Определение по дело №161/2012 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 237
Дата: 20 януари 2012 г. (в сила от 7 юни 2012 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20125300500161
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е       № 237

 

20.01.2012г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На двадесети януари през две хиляди и дванадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА

                                    МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.петрова в.гр.дело №161 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

         Постъпила е жалба от длъжника „Анастасов”ЕООД-гр.П., чрез пълномощника адв.К.А.Т., и от третото лице „Български инвестиционен фонд”ЕАД-гр.С., чрез пълномощника адв.Р.С.С., против действията на ЧСИ Петко И. с рег.№821 по изп.дело №529/2010г., изразяващи се в извършен на 11.05.2011г. въвод във владение на купувачите по отношение на следните недвижими имоти: Магазин №5 с идентификатор 56784.506.747.1.20, със застроена площ от 33,24кв.м., с административен адрес: гр.П., ул.”Ч. в.”№.., и Магазин №3 с идентификатор 56784.535.76.1.57, със застроена площ от 34,77кв.м., с административен адрес: гр.П., ул.”Д. Х.в”№... Твърди се между жалбоподателите да е сключен на 11.06.2006г. предварителен договор за наем на осемнадесет самостоятелни обекта, представляващи магазини и жилища, сред които и двата процесни, а на 11.06.2010г. да е сключен и окончателен договор за наем с правоприемника на „Български инвестиционен фонд”ЕАД – „Интер кредит”ЕАД за срок от 10 години, вписан в Агенция по вписванията с Акт №196, том 7 от 19.07.2010г. По отношение на двата процесни имота били проведени няколко публични продани, като срещу действията на ЧСИ, обективирани в нередовно проведени публични продани, отказ от искания за спиране и прекратяване на изпълнителното производство били депозирани пред ПОС жалби, по които до настоящия момент липсвало произнасяне. Независимо от така наличните висящи производства пред съда ЧСИ провел публична продан за магазин №5 за периода 11.02.2011г.-11.03.2011г., както и за магазин №3 за периода 18.02.2011г.-18.03.2011г., по които обявил купувачи и възложил имотите на същите с постановления, вписани съответно в АВ с Акт 067, т.26 от 20.04.2011г. и с Акт №68, т.26 от 20.04.2011г., като на 11.05.2011г. ги въвел във владение на тези имоти в присъствието на представителите на жалбоподателите. Представителят на „Анастасов”ЕООД, което дружество и до момента се твърди да е собственик на двата въпросни имота, заявил писмено, че вписания договор за наем остава в сила спрямо купувача, а представителят на наемателя поискал от ЧСИ да отложи изпълнението и да му даде възможност в тридневен срок да поиска спиране на изпълнението, като представили и оригиналите на предварителния договор за наем и заверени преписи от приемо-предавателните протоколи за процесните имоти между наемодателя и наемателя, тъй като договорът за наем ще доведе до спорове относно правото на владение върху процесните имоти между лицето, упражняващо действителната фактическа власт – „Интер кредит”ЕАД като наемател, и евентуалните им купувачи, добили това качество при публичната продан. При тези обстоятелства жалбоподателите претендират за отмяна на извършения на 11.05.2011г. въвод на посочените обекти, обективиран в съставения на същата дата протокол за въвод във владение, или да бъде спряно изпълнението по отношение на процесните имоти.

         Жалбоподателят „Български инвестиционен фонд”ЕАД-гр.София с ЕИК ********* е посочил в жалбата старото си фирмено наименование, чиято промяна е вписана в търговския регистър на 11.03.2010г. на „Интер кредит”ЕАД.

         Ответниците по жалбата Т.К.К. и Д.И.С. като купувачи от публичната продан, на които с постановления са възложени процесните имоти, не са взели становище по нея.

         Постъпили са в изпълнение на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Петко И. по обжалваните действия със становище за недопустимост на жалбата като насочена против неподлежащи на обжалване действия, които не попадат в хипотезата на чл.435,ал.2 и ал.5 от ГПК, както и поради това, че третото лице не е легитимирано да обжалва, тъй като няма качеството на владелец, а на държател, и дружеството-длъжник не е собственик понастоящем на процесните имоти, с оглед разпоредбата на чл.496,ал.2 от ГПК. Изложени са мотиви и за неоснователност на жалбата, касаещи недействителност на договора за наем спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, съгласно чл.452,ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК, както и спрямо купувача на основание чл.496,ал.2 от ГПК.

         Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело, доводите на жалбоподателите и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

