№ 911
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110111580 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 213 от КЗ/отм./ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / вр. § 22 от ПЗР на
Кодекс за З.то /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.49 вр. чл.
45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „ЗАД ОЗК-З"АД(„ЗАД
„ОЗК - З." АД), ЕИК 1 *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от ***** и ***** - изпълнителни директори, чрез адвокатско дружество
„*****", Булстат *****, представлявано от адвокат С.Е.С - управител, ел. поща:
*****@gmail.com, съдебен адрес: гр.*****, ет. 1, с правно осн.чл.213 ал.1 от КЗ/отм./ във вр.
с чл.31 ЗП, §1, т.19 от ППЗдвП, чл.52 ал.1 от ППЗДвП, чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
срещу ответника О.В., Булстат *****, с адрес: гр.*****, представлявана от кмета на
общината, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на сумата от
380,53лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество обезщетение по щета №
*****, по описа на „ЗАД ОЗК - З." АД, с включени направените разноски по щетата, във
връзка с ПТП, настъпило на 19.10.2015г., на път край местността *****, гр.Варна,
вследствие на необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 10.08.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 115,97лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главница в размер на 380,53лв. за периода от 09.08.2018г. до 09.08.2021г. - датата, преди
деня на завеждане на настоящата искова молба.
Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски, и адвокатски
1
хонорар.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, е посочена следната банкова сметка - IBAN: ***** 09, при
„Общинска банка" АД, с титуляр „ЗАД ОЗК -З." АД.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните права се свеждат до
следното, съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба: На
19.10.2015г., около 19:00 часа, на общински път, находящ се в гр.Варна, местност *****, е
настъпило ПТП, при което МПС марка „*****", модел „***", с peг. № В **** РК,
управлявано от ОГН. ТР. Л., преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на
платното за движение, която е незабележима за водача, тъй като е пълна с вода, вследствие
на което на автомобила са нанесени имуществени вреди. За произшествието е издадена
Служебна бележка за ПТП №***** г., по описа Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна, в
която са посочени фактите и обстоятелствата относно настъпилия пътен инцидент. Към
датата на застрахователното събитие за МПС марка „*****", модел „***", с peг. № В ****
РК, е налице валидна имуществена застраховка „Каско на МПС" в „ЗАД ОЗК - З." АД, с
полица № *****/24.04.2015г., валидна от 29.04.2015г. до 28.04.2016г. Вследствие на
настъпилото застрахователно събитие на 19.10.2015г. в „ЗАД ОЗК - З." АД, представител на
собственика на пострадалото МПС подава Уведомление за настъпила щета на МПС с
искане за обезщетение на нанесените вреди вследствие на гореописаното ПТП. По повод на
уведомлението при застрахователя е образувана щета № *****. На 20.10.2015 г. ,експерти
на дружеството извършват оглед на увредения автомобил и съставят Опис-техническа
експертиза, в който са описани увредените детайли. Предвид необходимостта от ремонтни
дейности, такива били възложени на доверен сервиз - „***** М" ЕООД, като видно от
Фактура № *****/06.07.2016г., разходите, извършени по ремонта възлизат на 237,13лв.
Съобразно изготвения Доклад по щетата, застрахователното дружество одобрява
горепосочената сума, която е преведена на сервиза по аргумент Платежно нареждане с
групово плащане с бордеро № *****/15.08.2016 г., ведно с опис на плащанията. По
процесната претенция е изготвен и втори Доклад по щетата, като определеното от „ЗАД
ОЗК - З." АД застрахователно обезщетение в размер на 128,40лв.(сто двадесет и осем лева и
40 ст.), е изплатено на собственика на увредения автомобил, видно от Платежно нареждане с
бордеро № *****/24.07.2017г. От издадената Служебна бележка за ПТП № ***** г., по
описа Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна, както и от приложените документи по щетата,
се сочи, че е видно, че процесното ПТП се случва, поради наличието на дупка на пътното
платно. Теорията и практиката приемат, че термините пътното платно и път са синоними.
