Определение по дело №521/2016 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 306
Дата: 20 септември 2016 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20165640200521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

         П Р О Т О К О Л

 

20.09.2016 година                                                       гр. Хасково

Хасковски районен съд                                               X-ти Наказателен  състав

На двадесети септември                                             две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              

                                                                     Председател:  ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

                                                       Съдебни заседатели: 

                                                                                                                     

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:………………….

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

АНД № 521 по описа за 2016 година.

На именното повикване в 10.00  часа се явиха:

 

 

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

 

След съвещание, съдът намира следното:

Производството по АНД №521/2016г. по описа на РС – Хасково е образувано и се разглежда по реда на глава 28 от НПК, въз основа на Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на прокурор от РП- Хасково от 07.04.2016 г., с което е предложено обвиняемият по ДП №87/2015г. по описа на ОСл.О при ОП – Хасково, а именно Н.К.Н. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 182, ал.2 от НК - за това че след 01.06.2015г. в гр. Виена, Република Австрия, гр. Асеновград и гр. Хасково като родител - баща на малолетния Х. Н.К. не е изпълнил и осуетил изпълнението на съдебно решение, а именно Решение №245/07.05.2015г. по описа на РС – Хасково постановено по гр.д. №340/2015г. по описана РС – Хасково, влязло в законна сила на  07.05.2015г. относно упражняването на родителските права, които са предоставени от съда на майката Р.С.Б. ***, а именно същият е извел на 23.04.2015г. година малолетния си син Х. Н. Илиев извън пределите на Република България в Република Австрия като след 01.06.2015г. не го е върнал и предоставил до момента на майката Р.С.Б. като по този начин същата не може да упражнява родителските права дадени й от съда.

С Разпореждане №1054/18.04.2016г. в закрито заседание, съдията докладчик е преценил, след направения принципен анализ на характеристиките и изискванията от обективна страна на престъпния състав по чл. 182, ал.2 от НК и е разгледал, респ. подвел тези изисквания от обективна страна за съставомерност на деянието под призмата на дефицит и противоречия в твърденията на прокурора, относно осъществените факти и повдигнатото обвинение. Подробно изложените в тази насока съображения, принципно са били споделени от ОС – Хасково, но конкретно по отношение съдържанието на постановлението внесено от прокурора и изискванията за реквизити - не, поради което  с Определение №204/20.05.2016г. на ОС – Хасково, постановено по в.ч.н.д.№ 26/2016г. след отмяна на разпореждането на съдията докладчик, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Това от своя страна е станало основание и за насрочване на делото с Разпореждане №1301/30.05.2016г. за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В рамките на диференцираната процедура по искане на страните и по почин на съда, воден от служебното начало бяха събрани писмени и гласни доказателства. Въпреки възможността, с оглед реда, по който се разглежда делото, да бъдат ползвани изцяло и само материалите от досъдебното производство, с оглед необходимостта от разкриване на обективната истина, съдът е уважил искането на страните и е постановил разпит на свидетели и събиране на допълнителни доказателства. В резултат на тази дейност на съда са събрани доказателства, които анализирани по отделно и в тяхната съвкупност са от естество да обосноват фактическа обстановка, различаваща се в значителна степен по някои от пунктовете на описаните деяния от тази, изложена в постановлението на РП – Хасково.

Без да се навлиза отново в подробен анализ за същността на престъпния състав по чл. 182, ал.2 от НК, настоящият съдебен състав, намира за уместно да преповтори тезата си, че неизпълнението на съдебното решение и осуетяване на изпълнение на съдебното решение са две отделни и самостоятелни форми на изпълнителното деяние на това престъпление. И по отношение на втората от така визираните форми на изпълнителното деяние следва да се отбележи, че прокурорът, при описание на фактическата обстановка, осъществена по случая се е задоволил да посочи в постановлението единствено справката на ДСИ при РС – Асеновград и в посочване факта на образуване на изпълнително дело в СИС при РС – Асеновград, както и ИД №31/2016г. по описа на СИС при РС – Хасково и при описание на съставомерното поведение на подсъдимия се е позовал единствено на факта на изпратените призовки за доброволно изпълнение. От анализа на събраните по делото доказателства и в частност от материалите по цитираните съдебно-изпълнителни дела се обосновава обаче извод, в насока, че по тези дела са извършени редица действия, очертаващи поведение на страните в изпълнително производство и в частност на подсъдимия Н.К.Н., различаващо се от очертаната от прокурора насока. Без да се навлиза в подробен анализ на доказателствените материали е достатъчно да бъдат цитирани съставените протоколи от дати 25.02.2016г., 27.03.2016г., 10.03.2016г., 12.03.2016г., 28.03.2016г., 01.04.2016г., както и всички последващи действия, включително разкриващи и особености при упражняване правомощията от страна на ръководещия субект в изпълнителното производство, а именно Държавния съдебен изпълнител. Тези действия и конкретно цитираните попадат в периода от време, в който се е водело и досъдебното производство и са били осъществени преди внасяне в съда на постановлението на РП – Хасково за освобождаване на подсъдимия Н.Н. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и разглеждането му от съда. Същите е било необходимо да бъдат изследвани още на досъдебното производство, тъй като разкриват в значителна степен нова фактическа обстановка, която в случай, че бе анализирана от прокурора, би поставила други различни рамки за изследване в настоящото производство, най – малко от гледна точка времето на извършване на описаното деяние. Нещо, което не е било изпълнено и поради това се обосновава извод за връщане на делото на прокурора на основание чл. 378, ал. 3 от НПК и заложеното в този текст ограничение съдът да разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Посочено в този текст е изрично, че когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, като логиката на законодателя е най – малко в това, че  диференцираната процедура, по която се разглежда настоящото производство не предоставя възможност за изменение на обвинението при съществено изменение на обстоятелствената част.

