Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на 06.02.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 2380/2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.И. ***, ЕГН ********** против НП № 33-0000137 от 13.09.2019
година на Началника на ОО „АА”-Пазарджик, с което на основание:
чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/;
чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/;
чл.93 ал.2 от ЗАвП,
за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена глоба в
размер на 500 лв. /петстотин лева/;
чл.93 ал.2 от ЗАвП,
за нарушение на чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена глоба в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи се, че част от нарушенията не са
били извършени от жалбоподателя, както и че неправилно са били наложени по две
отделни наказания на основание всяка една от разпоредбите на чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП и чл.93 ал.2 от ЗАвП. Иска се отмяна на атакуваното НП, включително и с
твърдението, че вменените административни нарушения съставляват маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, която разпоредба не е била, а е следвало да
бъде приложена от АНО.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага съображения за нейната основателност. Пледира за отмяна на НП и
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – АНО, редовно призован,
не изпраща процесуален представител.
Съдът
провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят
е санкциониран, след като на 30.08.2019г., около 10:50 часа, на Главен път I-8,
преди разклона за гр.Септември, обл.Пазарджишка, срещу бензиностанция „Петрол” му
била извършена проверка от страна на служители на ОО „АА”-Пазарджик, съвместно
със служители от МВР.
В хода на
проверката било установено, че жалбоподателят управлява специален автомобил
„Мерцедес Актрус” с рег. № ***, собственост на „Л.”ЕООД, ЕИК ***с лиценз на
фирма „М.” ЕООД, като извършвал обществен превоз на товари – бетон, което било
видно от ксерокопие на сведение от 30.08.2019г., снето от водача от инспектор
Д. Златанов - полицейски служител в сектор „Криминална полиция” в РУ
МВР-Септември, както и от Кантарна бележка № … 13806/30.08.2019г, от която било
видно, че превозваният бетон е на фирма „В.” ЕООД за кметство с.Семчиново, като
извършил следните нарушения:
1. Водачът бил без карта
квалификация на водача – направена била справка в информационната система на ИА
„АА”;
2. Водачът бил без удостоверение за
психологическа годност;
3. Водачът бил без пътен лист по
образец;
4. Водачът бил без товарителница.
Всичко това
съставлявало нарушение съответно на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г.
на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили
за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, - чл.89, т.6 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р
България, - чл.89, т.2 от същата наредба и чл.89, т.3 отново от същата наредба.
За констатираните
нарушения против жалбоподателят бил съставен АУАН бл.№ 262449 от 30-082019г.,
който му бил предявени връчен, респ. подписан от него с отбелязване, че няма
възражения.
Въз основа на този
акт било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на наказания на 02.12.2019 год., а жалбата против него била
подадена по пощата чрез АНО на 09.12.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на актосъставителя
– св.А.И., а също и от писмените доказателства приети по делото.
При
така установената фактическа обстановка, разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея, а по следните съображения:
Първо
следва да се каже, че по пункт първи от НП, при описване на вмененото
административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/,
драстично накърняващо правото на защита на санкционираното лице, до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. Това е така, защото правната норма на вмененото нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация императивно предвижда, че: „Водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача”. От това следва, че за да е осъществен
този състав на административно нарушение, трябва да са налице три кумулативни
предпоставки: първо – водачът да извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка; второ – да не притежава карта за квалификация на водача; трето – да извършва превоза с МПС, за
управлението на което се изисква СУМПС от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E. Последното изискване също
е обективен елемент на административното нарушение, защото ако за управлението
на МПС, с което се извършва превозът, не се изисква някоя от посочените
категории и подкатегории, то няма да е необходимо водачът да притежава карта за
квалификация.