Дефиниция за път законодателя дава в § 1 от ДР на ЗП. Според тази дефиниция „път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци, и отговаря на определени технически изисквания. Според чл. 3, ал. 1
от ЗП, пътищата са републикански и местни. Като републикански пътища са
автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Местните пътища са
общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки
2
от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Пътят, на който
се случва процесното ПТП, се сочи не е включен в списъкът на републиканските пътища в
Република България и се намира на територията на О.В.. Оттук следва, че пътят е
собственост на О.В.. Съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища, се осъществяват от общините, тъй като общинските пътища са
публична общинска собственост. В същия смисъл е и нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според §
1, т. 19 ППЗДвП, „Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В случая, установената дупка, се сочи, че представлява препятствие по смисъла
на посочената разпоредба, което е създало опасност за движението. Според чл.52, ал. 1 от
ППЗДвП, пътен знак Г11, се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да
заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така
установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя, е
отговорен собственикът му, а именно О.В., която е проявила бездействие, изразило се в
бездействие на служителите й, натоварени със задачата да отстраняват повредите по
пътищата. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл. 3 от
ЗДвП, и не са сигнализирали препятствието, и организирали движението, по начин,
осигуряващ безопасността му. Наличието на дупки в пътното платно, се сочи, че
представлява неосигуряване на условия за "безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 от ЗП. Това противоправно
бездействие, според ищцовото дружество, ангажира отговорността на общината по чл. 49
ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, т. е. не произтича от
вината на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната виновност,
съответно за опровергаването й са ирелевантни за изхода на спора. Видно от приложените
документи, се сочи, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние
на общината, изразяващо се в неотстраняване на дупката от пътното платно и претърпяната
имуществена вреда.
С оглед на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с Покана с изх. №*****г., придружено
с оригиналните документи по цялата ликвидационна преписка по щета № *****, ЗАД „ОЗК
- З."АД, отправя покана ответника да му плати доброволно сумата от 380,53лв.(триста и
осемдесет лева и 53 ст.), включваща 365,53лв.(триста шестдесет и пет лева и 53 ст.) -
изплатеното в цялост от ищеца застрахователно обезщетение и 15лв.(петнадесет лева) -
ликвидационни разноски по щетата. Поканата е получена от ответника на 14.08.2017г.,
видно от обратната разписка. С Писмо с peг. № *****г., О.В., отказва да заплати
застрахователно обезщетение по регресната претенция.
Предвид гореизложеното за „ЗАД ОЗК - З." АД, се настоява, че е налице правен интерес за
завеждане на настоящото съдебно производство. С изложените твърдения се моли за
осъждане на ответника да му плати сумата. Претендират се съдебните разноски, вкл. за
3
адв.хонорар.
В отговора по чл. 131 ГПК, ответникът О.В., Булстат *****, с адрес: гр.*****,
представлявана от кмета на общината, оспорва иска по основание и по размер. Оспорва се
изцяло насочената срещу О.В. искова претенция, като ответника намира изложените в
молбата твърдения, за неоснователни и недоказани. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите
на ППС, се сочи, че са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и
видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и да спрат при налична опасност на пътя. Водачът на ППС, се
настоява, че не се е съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпването
на ПТП, и нанасянето на вреди по автомобила. Липсват доказателства, установяващи
обстоятелството дали водачът е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия
скорост. Счита се с отговора, че претендираните суми са завишени и възстановяването на
описаните по автомобила щети са в по-малък размер, поради което се моли решаващият
състав, да съобрази действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на
твърдените щети по автомобила. Размерът на обезщетението, се настоява, че следва да
репарира действителните вреди към датата на настъпване на ПТП. В противен случай ще се
допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на О.В.. Оспорва се и механизма на
ПТП, като се твърди, че претендираните щети не могат да настъпят при описаното
настъпване на ПТП. При изложеното се настоява за отхвърляне на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представената по делото застрахователна полица „Каско на МПС“ № *****,
сключена на 24.04.2015г., със срок на действие от 29.04.2015г. до 28.04.2016г., процесният
лек автомобил марка „*****", модел „***", с peг. № В **** РК, е бил застрахован с
имуществена застраховка „Пълно Каско и доверен сервиз“.