Като последица от изложеното, настоящия съдебен състав, счита във взаимовръзката на дефицита на фактически твърдения, от една страна, обусловило разкриване на нова фактическа обстановка в резултат на събраните доказателства от друга, че в случай, че прокурорът прецени съставомерност на очертаното от новосъбраните доказателства поведение на подсъдимия, установено в хода на изпълнителното производство, като престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК под формата на осуетяване изпълнението на съдебно решение, въпреки съдействието, което е оказал в хода на изпълнителното производство, че това само по себе си би е достатъчно да предпостави извод за невъзможност за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Основанието за подобен подход ще е наличието на пречки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Аргументите в тази насока се състоят в това, че при другата описана форма на изпълнителното деяние, а именно самото неизпълнение на съдебното решение, за която е установено от показанията на свид.  – баба на подсъдимия наличие на воля за връщане след 31.05.2016 г. на детето от негова страна на майката Р.Б., очевидно от обективна и субективна страна ще сме изправени пред прекъсване на изпълнителното деяние на това продължено престъпление и довършването му, а при формиран последващ умисъл отново да не се изпълнява това решение, респ. осуетява изпълнението му, последицата ще започване извършването на ново деяние в условията на реална съвкупност с първото. Тоест при условията на множество престъпления, явяващо се пречката по чл. 78а НК и самостоятелно основание по чл. 377, ал. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Разбира се за пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че тезата на съда по същество е различна по отношение наличието на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК във формата на изпълнително деяние – осуетяване изпълнението на съдебно решение от страна по него, но настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да се произнесе по същество по този пункт от обвинението, доколкото би надхвърлил фактическите рамки, очертани с постановлението най – малко от гледна точка времевия обхват на деянията.

            По отношение на другата визирана съставомерна дейност, приобщаването в процеса на събиране на доказателства на процесното решение на гражданския съд, с което е прекратен брака и в случай, че прокурорът прецени за липса на втората форма на съставомерност, а именно осуетяване на изпълнението на съдебно решение, се очертава преценката, че деянието с оглед спецификите на престъпния състав би се явявало извършено и в този смисъл довършено не в гр.Хасково или в град Виена, а в гр. Асеновград. В крайна сметка с приемането на решението като  доказателство по делото се обосновава и преценката на съда, че задължението вменено на подсъдимия с това решение, а именно да върне детето на майката, с оглед упражняването на родителските права е следвало да бъде изпълнено не другаде, а там където е било определено местоживеенето на детето. А това е посоченият в решението адрес на майката в гр. Асеновград. Поради това няма как неизпълнението на решението да бъде извършено другаде освен в гр. Асеновград, както в противоречие със спецификите на престъпния състав е приел прокурора, визирайки съставомерна дейност на подсъдимия по чл. 182, ал. 2 от НК и в Република Австрия, град Виена, нито в гр.Хасково. Решаващо за преценката е, че деецът е дължал поведение, съобразно решението на съда относно упражняването на родителските права в гр.Асеновград. Поради изложеното дотук, макар и за подсъдността съдът да следи служебно само въз основа на отправените твърдения, а нарушаването на правилата за местната подсъдност да е съществено процесуално нарушение само при изрично възражение на страните, каквито не бяха отправени, в случая изложеното следва да бъде взето предвид от прокурора след връщане на делото.

          В обобщение, съгласно възприетото виждане в настоящото определение и в случай на преценка от страна на прокурора за съставомерна деятелност на подсъдимия и по двете алтернативи относно възможните форми на изпълнителното деяние по чл. 182, ал.2  от НК ще е налице пречка за освобождаването му от наказателна отговорност, поради разкриване на хипотеза на реална съвкупност от деяния, тоест множество престъпления и това е предпоставка за прекратяване на воденото съдебно производство и връщане делото на прокурор за преценка относно тези обстоятелства, съобразно дадените от съда указания за приложението на материалния закон. Този извод е граден въз основа на разкритите нови обстоятелства в хода на съдебното следствие. Тези нови обстоятелства, както бе вече казано и е необходимо да се повтори, освен съмнения в наличието на предпоставките по чл. 78а от НК от гледна точка пречките за приложение на този текст по ал. 7 на цитираната норма, обосновават и фактическа рамка надхвърляща очертаната от прокурора с внесеното постановление, което съгласно разпоредбата на чл. 378, ал.3 от НПК предпоставя извод за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, включително и в аспекта на преценка, съобразно правилата за определяне на местната подсъдност с оглед дадените по-горе разяснения относно престъпния състав по чл. 182, ал. 2 НК.

Водим от горното, съдът

                        О П Р Е Д Е Л И: №306

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД №521/2016г. по описа на РС – Хасково на основание чл. 378, ал.3 от НПК.

            Връща делото на РП – Хасково съобразно дадените по-горе указания.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

            Заседанието приключи в 12.01 часа.

            Протоколът се изготви на 20.09.2016г. 

      

 

                                  

                                                                       Председател:  /п/ не се чете.

 

 

 

                                                                       Секретар:   /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./