№ 115
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело №
20241800500679 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1 от 02.01.2024 г. по гр. д. № 414 / 2023 г.
Ихтиманският районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс рупГруп“ ЕАД на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 539,22 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в полза на
собственика на лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № СО6888СН (щета
№ 470421222237702, за ПТП от 11.07.2022 г. на път I-8 в посока от гр.
Момин проход към гр. Интиман), ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба на 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и направените разноски в размер на 1130 лв.
С Определение № 314 от 20.05.2024 г. по същото дело районният съд
е отхвърлил молбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изменение
на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско
1
възнаграждение от 780 лв. с ДДС.
Ответникът по иска Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва
решението и определението по чл. 248 ГПК. Изложени са съображения за
тяхната неправилност.
Въззиваемата страна – ищец пред районния съд, не е подала отговор
на въззивната жалба по реда и в срока на чл. 263, ал. 1 ГПК. С отговора си
по чл. 276 ГПК оспорва частната жалба.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите
на районния съд както относно установената по делото фактическа
обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Отговорите на релевантните доводи, развити във въззивната жалба, се
съдържат в мотивите на първоинстанционния акт. Тези доводи са били
наведени още с отговора на исковата молба. Фактическите и правните
съображения на районния съд са съответни на събраните по делото
доказателства и на закона.
Ответникът като собственик на пътя, на който е настъпило
процесното ПТП в резултат на попадане на автомобил в несигнализирана
и необезопасена дупка на пътното платно (ПТП от 11.07.2022 г. на
първокласен път I-8 с посока на движение от гр. Момин проход към гр.
Ихтиман), следва да възстанови на ищеца застрахователното обезщетение
от 539,22 лв., което той е изплатил на собственика на увредения
автомобил по заведената щета № 470421222237702. Автомобилът е бил
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, клауза
„Пълно Каско“. Застрахователното събитие представлява покрит риск
съгласно общите условия на застрахователя. Приетата от районния съд
САТЕ оценява вредите в по-висок размер от размера на платеното
2
обезщетение.
Върху главницата се дължи и законната лихва.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят
дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски от 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба също е допустима.
Валидно, допустимо и правилно е и обжалваното определение по
чл. 248 ГПК. Жалбоподателят обосновава, че адвокатското
възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определно в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. От материалите, съдържащи
се в първоинстанционното производство, обаче е видно, че разноските за
адвокат са били претендирани и присъдени именно в минималния размер
от наредбата, като е бил начислен и ДДС.
Въззиваемият като ответникът по частната жалба е направил искане
за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.
Искането е неоснователно. Разноски за оказаната правна защита и
съдействие за производството по чл. 248 ГПК не се дължат, доколкото
същите се обхващат от разноските по спора по същество за съответната
инстанция. Поради това разноски не се дължат и за производството пред
горната инстанция, имащо за предмет процесуалноправен спор по чл. 248
ГПК (така Определение № 296 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1758/2017 г., III г. о., както и Определение № 44 от 22.01.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4803/2019 г., III г. о.)
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 02.01.2024 г. по гр. д. № 414 /
2023 г. на Ихтиманския районен съд.
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 314 от 20.05.2024 г. по гр. д. №
414 / 2023 г. на Ихтиманския районен съд, постановено по реда на чл. 248
ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ
*********, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс рупГруп“ ЕАД с ЕИК *********
разноски от 780 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4