О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на седемнадесети
януари, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело №100 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.С.К., ЕГН **********, чрез адв.Е.Д., съдебен адрес: *** против Решение №3152 от 21.11.2019г. по гр.д.№6189/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете на А.С.К. за осъждане на
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №
46, да заплати на ищеца сумата от 1425,69 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 209,07 часа, положен в периода 29.07.2016
год. - 29.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 183,66 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 29.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане. А.С.К. е осъден да заплати на ГД „Гранична
полиция“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
исковете да бъдат уважени.
Твърди се, че решението на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че атакуваното
решение е в противоречие с практиката на съдилищата по идентични дела, с
практиката на ВКС, както и със собствената практика на състава, постановил
решението.
Извършеното от съда
тълкуване на нормативната уредба е в противоречие с основни принципи, залегнали
в Конституцията- чл.6 и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Цитира практика на ВКС в този смисъл.
Преповторени са
твърденията от исковата молба, като се акцентира, че за част от процесния
период – от 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществува изрична регламентация за
възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с коефициент 1,143, но
за периода от 26.07.2016г. до 02.08.2016г. е приложима Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и по-специално
нормата на чл.31, ал.2 от нея, в която е предвидено, че при сумирано отчитане
на работното време, положеният нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143.
В последващите наредби липсвала такава норма, което следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи, че следва да се има предвид и статута
на ищеца, който е държавен служител и съгласно чл.67, ал.3 от ЗДС, размерите на
допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Безспорно е установено,
че допълнителното възнаграждение за отработен час е нощен труд е в размер на
0,25 лв., което е по-ниско от определения в трудовото законодателство. ЗДС и
ЗМВР уреждат специфични отношения, но не може да поставят лицата, чиито
правоотношения регулират, в по-неблагоприятно положение от работещите по
трудови правоотношения. Намира за правилна практиката на Бургаския окръжен съд
относно преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Сочи, че
според чл.9г от НРВПО, отработените часове от работника в края на периода, за които е установено
сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без
превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на
нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след
преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на
НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, според която при сумирано
изчисляване на работното време, броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщане на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се
превръщат в дневни. Като краен извод е изведено заключение, че общият разум на
закона е да се признаят нощните часове, преизчислени с коефициент 1,143 както
за брой отработени дни, така и за пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането за извънреден труд.
Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия – ГД „Гранична полиция“ МВР, в срока по закон отговор не е
постъпил.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес
да обжалва решението. Жалбата е допустима.
Липсват доказателства
за представителната власт на адв.Д. да представлява въззивника пред Бургаския
окръжен съд. Към въззивната жалба е приложен единствено договор за правна
помощ, но не и пълномощно. Приложеното пред първата инстанция пълномощно /л.6/
не е попълнено, като от него не може да се направи обоснован извод, че се
отнася до всички съдебни инстанции. На страната следва да се даде възможност да
отстрани тази нередовност.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 03.02.2020г.
от 10.00ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззивника А.С.К. най-късно до с.з. на 03.02.2020г. да представи
по делото пълномощно, от което да е видно, че е упълномощил адв.Д. да подаде
въззивна жалба, или в същия срок с нарочна молба, депозирана по делото да заяви
дали поддържа подадената жалба. При неизпълнение на указанията в дадения срок,
жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.