Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 983
гр. Пловдив,23.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3761/2018г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1030-003097/08.05.2018г. на Началник Група при ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.И.И. с ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 150
/сто и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
А.И. атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, неправилно и
съставено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по
изложени в жалбата съображения и иска неговата отмяна. Претендират се
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В депозирана
до съда молба неговият пълномощник адв.А.В. поддържа жалбата и прави същото
искане. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не
се явява и редовно призования пълномощник.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не излага становище относно жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 11.04.2018г. от
С.С.Я. – м.а. в Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив АУАН срещу жалбоподателя А.И.И.
за това, че на 25.02.2018 г. около 23:15 часа в гр.Пловдив на ул.“Лерин“ № 4
управлявал специален автомобил „Волво ФЛ 240“ с рег.№ …, като поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия /снеговалеж/ и стеснен участък, допуска
ПТП с л.а. „Ауди“ с рег.№ ... С актът било установено още, че жалбоподателят не
изпълнява задълженията си като участник в ПТП и напуска местопроизшествието.
Св.Я. квалифицирал описаното като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта, И.
вписал като възражение, че не е ударил въпросния лек автомобил и се движел със
скорост от 15 км/ч, тъй като разпръсквал сол.
В
законоустановения срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени
писмени възражения от страна на жалбоподателя относно съставения срещу него
АУАН.
На
основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено наказание – глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В
проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят – свидетелят
С.С.Я., който сочи, че като м. а. в сектор “ПП“ при ОДМВР Пловдив работи с
променено работно място във Второ РУ при ОДМВР Пловдив. Едно от задълженията му
включвало извършването на проверки по заявления от граждани, касаещи ПТП с
напуснали участници. В постъпило в РУ заявление на лице, посочено в акта като
свидетел – очевидец, се твърдяло, че автомобилът на това лице бил ударен от
специален автомобил на снегопочистваща фирма, след което специалният автомобил
напуснал местопроизшествието. На около 500 метра в близост до мястото на
нарушението, автомобилът бил засечен от свидетеля-очевидец, който провел
разговор с водача на специалния автомобил. Последният напуснал и това място.
Във връзка със заявлението, свидетелят извършил справка по посочения от
заявителя регистрационен номер на специалния автомобил, установил неговия собственик
– „КМД“ ЕООД , откъдето му посочили като водач на специалния автомобил на
процесната дата и час жалбоподателя И.. Я. не успял да направи оглед на
специалния автомобил, тъй като по данни на жалбоподателя греблото и
устройството за разпръскване на сол и пясък били премахнати. Свидетелят взел
писмено обяснение от И., който посочил, че управлявал въпросния автомобил. Я.
съставил Протокол за ПТП и АУАН в присъствието на жалбоподателя и
тъжителя. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като последователни, отчитайки обстоятелството, че същият не е пряк
очевидец и не е възприел непосредствено извършването на твърдените нарушения.
Като
свидетел по делото беше разпитан водачът на другия автомобил А.И.М., който
посочва, че пътният инцидент, в който е участвал като водач на л.а. „Ауди А4“ с
рег.№ … бил настъпил на ул.“Лерин“ №4. Свидетелят се прибирал от работа и се
движил в дясната страна на горепосочената улица. Спрял, за да предостави
предимство на снегопочистващата кола, която се движела срещу него. За да
избегне изнесеният напред от дясната страна контейнер за боклук,
снегопочистващата кола ударила лекият автомобил, управляван от свидетеля.
Ударът бил в задната шофьорска страна на МПС. Свидетелят позвънил на телефон
112, откъдето го свързали с КАТ-Пловдив. Служителят, с който разговарял го
уведомил, че по GPS на специалния автомобил ще
разберат неговото местоположение и му препоръчал да посети Второ РУ и да подаде
жалба за издирване на нарушителя. М.
сочи, че след инцидента видял шофьора на специалния автомобил и разговарял с
него като му обяснил за инцидента. Допълва, че процесният автомобил бил с десен
волан, като от лявата страна на водача стояла жена, която ръководела
почистването. На въпросът на св.М. не го ли е видял и защо не е спрял, водачът
на специалния автомобил отговорил, че нищо не е разбрал. Тъй като последният не
спрял на момента да съставят протокол за ПТП, свидетелят подал заявление. Съдът
кредитира показанията на свидетеля с изключение на частта, в която излага
механизмът на евентуалния удар и настъпилите от това последици, тъй като същите
останаха изолирани и неподкрепени от събрания в хода на
административнонаказателното производство доказателства. Свидетеля се явява
заинтересован от изхода на делото.
В хода
на настоящото производство беше разпитана и Ю.П.Б.-А. от чийто показания се
установява, че през 2018 г. е работила в Общинско предприятие „Чистота“ като
контроьор по чистотата в район „Западен“. Общинското предприятие наело „КМД“
ЕООД да извършва дейност по извозване на строителни и битови отпадъци, да
опесъчава зимно време, както и да извършва други видове транспорт.
Жалбоподателят И. бил шофьор на единия от автомобилите на „КМД“ ЕООД и през
зимата на 2018 г. бил разпределен в район „Западен“, където през месец февруари
работил заедно със свидетелката. Последната стояла в камиона, управляван от
жалбоподателя и следяла за спазване маршрута и графика, както и дали задните
вериги задвижвали разпръсквача на пясъка. Сочи, че когато преминавали по
ул.“Лерин“ не усетила удар, не видяла и не забелязала нищо. Това посочила и в
обясненията си, дадени в полицията. Преди да навлязат в ул.“Иван Гешев“, пред
камиона на ул.“Лерин“ спряло лице с червена кола, което пожелало да разговаря с
жалбоподателя. По време на разговора, свидетелката видяла, че двамата
ръкомахали и поглеждали към калника на червената кола. След като се върнал в
камиона жалбоподателят споделил, че лицето, с което разговаряло го обвинил, че
го е ударил с камиона и добавя че жалбоподателя дори изразил възмущението си с
думите „Този пък виж как си ги измисля. Ти видя ли нещо?“. А. допълва, че по
това време имало снеговалеж, който на приливи и отливи засилвал валежа или
намалявал, затова опесъчавали. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката
като непротиворечиви и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
съдът намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин наличие на
виновно извършени от страна на жалбоподателя И. нарушения на чл.20, ал.2 и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съответно фактическият състав на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП задължава водачът на ППС, който е участник в ПТП, без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В разглежданият казус не се доказаха извършените нарушения и
вината на жалбоподателя, поради фактът, че се установи че специалния автомобил
се е движел със скорост около 15 км.ч. тъй като задачата му е била да
разпръсква сол и това е отразено от жалбоподателя още във съставения му акт.
Установи се че е имало силен снеговалеж, както и че жалбоподателя и
свидетелката Б. която се е возила в неговия автомобил и съдът приема като
безпристрастен свидетел не са усетили никакъв удар с друго МПС. Единственото доказателство
за настъпило ПТП причинено от жалбоподателя е твърдението на св. М., водача на
другия автомобил, чийто показания обаче останаха изолирани и неподкрепени от
други доказателства. Липсват други
доказателства освен показанията на св. М. относно механизмът
на допуснатото ПТП, както и имало ли е в действителност стеснен участък
на пътя. В
процесния случай наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен
начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с
несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово
виновно поведение е настъпило и ПТП. Несъобразената скорост следва да бъде обективно
доказана и не може да се определя субективно единствено съобразно настъпило
ПТП. Актосъставителят не е очевидец на
пътният инцидент и липсва надлежна мотивировка относно констатациите досежно
механизма на ПТП и нанесените на специалния автомобил материални щети от
евентуалното съприкосновение с другия лек автомобил. В своите показания св.Я.
сочи, че нямало как да бъде направен оглед на специалния автомобил, тъй като
били демонтирани греблото и устройството за разпръскване на сол и пясък.
Поставя се въпросът как тогава е установил видимите щети и тяхното място по
специалния автомобил, вписани само с посочване общо на мястото им в съставения
от него протокол за ПТП. В случаят няма обективни данни, от които да се направи
извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение и то в непосредствена
причинна връзка с настъпилия резултат. От своя страна административнонаказващият
орган не е събрал допълнителни доказателства, с които да обоснове направения от
актосъставителя и възприет безрезервно от него извод за извършеното нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Задължението за представяне на доказателства,
подкрепящи изложеното в НП е изцяло в тежест на наказващият орган и при
установеното бездействие от негова страна, съдът приема за недоказано от
обективна и субективна страна извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което същият е бил наказан на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, тъй като не може да се приеме за безспорно и
категорично установено, че А.И. е управлявал процесния специален автомобил с
несъобразена с пътните условия и стеснения пътен участък, при което е допуснал ПТП.
Не се
доказа по категоричен начин и знание от страна на водача на специалния
автомобил за твърдяното ПТП към момента на неговото осъществяване, което наред
с недоказания по надлежен начин пътен инцидент и механизмът на неговото
извършване, влече като последица и недоказаност на второто вменено на И.
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което не може да му бъде
наложено и наказание на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. От събраните по
делото доказателства, в това число и от показанията на св. М. – другия участник
в ПТП, жалбоподателя не е разбрал че е имало ПТП, и
пред него е изразил учудване от стореното твърдение в тази насока. Не е
разбрала да е настъпило ПТП и свидетелката която се е возила във
специализирания автомобил – св. Б.. Предвид необходимостта нарушението
да бъде установено и доказано по несъмнен и категоричен начин, което в случая
не е сторено, НП подлежи на отмяна и в тази му част.
Тъй
като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните признаци на
твърдяните административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира,
че неоснователно е било санкциониран.
Относно
направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, включително и адвокатски
хонорар, следва да се посочи, че същото се явява недопустимо, доколкото не е
предвиден ред за присъждане на направените от жалбоподателя разноски. В чл. 84 ЗАНН се препраща към НПК по неуредените въпроси, като дори и наказателното
постановление да се отмени, съответният чл. 190 НПК не предвижда присъждане на
разноски за подсъдимия, поради което искането за това, като неоснователно не
следва да бъде уважено.
Предвид
изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно при недоказаност на нарушенията и като такова следва да бъде
отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-003097/08.05.2018г. на Началник Група при ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.И.И. с ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 150
/сто и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.