В конкретният казус обаче нито в акта,
нито в издаденото въз основа на него НП,
е било описано каква категория от гореизброените се изисква за управлението на
процесното МПС и откъде следва, че именно това е категорията, която се изисква,
т.е. нарушението не е било описано в пълнота– ясно и недвусмислено, при което
наказаното лице, а и съдът са поставени в условия да гадаят защо се смята, че
водачът е следвало да притежава кърта за квалификация на водач. Непосочването
на конкретни и съставомерни обективни и субективни елементи на вмененото
нарушение всякога накърнява правото на защита, т.к. лишава привлеченото към
отговорност лице да изгражда защитата си, като например оспорва и оборва
наличието на тези елементи, гради алиби и т.н. Всичко това прави НП в този му пункт
незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
Според настоящия
съдебен състав по пункт втори от НП е бил нарушен материалният закон, което
също е основание за отмяна в тази му част. Отделно от това, тук също е
допуснато СПН, изразяващо се в липса на пълно и ясно описание на нарушението.
По пункт втори от
НП е вменено административно нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р
България, която норма императивно разписва, че по време на работа водачът
трябва да представи при поискване от контролните органи удостоверение за
психологическа годност. Не е спорно по делото, че по време на проверката
водачът не е представил такова удостоверение, защото въобще не е притежавал
такова. Това не се оспорва дори в подадената въззивна жалба, а не е било
оспорено и от самия водач по време на проверката, т.к. е подписал съставения му
на място акт за установяване на административно нарушение, без каквито и да е
възражения.
От разписаното в
чл.89, т.6 от Наредбата следва, че това нарушение ще бъде осъществено винаги,
когато водачът бива проверен по време на работа и в хода на проверката не
представи удостоверение за психологическа годност, не защото въобще няма
издадено такова, а защото не го носи в себе си в момента по някаква причина –
забравено, загубено, повредено и т.н. В такава хипотеза на водачът следва да се
наложи наказание по чл.93 ал.2 от ЗАвП, която разписва, че се налага глоба от
500 лева на водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Няма
съмнение, че изискването за представяне на удостоверение за
психологическа годност e по силата на чл.89, т.6 от горецитираната наредба, която е подзаконов акт
по прилагането на ЗАвП, респ. за такова нарушение следва да се наложи наказание
по реда на чл.93 ал.2 от ЗАвП. В конкретният казус обаче жалбоподателят е
наказан на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, която правна норма е относима,
когато един водач въобще не притежава удостоверение за психологическа годност,
както е и в настоящия казус, което е било категорично установено от
проверяващите, а не когато притежава такова, но не го представя в момента на
проверката. Именно с това е бил нарушен материалният закон.
Принципно би било правилно на жалбоподателя,
при липса въобще на удостоверение за психологическа годност, да бъде наложена
глоба на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП, която норма предвижда глоба в
абсолютен размер от 2000 лева за водач на МПС,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В същото
време обаче извършеното от него няма да съставлява административно нарушение по
чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, а ще е с друга правна
квалификация и по друга правна норма, която предвижда, че водачите требва да
притежават по принцип, а не само да представят по време на проверката,
въпросното удостоверение. Тази правна норма може да е регламентирана било то в регламент на европейските институции, в ЗАвП или в
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, във всички случаи обаче, тя
трябва прецизно да бъде посочена при описване на нарушението. Нещо, което в
случая не е направено, а нарушението е квалифицирано по правна норма, която
изисква представяне по време на проверката на удостоверението, а не забрана да
се извършва превоз без наличие въобще на такова. Всичтко това налага НП и по
пункт втори да бъде отменено.
Според настоящия
съдебен състав в хода на
административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се
доказа фактът на извършените нарушения от страна на жалбоподателя в останалите два други пункта от
НП.
Извършени са били две
отделни административни нарушения.
Първото от тях е по
чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, която норма разписва, че по
време на работа водачът трябва да представи при поискване от контролните органи
попълнен пътен лист по образец.
Второто е по чл.89,
т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, която норма разписва, че по време на
работа водачът трябва да представи при поискване от контролните органи
товарителница.
Не е спорно по
делото, че такива документи не са били представени по време на проверката.
