Решение по дело №1317/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е     

N

град Русе, 21. 10. 2020 годна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

            в  публично заседание на 27.08.2020год., в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N1317

            по описа за 2020год. на Русенски районен съд

            и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „А1 България“ ЕАД,  гр. София, ЕИК *********, против наказателно постановление № 2020 - 0051896 от 10.06.2020г., на директора на Регионална дирекция Русе към КЗП, с което на основание 222а от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева. В жалбата моли,  съдът да отмени НП като незаконосъобразно.

            РРП не взема становище по жалбата.

            Наказващият орган изпраща представител, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като счита възраженията и доводите в жалбата за неоснователни.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установино от фактическа страна:

Наказаното дружество стопанисвало търговски обект – магазин, находящ се в гр.Русе, бул. „Христо Ботев“ № 38, от който през месец април 2019 г. потребителката Д. закупила мобилен телефон „Huawei Y6“.

В процеса на използването му, телефонът проявил няколко дефекта, за които потребителката предявила три рекламации, последната от които била вписана в регистъра за рекламации под № 6407523 от 31.08.2019 г. При предявяването й Д. демонстрирала пред служител в магазина дефекта на телефона. И в трите случая последният бил един и същ. Изявила претенция за замяна на стоката с нова или за разваляне на договора за продажба. След около месец потребителката била информирана, че телефонът е в магазина, като не бил установен дефект. От магазина отказали да удовлетворят претенцията й тъй като според „Сръчко сервиз” ЕООД не са открити проблеми в електрическата част на тествания уред, телефона няма дефект и не е извършван ремонт. В резултат, на 22.11.2019 г. потребителката Д. депозирала в КЗП РД Русе жалба с молба за съдействие.

На 25.11.2019г.  била извършена проверка в магазин на „А1“ в гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 38, като представител на продавача бил запознат със съдържанието на жалбата. Проверката била материализирана с констативен протокол № К-2687683. При проверката било установено, че стоката, предмет на рекламацията се намирала в магазина. На проверяващите бил представен констативен протокол към сервизна поръчка SО13317200/12.09.2019 г., издаден от „Сръчко сервиз” ЕООД с констатации, че не са открити проблеми в електрическата част на тествания уред, телефона няма дефект и не е извършван ремонт.

С констативния протокол проверяващите изискали от търговеца на 20.12.2019 г. да представи пред КЗП РД Русе, следните документи: сервизни поръчки за всички предявени рекламации; актове за удовлетворяване на рекламациите; протоколи от сервиз; становище по жалбата.

На 27.11.2019 г. потребителката Д. подала допълнение към жалбата, в което повторно заявилаява, че при предявяване на последната рекламацията на 31.08.2019 г. дефекта е демонстриран пред служители в магазина, както и че липсват документи за предявените рекламации и извършени ремонти.

На 28.11.2019 г., с констативен протокол № К-2687687, била извършена повторна проверка в магазина, при която представител на продавача бил запознат с допълнението към жалбата, като повторно били изискани от „А1 България“ ЕАД на 20.12.2019 г. в 16,00 часа да се представят описаните горе документи. На посочената дата такива не били представени. Част от тях били представени на 17.01.2020 г. и приети с протокол за проверка на документи № К-0122937. Между тях било и становището от „А1 България” ЕАД съгласно което, търговецът твърди, че спазил законовите си задължения и отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, позовавайки се на констативен протокол към сервизна поръчка на „Сръчко сервиз” ЕООД, съгласно който не били открити проблеми в електрическата част на тествания уред, телефона няма дефект и не е извършван ремонт.

Предвид гореизложеното св.Г. преценил, че до 17.01.2020 г. търговецът „А1 България” ЕАД отказва да приведе стоката мобилен телефон „Huawei Y6“ в съответствие с договора за продажба, считано от предявената на 31.08.2019 г. рекламация, въпреки че несъответствието е демонстрирано пред негов представител, поради което съставил срещу дружеството акт, с който го обвинил за нарушение на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.   Актът бил подписан и предявен. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание 222а от ЗЗП на дружеството било наложено горепосоченото административно наказание.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от представените с преписката писмени доказателства – констативни протоколи, сервизни карти, и др. както и събраните в хода на съдебното следствие показания на разпитания свидетел Г..        

Анализът на доказателсвата налага следните изводи:

Всички доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво се установяват, посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената проверка и резултатите от същата, които факти и не се опровергават доказателства, представени от наказаното дружество.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира са неоснователни релевираните с жалбата доводи, че наказателното постановление е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАНН и същото не съдържа точно описание на нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В оспореното наказателно постановление, изрично е посочено мястото, където търговецът със своето бездействие е осъществил състава на нарушението по  чл. 113, ал. 1 ЗЗП, а именно магазин, стопанисван „А1“ в гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 38.

Посочена е и датата, на която административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Нарушението е продължено във времето и се изразява в бездействие. В НП изрично е посочено началото на това бездействие - 31.08.2019год, когато била предявена първата рекламацията за стоката. Отбелязан е и краят на този период - 17.01.2020год., дата на която е представено становище от търговеца, с което отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

Неоснователни са и доводите, че наказателното постановление не съдържа точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В самота наказателно постановление са отразени всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно юридическият факт, от който за търговеца е възникнало задължението да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, срокът в който е следвало това да бъде извършено, както и периодът на бездействие от страна на търговеца. В достатъчна степен е индивидуализирана и вещта, както и потребителя. Посочени са и всички писмени доказателства, въз основа на които е извършена преценката от страна на административнонаказващия орган, за осъществен състав на нарушение.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по  чл. 113, ал. 1 ЗЗП, за което е ангажирана неговата отговорност. Преки, уличаващи доказателства се съдържат в показанията на св.Г.. Същите кореспондират и се допълват с установеното в съставения при проверката на място констативен протокол, който е подписан без възражения не само от двамата служители на КЗП, но и от управител на проверявания обект, подписи с които по същество се потвърждават констатациите в него. Съдът отбелязва, че стоката не е съответствала на договора за продажба съгласно чл. 106, т. 1 и 4 от ЗЗП, тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните по договора, не е притежавала обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството напотребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача. В тези случаи и съгласно чл. 105 от ЗЗП продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Предходното игнорира становището в констативен протокол към сервизна поръчка на „Сръчко сервиз” ЕООД, съгласно който не били открити проблеми в електрическата част на тествания уред, телефона няма дефект и не е извършван ремонт, докато дефектът можело де се дължи на външни фактори…., които са извън сферата на потребителя. Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 222а ЗЗП.

Предвид направеното искане от страна на представителя на Наказващия орган за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ РД-Русе към КЗП по делото, в размер на 100,00лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.

Поради изложеното  издаденото наказателно постановление следва да се потвърди.

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло наказателно постановление № 2020 - 0051896 от 10.06.2020г., на директора на Регионална дирекция Русе към КЗП, с което на основание 222а от ЗЗ , с което на „А1 България“ ЕАД,  гр. София, ЕИК *********,

е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лева.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД,  гр. София, ЕИК *********, гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.

 

 

Решението подлежи на касационно облжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................