РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500077 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 1004/29.12.2023г. по гр.д.
№ 2414/2023г. на СлРС, с което е:
- ОСЪДЕНА О.С. с ЕИК ...... и адрес гр. С., бул. „Ц.О." № 1,
представлявано от Кмета С.Р. да заплати на ЗЕАД „Б.", ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П." № 5, представлявано от
изпълнителни директори Н.Д.Ч. и М.К.Р., чрез пълномощник адв. М. Д. от АК
- С., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р." № 1, офис № 6, сумата от 588,85 лв.
/петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско Стандарт"
за щети, причинени на лек автомобил - марка „М.", модел „S 580 с рег.№
......., собственост на „О." АД на 09.02.2023 г. след преминаване през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се пред
Църквата в с. М., общ. С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е
- ОТХВЪРЛЕН искът в останалата част до пълния претендиран
1
размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и е
- осъдена О.С. да заплати на ЗЕАД „Б." направените по делото
разноски в общ размер на 1050 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Атакува се решението само в отхвърлителната му част.
Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита обжалваната
отхвърлителна част на първоинстанционното решение за неправилна, тъй
като е нарушен основният принцип в правото – всеки да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. По делото несъмнено е доказана вината
на ответната община за това, че не е изпълнила задължението си по
поддържане на пътната настилка на територията, по-конкретно – в
участъка на реализиране на процесното ПТП. Тя е длъжна да поправи
щетите, настъпили за пострадалия, но тъй като за увредения автомобил е
била налице валидна застрахователна полица, застрахователят-ищец, е
заплатил необходимия ремонт и така се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. Така той е покрил щети в размер на 1240, 69 лв. с
ДДС и има право да получи сумата от ответника, на когото е изпратил
надлежно писмена регресна покана. По делото са представени
доказателства, които безспорно установяват, че ремонтът на авариралия
лек автомобил е на стойност 1240, 69 лв., представено е и платежно
нареждане, удостоверяващо, че застрахователят е заплатил обезщетение
именно в този размер на „Д.“ ЕООД. Въззивникът се оплаква, че съдът
неоснователно е приел, че след като вещото лице е преизчислило средните
пазарни цени, то щетата възлиза в размер на 588, 85 лв. и е уважил иска за
тази сума. Счита този извод за погрешен и необоснован, още повече, че
повреденият автомобил е луксозен, произведен през 2022г., гумите,
подходящи за него са специфични и от по-висок клас, което съдът не е взел
под внимание.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната отхвърлителна част атакуваното
първоинстанционно решение и вместо това постанови ново, с което уважи
изцяло иска в пълния претендиран размер. Претендира разноски за двете
инстанции.
2
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството. Въззивникът
твърди, че представя справка, отразяваща цените на гумите – 1010, 34 лв. за
една, но документ липсва към приложените с въззивната жалба.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, обосновано
и законосъобразно.
Изготвената по делото САТЕ е неоспорена и приета от съда, като в
нея вещото лице компетентно е констатирало, че процесната щета възлиза
на 588, 85 лв. и за целта е използвало съвременни изчислителни методи и
актуални пазарни цени. Точността на заключението се подкрепя и от
свидетелските показания, кредитирани от съда като достоверни.
Въззиваемият заявява, че не са верни твърденията на въззивника, че по
делото са представени доказателства, които безспорно свидетелстват, че
ремонтът на автомобила е струвал 1240, 69 лв. Не са ангажирани
доказателства, чрез които да бъдат изяснени разходите, извършени за
закупуване на увредената автомобилна чест и направения ремонт.
Единственият платежен документ е извършеното плащане на
застрахователното обезщетение към застрахования. Моли да не се приема
като доказателство сочената справка за цените на гуми, тъй като е
недопустимо то да се представя в настоящия момент съгласно чл. 266 от
ГПК.
Счита атакуваното решение за изцяло правилно и съобразено с
обективните факти, въз основа на всички необходими, допустими и
относими доказателства.
На последно място въззиваемият сочи, че при определяне на разноските
по делото СлРС неправилно е разпределил същите между страните, като
всички са възложени втежест на общината, за което е подадена
своевременно молба по чл. 248 от ГПК, по която още няма произнасяне.
Поради това въззиваемият иска въззивният съд да преразгледа и да се
произнесе с надлежен акт, с който да измени решението в частта за
разноските като извърши законосъобразно преразпределяне на същите за
първоинстанционното производство.
3
В обобщение въззиваемата страна моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение в
атакуваната с нея част като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, №
4523/02.12.2024г., съдът е изменил решението си в частта за разноските,
като е ОСЪДИЛ О.С., с ЕИК ...... и адрес гр. С., бул. „Ц.О.” № 1,
представлявано от Кмета С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б.“, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № 5, представлявано от
изпълнителни директори Н.Д.Ч. и М.К.Р., чрез пълномощник адв. М. Д. от АК
- С., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 1, офис № 6, направените по делото
разноски, в общ размер на 325 лв. (триста двадесет и пет лева), от които
д.т. за образуване на делото в размер на 25 лв.; възнаграждение за изготвяне
на съдебно- техническа експертиза в размер на 100 лв.; 180 лв. за заплатен
адвокатски хонорар и 20 лв. депозит призоваване на свидетели.
Против това определение е постъпила частна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Частният жалбоподател-ответник, атакува определението по чл. 248
от ГПК в частта, с която съдът не е присъдил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, въпреки своевременното искане за това. Счита, че в
останалите части определението е правилно, но следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Моли в тази част да се измени атакуваното определение.
В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е подала
писмен отговор.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище
процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК
4
поддържа въззивната жалба и моли да се уважи, като се отмени
отхвърлителната част на първоинстанционното решение и се постанови
ново, с което бъдат присъдени изцяло претендираните суми. Иска
присъждане на разноски за двете инстанции, представя списък и договор за
правна защита за тази инстанция, прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна и
иска то да бъде намалено до минималния размер.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител по закон, за нея се явява процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който, поддържайки отговора си, оспорва
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и потвърди
обжалваната част на решението. Поддържа частната жалба за
неприсъдено юрисконсултско възнаграждение и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски за двете инстанция, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно в
атакуваната си част, поради което следва да бъде потвърдено в нея.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране.
Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.
За да се ангажира отговорността на прекия причинител на вредата за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка “Каско
5
стандарт“, изплатено от ищцовото дружество-застраховател, следва да
са налице изискванията, заложени във фактическия състав на чл. 410 ал. 1
от КЗ.
Така правото на застрахователя да встъпи в правата на
застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите
възниква по силата на посочената законова норма от КЗ, обуславя се от
деликтното правоотношение между последните двама и предпоставка за
упражняването му е осъществяване на юридическия факт на плащане на
застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за
имуществено застраховане и покана за връщането му.
Прието е от решаващия съд /и във въззивната жалба няма оплаквания
в тази насока/, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение
между ищеца, като застраховател, и трето лице, собственик на увредения
автомобил, като застрахован, по застраховка „Каско стандарт“, действала
през периода, в който се е осъществило увреждащото събитие.
Правото си на регрес ищецът счита за активирано посредством
извършено плащане от него като застраховател, на „Д.“ ЕООД, което е
извършило ремонта, в качеството на ползвател на автомобила, с което е
встъпил в правата му срещу прекия причинител, когото е поканил писмено да
възстанови платеното.
По отношение на обуславящото регресното вземане деликтно
правоотношение между увредения и делинквента няма въведени оплаквания с
въззивната жалба и в настоящото производство не следва да бъдат
обсъждани въпросите относно авторството и противоправността на
деянието, механизма на ПТП, причинната му връзка с вредата и
презумираната вина на служителите на ответника, на които е възложена
определена работа във връзка с поддържането на общинските пътища,
респективно – принос на пострадалия за увреждането.
Единственият предмет на обжалване е размерът на присъденото
обезщетение и точката на противопоставяне между страните е дали
стойността на вредата е равна на платеното от застрахователя на „Д.“
ЕООД въз основа на образуваната преписка по щета обезщетение.
Доколкото е прието, че увреждането се е изразявало в разкъсване на
предна дясна гума и единствената възможност за поправянето й е била
6
подмяна на същата, то паричното изражение на причинената имуществена
вреда е стойността на гумата и стойността на труда за смяната, за да се
приведе повредената вещ – застрахования автомобил – в състоянието преди
деликта.
По принцип подменената част следва да е максимално тъждествена
на повредената по своите характеристики, за да се приеме, че стойността
й е еквивалентна на вредата. Това означава, в конкретния случай, че гумата
следва да е най-общо казано, от същия вид и качество като унищожената.
Обезщетението може да бъде изплатено или чрез заплащане на
приблизително определена равностойност от страна на застрахователя или
чрез заплащане на конкретна стойност на извършен ремонт.
В случая застрахователят-ищец претендира връщане на платено
обезщетение във втората хипотеза – чрез заплащане стойността на
подмяната на повредената гума, състояща се от сбора на цената на вещта
- 1 238, 69 лв. и на труда – 2,00 лв. или общо в размер на 1240, 69 лв., като
твърди, че това е реалният размер на вредата.
Настоящият въззивен състав намира, че не е доказан с годни и
допустими доказателствени средства този размер на причинената вреда.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил заверени копия
от доклад по щета № 470423232307110, опис-заключение по претенция по
същата щета от 09.02.2023г. и преводно нареждане от 14.02.23г. към „Д.“
ЕООД за сумата 1 240, 69 лв. В опис-заключението е посочено само „части
за подмяна“ на стойност 1238, 69 лв., /без да са попълнени „марка“ , „цена“,
или някакви характеристики/ и труд – 2.00лв. Така е дадена стойност на
„гума предна дясна“ в размер на 1 240, 69 лв. с вносител bggumi. Аналогично
е положението в другия документ – доклада по щетата, в който е посочено
само „калкулирано обезщетение“ в размер на 1 240, 69 лв., без да е описано
как точно е калкулирано, тоест – въз основа на какво е приет този размер на
обезщетението. В преводното нареждане за тази сума с получател „Д.“
ЕООД е посочено като основание щета № 470423232307110.
Въззивната инстанция счита, че с тези документи не може да се
установи по несъмнен начин действителната стойност на вредата, тъй
като не е представено никакво конкретно доказателство относно вида,
марката и цената на гумата - ценоразпис на продавача или вносителя,
7
фактура или касов бон за покупко-продажба, фактура за извършения ремонт
със съответните реквизити, или някакъв друг вид документ, съдържащ
точни данни за вещта и пазарната й стойност. Тези обстоятелства не
позволяват да се приеме за безспорно доказана по размер претърпяната
вреда.
Поради това, за да се определи същият, съдът следва да се ръководи
от заключението на експерта, който е използвал посочените от него
съвременни изчислителни методи и актуални пазарни цени, референтни към
марката и модела на автомобила и неговото състояние, съобразявайки и
установените правила за приспадане на овехтяване. Така средната
стойност на гумата, указана от вещото лице, е 588, 85 лв. Освен това
дадената от него цена е съотносима и с посочената приблизителна такава
от водача на МПС-то, претърпяло произшествието, разпитан като
свидетел, който е заявил в показанията си, че няколко седмици по-рано е
сменял гума на същия автомобил.
Следователно, щом ищецът не е успял да проведе успешно главно и
пълно доказване относно реалния размер на вредата, за която е изплатил
застрахователното обезщетение, връщането на което търси, нейният
справедлив имуществен израз се приема от съда в размера, посочен от
вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма причини да се
съмнява.
Регресният иск се явява основателен и доказан до размер на 588, 85 лв.
и за него следва да се уважи, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва, както е претендирано - от предявяването на иска, до
окончателното изплащане, а за разликата над него, до пълния претендиран
размер от 1 240, 69 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на
законовата лихва върху него, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такива следва да се
остави без уважение, а обжалваната част от решението – да се потвърди,
В необжалваните части решението на първостепенния съд е влязло в
сила.
По отношение на разноските за първоинстанционното производство
8
съдът е постановил определение за изменението им, като е намалил тези,
присъдени на ищеца, съобразно уважената част от иска. В тази част
определението е правилно и няма основания за отмяната му. Доколкото
обаче ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, такива следва
да му се присъдят в размер на 150 лв.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени, и заплати разноските на въззиваемия в размер
на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Направеното от въззивника
възражение не следва да се взима предвид, доколкото юрисконсултското
възнаграждение по начало се определя от съда, а не от страната и
преценката за размера му е в дискресията на съда. Не следва да се уважава и
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, тъй като
въззивната жалба не е уважена и разноски изобщо не са присъдени.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1004/29.12.2023г. по
гр.д. № 2414/2023г. на СлРС в обжалваните части.
ПОТВЪРЖДАВА определение по чл. 248 от ГПК № 4523 от
02.12.2024г. по гр.д. № 2414/23г. на СлРС.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.“ гр. С. да заплати на О.С. направените разноски за
първоинстанционното производство в размер на 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.“ гр. С. да заплати на О.С. направените разноски за
въззивното производство в размер на 150 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10