Установи се категорично от показанията на св.И., че пред него водачът заявил,
че няма тези два документа, т.к. не са били съставени. Заявил, че имало
издадена само кантарна бележка при натоварването на камиона, но я бил забравил
в пункта за натоварване. Установи се също, че кантарната бележка е била
представена пред актосъставителя след проверката, когато представител на
дружеството превозвач отишъл и я взел от пункт за натоварване.
Фактът, че пътен
лист и товарителница не са били представени по време на проверката се извежда и
от това, че същите са били представени едва на 02.09.2019г., когато е
депозирано възражение против акта от жалбоподателя. В самото това възражение е
записано от страна на жалбоподателя: „При проверката не представих пътен лист и
товарителница”.
С оглед на всичко
това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП, като са наложени
две отделни наказания глоба за непредставянето на всеки от двата документа. Това
е така, защото всеки от тези документи, както и всички останали описани в чл.89
от наредбата, имат своето самостоятелно значение за установяване на конкретни
обстоятелства относно извършвания превоз. Ето защо, непредставянето на който и
да е от изброените документи ще съставлява самостоятелно административно
нарушение.
Няма
съмнение, че изискването за представяне на пътен лист и товарителница e по силата съответно на чл.89,
т.2 и т.3 от горецитираната наредба, която е подзаконов акт по прилагането на
ЗАвП, респ. за всяко от тези две нарушения следва да се наложи наказание по
реда на чл.93 ал.2 от ЗАвП.
Констатираните две
нарушения не съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото
не са с липсваща или явно незначителна степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Първо следва да
се отчете, че двете нарушения са формални и от тяхното извършване не е
необходимо да настъпят вредни последици. На второ място, нарушенията са със
завишена степен на обществена опасност, т.к. с тяхното извършване контролните
органи са лишени от възможност да извършат цялостна проверка на осъществявания
превоз и то в момента на неговото извършване – на пътя, което пък предполага да
започната да правят допълнителни справки, да изискват представянето на
допълнителни документи в следващите дни, за да могат да завършат проверката.
Всичко това значително затруднява техните рутинни контролни функции „на терен”.
С оглед
на казаното до тук, НП в частта му по пункт трети и четвърти се явява
незаконосъобразно и следва да се потвърди.
При определяне
размера на глобите за двете нарушения съответно по чл.89, т.2 и т.3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ правилно са били наложени наказания по реда на чл.93
ал.2 от ЗАвП, а именно двете глоби в абсолютно установения размер от по 500
лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С
оглед изхода на делото, респ. частична, а не цялостна отмяна на обжалваното НП,
то искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
от ГПК, не следва да бъде уважавано. Това е така, защото в крайна сметка
жалбоподателят е имал виновно поведение и е извършил административно нарушение,
макар и не всички, за които е било издадено НП, а само част от тях, при което
издаденото постановление като санкционен акт в генерален план се явява
законосъобразно.
Разноски в полза на
жалбоподателя по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН могат да се присъдят само при
условията на чл.143 от НПК. Последната правна норма в своята алинея първа
императивно разписва, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Казано с други думи и пренесено на плоскостта на конкретния казус, за да
присъди разноски на жалбоподателя, то обжалваното НП следваше да е изцяло, а не
частично отменено.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав,след, като извърши анализ на установените
обстоятелства и на соннование чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 33-0000137 от 13.09.2019
година на Началника на ОО „АА”-Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на Н.И. ***,
ЕГН ********** на основание:
чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/;
чл.93 ал.1, т.1 от
ЗАвП, за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 33-0000137 от 13.09.2019 година на Началника на ОО „АА”-Пазарджик,
В ЧАСТТА МУ, с което на Н.И. ***, ЕГН ********** на основание:
чл.93 ал.2 от ЗАвП,
за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена глоба в
размер на 500 лв. /петстотин лева/;
чл.93 ал.2 от ЗАвП,
за нарушение на чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена глоба в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: