О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
06.04.2020г. гр. БУРГАС
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шести
април две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
наказателно частно дело № 638 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК. Образувано е по
жалба на М.В.Д., ЕГН: **********, адрес: *** против постановление от 19.08.2019
г. на Районна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
153/2018 година по описа на ОД МВР- Бургас; Пор.№ № 1535 /2018 год., Вх. №
1624/2017 година по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено срещу виновното
лице, за престъпление по чл. 315, ал.2, вр. чл.309,
ал.1 от НК. За настоящото постановление на БРП, има произнасяне на БРС по НЧД №
4358/19 на БРС, с което постановлението на БРП е потвърдено. С определение на
БОС по ВЧНД № 15/2020, определението на БРС е отменено и делото е върнато на
прокурора за прилагане на закона, а именно за връчване на постановление от
19.08.2019 г. на Районна прокуратура – Бургас на жалбоподателката
М.Д..
В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на
досъдебното производство и се моли за неговата отмяна. Не се представят
доказателства в тази насока. Жалбоподателката моли
настоящата съдебна инстанция да отмени постановлението и да върне делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на Закона.
Съдът, след като се запозна с всички материали приложени по досъдебното
производство и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат
в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да подадат жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и
само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред
съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок
от получаването на преписа.
Жалбоподателката е била уведомена за Постановлението
на БРП, като същата е получила препис, удостоверено с подпис на 06.02.2020г. –
стр. 143 ДП, Папка № 3.
Видно от намиращия се върху жалбата печат с входящ номер се установява,
че тя е била входирана на 11.02.2020 г. в БРП, които
са я препратили на БРС, по компетентност, т.е. същата е подадена в предвидения
в Закона 7 – дневен преклузивен срок.
В настоящия случай, независимо от гореизложеното, жалбата е
недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Разпоредбата на
чл. 243, ал. 3 от НПК предвижда, че процесуално легитимирани да обжалват
постановлението са обвиняемият, пострадалият от инкриминираното деяние и
неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. Престъплението по чл.
315, ал. 2, вр. чл.309, ал.1 от НК е предвидено в
главата документни престъпления от НК, които са насочени против реда и правната
сигурност на надлежното документиране, засягат обществените отношения, свързани
с документооборота, поради което в теорията и в съдебната практика се приема,
че от тях не може да има пострадало физическо или юридическо лице. При
документните престъпления се накърнява реда и правната сигурност на документирането,
затруднява се дейността на държавните и обществени организации, както и
отношенията между тях и гражданите. Престъплението по чл. 315, ал.2, вр. чл.309, ал.1 от НК не е резултатно, а е формално, „на
просто извършване”, доколкото законодателят не е предвидил като елемент от обективната
му страна причиняване на вредоносен резултат и същото се свежда до това,
субектът на отговорността, да е съставил неистински частен документ и да го е
употребил за да докаже, че съществува или не или че е прекратено или изменено
някое право или задължение или някое правно отношение и деянието се
осъществява, при форма на вина пряк умисъл.
С оглед специфичния обект на
тези престъпления, пострадал по тях не може да бъде физическо или юридическо
лице. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление
застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до частен
документ се засягат в известна степен по-нататък и отделни права и интереси на
организации и граждани. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления
обаче не означава, че засегнатите граждани и организации придобиват качеството
на пострадал, по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК
пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления. В този смисъл
е застъпеното становище на ВКС в реш. №
562/17.12.2009г. по н.д. № 639/2009г. на ІІІ н.о.
Нормата на чл. 74 от НПК сочи
кои лица имат качеството на пострадал и могат да участват в производството като
граждански ищци - това са претърпелите вреди, но само реално настъпили и съставомерни вреди. В същата насока са например и Р
301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о., Р 536/22.1102г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о.
Имайки предвид, че правната
квалификация на престъплението чл. 315, ал.2, вр.
чл.309, ал.1 от НК обхваща посочените по-горе характеристики от обективна и субективна
страна, жалбоподателката не се явява пострадала, по
смисъла на закона, тъй като, за да има това качество, следва да е претърпяла
имуществени /и/или неимуществени вреди за физическите лица/ от престъплението,
което се преследва по общия ред и престъплението да е такова, че претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица
от него. С оглед обстоятелството, че за това престъпление липсва фигурата на
пострадало лице, произнасяне по отношение прекратяването на досъдебно
производство водено за такова престъпление е допустимо единствено при подадена
жалба срещу прекратяване от обвиняем. В конкретния случай е безспорно, че
жалбоподателите нямат такова качество, поради което и жалбата е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Представителят на РП Бургас,
прекратявайки наказателното преследване е действал адекватно и съответно на
автономната за прокурорската институция функция, а жалбоподателката
в настоящото производство, която обжалва постановлението, с което е прекратено
наказателното преследване по делото, не се явява „пострадало лице“, по смисъла
на закона в производството по чл. 243 от НПК. Кръгът на лицата, имащи право да
сезират съда с искане на проверка по същество на прокурорския акт, по реда на
чл. 243 ал.3 от НПК, не може да бъде разширяван, съгласно горепосочената
практика.
Предвид гореизложеното,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
Само за пълнота следва да се
посочи, че жалбоподателката има правната възможност
да обжалват постановлението за прекратяване, на основание чл. 200 от НПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалбата от М.В.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** против постановление от 19.08.2019 г. на Районна прокуратура -
Бургас, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно
производство № 153/2018 година по описа на ОД МВР- Бургас; Пор.№ № 1535 /2018
год., Вх. № 1624/2017 година по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено
срещу виновното лице, за престъпление по чл. 315, ал.2, вр.
чл.309, ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
ЧНД № 638/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: