начислена лихва за забава, считано от 05.09.2017г. /деня, следващ този на предсрочната изискуемост/, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, в размер на 1538,96 лв.

Твърди се, че размерът на погасеното задължение е 9497,79 лв., от които: договорна лихва – 8510,90 лв. и главница – 986,89 лв.

Твърди се още, че на 23.10.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземането, произтичащо от процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. Излагат се твърдения за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

С Определение №99/18.01.2019г. на РС Бургас, на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се посочва, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника, тъй като чл.99 от ЗЗД не предвижда възможност за цедента да делегира правомощията си по съобщаване на цесията на цесионера.

Твърди се, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в тази връзка се позовава на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства кредиторът да е уведомил длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

На следващо място се посочва, че уговорените в договора – „такса ангажимент“, ГПР и лихвен процент заобикалят изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което са нищожни. Излагат се твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора, на основание чл.154 от Закона за защита на потребителите. Претендира се отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

За установяване на твърдените обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11665165/26.10.2015г.; Условия към договора за потребителски кредит; Общи условия за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит класик“; Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.201г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД; писмено потвърждение за извършената продажба на всички вземания; Приложение №1/23.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до К.И. и известия за доставянето му погасителен план към договор за потребителски кредит.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява следното: по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит, от ищеца е усвоена сумата в размер на 12 000 лв., страните са уговорили още застрахователна премия в размер на 3400 лв., такса ангажимент в размер на 420 лв. и договорна лихва в размер на 16943 лв. Длъжникът е погасил сума в размер на 7340,98 лв. а след приспадане на тази сума, размерът на дълга е 23105,97 лв., от които: главница – 11433,11 лв.; договорна лихва от 11 672,86 лв. лихва за забава върху главница от 23105,97 лв., в размер на 1538,96 лв., считано от 04.09.2017г. до 30.04.2018г. Вещото лице е посочило и размерите на остатъчните задължения по кредита.

 От представените по делото доказателства, се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит на 26.10.2015г., съгласно който на ответницата И. е отпуснат кредит в размер на 12000 лв. за срок от 72 месеца, с месечна вноска в размер на 452,83 лв., с падеж на вноската 5-ти ден от месеца. С начислените такса ангажимент, в размер на 420 лв., лихвите по договора, както и застрахователна премия в размер на 3240 лв., дължимата от К.И. сума е в размер на 32603,76 лв. От представените по делото доказателства се установява, че от страна на ищцовото дружество е отпусната сумата в общ размер от 12000 лв. Сумата от 3240 лв., представляваща застрахователна премия не е постъпвала по сметка на ответницата, не е била изплащана на нея, видно от чл.2 от Условията по договора, съгласно която страните са уговорили, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. В същият член е посочено още, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, който видно от представения договор за кредит е 12 000 лв.

От доказателствата по делото – заключението на вещото лице, се установява, че ответницата е погасила част от задължението по кредита в общ размер 7340,98 лв.

В представения към договора за кредит погасителен план е посочена падежната дата, размерът на вноската и оставащата главница.

Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В т.12 на същата разпоредба е посочено, че планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

В настоящия случай погасителният план съдържа само общ размер на месечната вноска, без да е посочено каква част от него е главница и каква лихва. Лихвата по кредита е посочена само като процент, без да е отразена стойността ѝ. Настоящият състав намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, съгласно която планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Поради това възраженията на въззивника, че не е необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка са неоснователни. 

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай размерът на отпуснатия кредит е 12 000 лв., а по делото се установи, че е заплатена сума от 7340,98 лв., поради което длъжникът следва да върне разликата между 12000 лв. и 7340,98 лв., т.е. сумата от  4659,02 лв. До този размер – 4659,02 лв. искът е основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. За останалите суми: главница над размера от 4659,02 лв. до 11433,11 лв., договорна лихва в размер на 11672,86 лв., както и обезщетение за забава в размер на 1538,96 лв., исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

При този изход на делото и направеното от въззивника искане за присъждане на разноски, такива не му се дължат, предвид неоснователността на въззивната жалба.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1514 от 14.06.2019г. постановено по гр.д.6053/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.