№ 1367
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330111729 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил против
И. Г. К., с ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 3256/04.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5905/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от ********* ********* в размер на сумата от
1 247,80 лв. за обект, находящ се в *********, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г. в
размер на сумата от 110, 62 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.04.2022 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на
основание чл. 198о Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № ***********, не заплатил за периода ********* ********* дължимата цена
за доставка на питейна вода до обект, находящ се в *********. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги.
Ответникът е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба. Твърди, че е погасил всички дължими суми, като прилага
фискални бонове.
1
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявените искове за
неоснователни по следните съображения:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 5905/2022 г. по описа на РС – Пловдив, IV гр.
състав, се установява, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с твърдения, че ответникът в настоящото производство му
дължи заплащане цената на предоставена и консумирана питейна и отведена за периода
********* – ********* вода. Заповед за изпълнение № 3256/04.05.2022 г. по ч.гр.д. №
5905/2022 г. е издадена именно за претендирания период. Длъжникът по заповедта е
възразил по реда на чл. 414а ГПК, като е представил фискални бонове, удостоверяващи
плащане на задълженията към кредитора, касаещи претендирания период. След провеждане
на процедура по чл. 414а ГПК и отговор на заявителя, че претендираните и присъдени суми
със заповедта не са заплатени от длъжника, с изключения на сумата от 24, 74 лв.,
заповедният съд е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
От представените в настоящото производство фискални бонове, както и от
допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за претендирания
период ********* – ********* ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца,
възлизащи на сумата от 446, 42 лв.
Видно от посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение период,
както и посочения в петитума на исковата молба, предмет на делото са вземанията за цена за
предоставена вода през периода ********* – ********* Действително от съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1 333, 68 лв., но така дължимата сума се отнася за период, предхождащ претендирания. Така
установените от вещото лице и претендирани от ищеца дължими суми са обективирани във
фактура № *******/*********, касаеща отчетен период 01.01.2020 г. – 01.01.2021 г. и
фактура № ********/*********, касаеща отчетен период *********, който период е извън
предметната рамка на спора. Оттук следва, че макар фактурите да са издадени на *********,
то те касаят задължения за предходен период, различен от претендирания в заповедното
производство, респ. в настоящото, за който период липсва издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
След преценка твърденията на страните, както на всички събрани доказателства
настоящият състав достигна до извода, че претендираните суми в настоящото производство,
индивидуализирани по основание, размер и период, са изцяло погасени чрез плащане преди
предявяването на иска по чл. 422 ГПК. В тази връзка съдът следва да напомни, че периодът
от време е фактическо основание, пораждащо вземанията за битово-комунални услуги,
които са периодични такива, погасяващи се с изтичането на тригодишен давностен срок. Ето
защо при заявен от ищеца исков период проверката на съда за съществуването на спорното
право се осъществява точно за този исков период, като извън предмета на правния спор е
2
дали ответникът дължи на ищеца други суми за друг исков период. Доколкото ответникът е
провел успешно доказване, установявайки заплащане на дължимите от него суми за периода
********* – *********, то и предявените искове се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, като следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното производство.
Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 200 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на сумата от 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250, И. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***************, кумулативно обективно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 198о
ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
3256/04.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 5905/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
********* ********* в размер на сумата от 1 247,80 лв. за обект, находящ се в *********,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на сумата от 110, 62 лв., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.04.2022 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
И. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5905/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав и сумата от 300 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
11729/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3