Представени са Общи условия за застраховка на моторни преводни средства „Каско“.
Представено е уведомление за щета на МПС от 19.10.2015г. по описа на ЗАД „ОЗК З.“АД.
Приобщена към доказателствения материал са Опис-техническа експертиза по щета №
*****, придружена със снимки на МПС марка „*****", модел „***", с peг. № В **** РК.
Представена е фактура № ***/06.07.2016г., издадена от ***** М ЕООД, на стойност 237,13
лева с ДДС.
Представен е Доклад №1 по щета № *****, както и Доклад №2/2 по щета № *****.
Представено е платежно нареждане с бордеро № *****/15.08.2016г., ведно с опис на
плащането.
4
Представено е платежно нареждане с бордеро № *****/24.07.2017г.
Представена е покана с изх.№ *****/10.08.2017г., ведно с известие за доставяне, както и
Писмо с рег.№ *****г. по описа на О.В..
Видно от заключението на вещото лице Ал. Хр. В., по приобщената към доказателствения
материал съдебна авто-техническа експертиза, което съда кредитира, като достоверно,
ясно, обосновано и подробно мотивирано, налице е следния механизъм на настъпване на
ПТП: На 19.10.2015г., около 19:40 часа, Участник II с лек автомобил „***** ***", с peг. N:
В****РК, управляван от ОГН. ТР. Л., се е движил път в гр.Варна местност *****. При
движение в тази местност е попаднал с двете десни колела в дупка, пълна с вода, вследствие
на което са се получили увреждания по автомобила. За събитието са уведомени
представители на IV РУ - Варна, които са посетили произшествието на място. Издадено е
Писмо N: ********** г. от ОД МВР Четвърто РУ - Варна. За събитието е уведомен
застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис по щета
N: *****. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „***** ***", с peг. N:
В****РК (описани от застрахователя и видими на предоставения снимков материал),
експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следния - автомобилът при движение попада с десните си колела в нарушение на
пътната настилка, намиращо се на платното за движение. При попадане на предно дясно
колело в дупката, броня предна в дясната си долна част влиза в съприкосновение с пътната
настилка. При попадане и движение на задно дясно колело в дупката, автомобилната гума
влиза в съприкосновение с ръба на дупката или друг предмет с остри ръбове, намиращ се в
дупката, при което се разкъсва външния борд на гумата. При изкачване на колело задно
дясно обратно на платното за движение и съприкосновение с ръба на дупката се получава
деформация на джанта задна дясна. При разкъсването на външният борд на автомобилната
гума се получава разхерметизирането й, което я прави неизползваема. Сочи се, че
уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител
на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по Гума задна дясна,
Джанта задна дясна и Броня предна на автомобила, и са вследствие на преминаване на
десните колела през препятствие, каквото би могло да бъде дупка на пътното платно и
последващото изкачването на колелата при излизането от нея обратно на пътната настилка.
Според вещото лице, при разкъсването на външния борд на автомобилната гума се получава
разхерметизирането и, което я прави неизползваема. Поради спецификата на материала, от
който е изработена джанта задна дясна (олекотени сплави) е необходимо нейния ремонт.
Поради потъване на автомобила в дупката и приближаването на купето към пътната
настилка, се получават наранявания по Броня предна. Посочено е, че не са налице данни
нарушението на пътната настилка да е било сигнализирано и обезопасено. Посочено е, че
произшествието се случва на 19.10.2015 г. около 19:40 часа, което е тъмната част на
денонощието, на пътен участък, който вероятно е без изкуствено осветление. В случай, че
пътната настилка е мокра и нарушение на пътната настилка - дупка е пълно с вода, то
водачите на превозни средства, не е възможно да възприемат дълбочината и съответно да я
5
възприемат като опасност. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис по щета N: ***** г. и
видими на предоставения снимков материал, а именно: Броня предна, Джанта задна дясна
16" А1, Гума задна дясна 225/15R16. Сочи, че общият размер на средства, необходими за
ремонтирането на увредените части по пазарни цени към датата на застрахователното
събитие -19.10.2015 г., е 661.37 лв., който включва следните позиции: Общо за Броня предна
-311.91 лв.; Общо за Джанта задна дясна - 48.45 лв.; Общо за Гума задна дясна - 229.76 лв.;
Общо за Общи операции - 71.25 лв. Направените от ЗАД „ ОЗК З." АД разходи в размер на
15лв. за оглед и експертиза, се сочи, че съответстват на обичайните такива при такъв тип
щети. Стойността на разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли на
въпросния автомобил на средни пазарни цени е изчислена в е в размер на 661.37 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.213 от Кодекс за
З.то /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /
вр. чл.49, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на
причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от
неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на
пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на
правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на
пътния участък.
В процесния случай не е спорно между страните обстоятелството , че между ищцовото
дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „*****", модел „***", с peг. №
В **** РК, е налице валидно сключен договор за застраховка, обективиран в застраховка
„Каско на МПС" в „ЗАД ОЗК - З." АД, с полица № *****/24.04.2015г., валидна от
29.04.2015г. до 28.04.2016г., в периода на действие на който е настъпило процесното ПТП
на 19.10.2015г.(
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП, попадането на процесния
автомобил в необезопасен и неизправен участък от пътното платно, механизмът на
настъпване на вредите и неизправността на пътната настилка, се установяват от приетото по
делото заключение на вещото лице по допусната допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, от
които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС. Ето защо, съдът
приема за доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на пострадалия автомобил
са били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран и
неизправен участък от пътното платно, представляващ непреодолима дори при шофиране
6
със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност.
Досежно наличието на причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите щети
също се въприемат изводите на съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
заключението по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. В нея
вещото лице описва подробно механизма на произшествието и повреждането на частите на
лекия автомобил при преминаване през неравност по пътното платно с процесните
характеристики, като е посочено, че същият отговаря на твърдения от ищеца механизъм.
Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната връзка
между състоянието на пътя и увреждането на автомобила.
Не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на МПС – липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не
са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на
водача на автомобила, т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е застрахователното
събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на
правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай вредите да са
причинени бездействие на работници или служители, на които ответната страна е възложила
поддържането на пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на
О.В.. Този извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год., допълнено с ППВС
№ 4/1975 год., т. 3, задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на
отговорността по чл.45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че за разлика от хипотезата
на чл. 45 /чл.49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на
дееца, включително и бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили, поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо
причинителя на вредите - О.В., настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата на
чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до горните вреди не е дефект, поради
свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на общинските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението, или в случая,
общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена
дейността по поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не се оспорва от ответната страна, че пътят, находящ се в гр. Варна, в района на който е
станало процесното ПТП, е собственост на О.В., респ. нейно е задължението по ремонт и
поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на улично движение – чл. 29 и 31 от
Закона за пътищата. А както беше посочено по-горе, съдът намира за установено, че на
посочения пътен участък е било налично препятствие, коeто е създавало опасност и от своя
страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не изпълнил вменените му със
закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана отговорността му. Обстоятелството, че
7
е налице необезопасена дупка на пътното платно, мотивира извода за наличието на виновно
противоправно поведение от страна на служители на ответника под формата на бездействие,
досежно вменените им със ЗП задължения, което поведение от своя страна се намира в
причинно – следствена връзка с понесените от третото на спора лице увреждане на лекия
автомобил. Като не е изпълнила задълженията си да отстрани своевременно дупката,
образувана на път от общинската пътна мрежа, в която е попаднал процесният автомобил,
ответната страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД,
причинени от бездействието на нейните служители. При това положение и на основание чл.
213, ал. 1 от КЗ с плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на
застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Досежно действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна съдебна автотехническа екпертиза, съгласно което средствата ,
необходими за отстраняване на процесните увреждания на автомобила по средно пазарни
цени за труд и материали , съответстващи на типа и марка автомобил , без стъкломиещото
казанче, т.к. същото не е предмет на исковата молба и след приспадане на предходния
ремонт на джантата , чието увреждане не се дължи на процесното ПТП, възлиза на сумата
от 661,37лв., поради което съдът намира,че исковата претенция се явява доказана по размер.
От представения по делото платежен документ се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си за плащане на застрахователното обезщетение. В тази връзка ищецът
претендира сумата от 365,53лв.(триста шестдесет и пет лева и 53 ст.) Ищецът е отправил
покана ответника да му плати доброволно сумата от 380,53лв.(триста и осемдесет лева и 53
ст.), включваща 365,53лв.(триста шестдесет и пет лева и 53 ст.) - изплатеното в цялост от
ищеца застрахователно обезщетение и 15лв.(петнадесет лева) - ликвидационни разноски по
щетата. Поканата е получена от ответника на 14.08.2017г., видно от обратната разписка. С
Писмо с peг. № *****г., О.В., отказва да заплати застрахователно обезщетение по
регресната претенция.
С преведената сума по сметка на собственика, застрахователят e изпълнил надлежно
задължението си за обезвреда на застрахования за щетите от настъпилото застрахователно
събитие, с което се е и суброгирал в правата му срещу причинителя на щетата. С оглед
горните фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че са налице
визираните в хипотезата на чл.213 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД предпоставки за регресно
обезщетяване на застрахователя.
С оглед на изложеното, исковата претенция се явява основателна, поради което следва да
бъде уважена за претендираната сума.
Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху главницата , считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Следва да се уважи и претенцията за мораторна лихва върху размера на уважената главница.
Ответникът е получил поканата за доброволно плащане. Липсват доказателства за
8
извършено плащане от ответника в полза на застрахователя. Размерът на обезщетението за
забава върху уважения размер на главницата от 380,53лв. за исковия период, изчислен с
програмен продукт Апис Финанси, възлиза на 115,97лв., поради което акцесорният иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен до този размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски съответно на уважената част от
исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът
претендира разноски в общ размер от 705.00лв, от които държавна такса в размер на 100,00
лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв., депозит за вещо лице 150.00лв.,
депозити за разпити на свидетели 90.00лв. и такса за СУ 5.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.213 ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.31 ЗП, §1, т.19 от ППЗдвП,
чл.52 ал.1 от ППЗДвП, чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, О.В., представлявана от
кмета *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЗАД ОЗК-З"АД(„ЗАД „ОЗК - З." АД), ЕИК 1
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** и ***** -
изпълнителни директори, съдебен адрес: гр.*****, ет. 1, сумата в размер на сумата от
380,53лв., представляваща заплатено от ищцовото дружество обезщетение по щета №
*****, по описа на „ЗАД ОЗК - З." АД, с включени направените разноски по щетата, във
връзка с ПТП, настъпило на 19.10.2015г., на път край местността *****, гр.Варна,
вследствие на необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 10.08.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 115,97лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главница в размер на 380,53лв. за периода от 09.08.2018г. до 09.08.2021г. - датата, преди
деня на завеждане на настоящата искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.В., представлявана от кмета *****
сумата от 705,00лв., представляваща сбор от реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски, както следва: за държавна такса в размер на 100,00 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00лв., депозит за вещо лице 150.00лв., депозити за разпити
на свидетели 90.00лв. и такса за СУ 5.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10