Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
гр. П.***, 01.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и
при участието на прокурор Р. Р. – представител на Окръжна прокуратура – П.***,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 527 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез
адв. Я.С. ***, против Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. ***. С нея е
предявен иск за осъждането на ответника да й заплати сумата от 300,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по АНД № 1315/2019 г. по описа на
Районен съд – П.***, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото,
както и направените разноски.
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо нея
Електронен фиш серия К, № 1179265, който е обжалван по съдебен ред и разгледан в
производството по АНД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. В същото
ищцата е била представляван от адвокат, комуто е заплатила адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв. Тъй като електронният фиш е отменен с влязло в сила
решение ищцата претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от 300,00
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, както и законната лихва
за забава върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба
пред съда до окончателното изплащане на сумата.
В подкрепа на твърденията си
ищцата прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде изискано и
приобщено към делото АНД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд – П.***.
В съдебно заседание
ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Я.С., която
поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като основателни
и доказани. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото съдебни
разноски в размер на 310,00 лв. Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция“ – гр.
***, редовно призован, не изпраща представител.
Подробни съображения излага в представения отговор на исковата молба, както и в
представеното становище по делото с вх. № 3177/23.10.2020 г.
Окръжна прокуратура
П.*** - редовно призована, се представлява от прокурор Р. Р. от Окръжна прокуратура - П.***. Счита, че исковете са доказани по основание
и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд - П.***, като обсъди релевираните с
исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/,
че Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. ***, е
издала
Електронен фиш серия К, № 1179265. Същият е
оспорен по съдебен ред, за което пред Районен съд – П.*** е образувано АНД №
1315 по описа на съда за 2019 г. С постановеното по делото Решение №
590/25.09.2019 г. електронният фиш е отменен. Съдебният акт не е обжалван и е
влязъл в сила.
В
производството пред Районен съд – П.*** ищцата е ползвала адвокатска защита и е
била представлявана от адв. К. С. от АК - П.***, съгласно пълномощно от
28.05.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните
по сключения договор са уговорили възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
платимо по банковата сметка на Адвокатско съдружие „С. и С.“***, най-късно до
първото съдебно заседание. Видно от приложеното по делото извлечение от
банковата сметка плащането на адвокатския хонорар е направено на 16.09.2019 г.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд П.***, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Електронен фиш серия К, № 1179265 и Решение № 590/25.09.2019 г., както и извлечение
от банковата сметка на Адвокатско съдружие „С. и С. *** за дата 16.09.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството
му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е
установена по съдебен ред.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронен
фиш, който е отменен след протекло съдебно производство, за ищцата са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй
като имуществената отговорност по този закон е
обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и
бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.
Електронен фиш
серия К, № 1179265 на ГДНП - *** представлява
административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД
№ 1315/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. С Решение № 590/25.09.2019 г.
по същото дело съдът е отменил електронният фиш, с който на С.Н. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен ред, във
връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга
страна, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от
съдействие от 28.05.2019 г., а и от материалите по АНД № 1315/2019 г. на
Районен съд - П.*** е видно, че ищцата е била представлявана от адв. Красимир
Сотиров и му е заплатила за това адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
/триста лева/. Сумата е платена по банков път, което се установява от
приложената справка-извлечение. Т.е разходът е направен и доказан. От това
следва, че е налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между
нея и отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на С.В.Н. е
доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
„справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени й имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
нея административен акт.
С оглед на
горния извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за
присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба пред съда – 11.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е направила разноски и в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за
един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 14.01.2020
г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на
подписването му.
Така
мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. Александър Малинов,
№ 1, да
заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***,
местността „Полигона“, бл.35, вх.2, ап.17, сумата от 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Национална полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
Александър Малинов, № 1, да заплати на С.В.Н.
с ЕГН ********** и адрес: ***, местността „Полигона“, бл.35, вх.2, ап.17,
направените по делото разноски в размер на 310,00 лв. /триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/