         Изп.дело №529/2010г. по описа на ЧСИ Петко И. с рег.№821 е образувано по молба на взискателя „Обединена българска банка”АД-гр.София и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 31.03.2010г. въз основа на Заповед за изпълнение №2064/26.03.2010г. по ч.гр.дело №3945/2010г. на ПРС, в който е разпоредено длъжникът „Анастасов”ЕООД-гр.Пловдив и солидарно отговорния длъжник С. Н. А. да й заплатят сумата 917230,71 евро, от която просрочена главница за периода от 30.09.2009г. до 24.03.2010г. – 860001 евро, просрочени лихви за периода от 30.09.2009г. до 24.03.2010г. – 40354,68 евро, наказателни лихви върху главницата от просрочените вноски за периода от 30.09.2009г. до 24.03.2010г. -16875,03 евро, законна лихва върху главницата от 860001 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2010г., до окончателното погасяване на задължението, държавна такса в размер на 35878,95лв. и юрисконсултско възнаграждение от 18389,47лв., като дължима по Договор за кредитна линия от 09.02.2007г. и допълнителни споразумения. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо ипотекираните в полза на банката за обезпечаване на вземането й недвижими имоти, описани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №56, том 1, рег.№989, дело №56 от 2007г., без обекта по т.15, за който ипотеката е заличена. В цитирания и приложен нотариален акт под №№4 и 18 фигурират и двата процесни магазина. По отношение на същите е вписана възбрана на 12.04.2010г. Те са описани съответно на 20.04.2010г. и на 26.04.2010г. и оценени и за тях е проведена публична продан за периода от 11.02.2011г. до 11.03.2011г. за магазин №5 в гр.П. ул.”Ч. в.”, и за периода от 18.02.2011г. до 18.03.2011г. за магазин №3 в гр.П., ул.”Д. Х.”, като с протокол от 14.03.2011г. за купувач на магазин №5 е обявена Т.К.К., на която същия е възложен с Постановление от 17.03.2011г., а с протокол от 19.03.2011г. за купувач на магазин №3 е обявен Д.И.С., на когото същия е възложен с Постановление от 22.03.2011г. С отделни молби от 26.04.2011г. купувачите Т.К. и Д.С. са поискали да бъдат въведени във владение на възложените им имоти, за което са представили като вписани в Служба по вписванията-Пловдив влезлите в сила на 06.04.2011г. постановления за възлагане. Въводите на купувачите във възложените им имоти, извършването на които е предмет и на настоящото обжалване, са осъществени на 11.05.2011г., за което са съставени съответните протоколи. При осъществяване на въвода са присъствали и представители на жалбоподателите, които са представили предварителен договор за наем от 11.11.2006г., приемо-предавателен протокол от 11.11.2006г. и вписан договор за наем от 11.06.2010г. помежду им, касаещи и процесните два имота.

         Видно е при тези обстоятелства, че предмет на изпълнението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са парични вземания, поради което по начало хипотезите относно въвода по чл.435,ал.2 и ал.5 от ГПК по отношение на длъжника и третото лице, каквито са настоящите жалбоподатели, не биха могли да са налице, тъй като те касаят действия по принудителното изпълнение за предаване на владението на недвижим имот по чл.522 и сл. от ГПК, когато такова е изпълняемото право по изпълнителния лист, а в случая се касае за въвод на купувачите в продадените на публична продан за събиране на паричното вземане и възложени им имоти, предприет на основание чл.498 от ГПК след приключване на принудителното изпълнение спрямо тези имоти, който не съставлява част от него, като се има предвид, че този въвод не се предприема въз основа на изпълнителния лист, а на базата на влязлото в сила постановление за възлагане, макар и в рамките на производството по същото изпълнително дело. Само като допълнение следва да се отбележи и, че жалбоподателят-трето лице не е владелец, а държател по договора за наем с жалбоподателя-длъжник на процесните имоти, поради което и същият не е легитимиран да обжалва въвода във владение по чл.435,ал.5 от ГПК. При това положение въводът на купувача не попада в предметния обхват на действията по чл.435 от ГПК, извършени в рамките на принудителното изпълнение, които подлежат на обжалване. Не е налице и специална норма, допускаща неговата обжалваемост. Напротив, разпоредбата на чл.498,ал.2 от ГПК изрично предвижда, че въводът на купувача от публична продан, на когото е възложен имот, се извършва срещу всяко лице, което се намира в негово владение, като то може да се брани само с иск за собственост, с което на практика е отречено правото на жалба против въвода. Изложеното дава основание да се приеме, че жалбата е насочена против неподлежащо на обжалване действие и като такава е недопустима. Искането в жалбата за спиране на изпълнението по отношение на процесните имоти, което изпълнение впрочем за тях е приключило, явно не е заявено при условията на чл.438 от ГПК като обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата, при която хипотеза единствено е допустимо да бъде разгледано в настоящото производство по обжалване действия на съдебния изпълнител, доколкото петитума в жалбата е да бъде отменен въвода или да бъде спряно изпълнението за процесните обекти, т.е. същото се претендира в условия на евентуалност в случай, че въвода не бъде отменен, и като такова съставлява част от петитума на самата жалба, а не отделно искане, по което да се дължи самостоятелно произнасяне. Предвид недопустимостта на жалбата, същата като такава следва да се остави без разглеждане и производството по нея следва да се прекрати.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на длъжника „Анастасов”ЕООД-гр.Пловдив и на третото лице „Интер кредит”ЕАД-гр.София /със старо наименование „Български инвестиционен фонд”ЕАД/ против действията на ЧСИ Петко И. с рег.№821 по изп.дело №529/2010г., изразяващи се в извършен на 11.05.2011г. и обективиран с протоколи от същата дата въвод във владение на купувачите по отношение на следните недвижими имоти: Магазин №5 с идентификатор 56784.506.747.1.20, със застроена площ от 33,24кв.м., с административен адрес: гр.П., ул.”Ч. в.”№3, и Магазин №3 с идентификатор 56784.535.76.1.57, със застроена площ от 34,77кв.м., с административен адрес: гр.П., ул.”Д. Х.”№2, и ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното въз основа на нея в.гр.дело №161/2012г. по описа на ПОС-VII гр.състав.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-гр.Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: