Присъда по дело №2435/2011 на Районен съд - Русе

      МОТИВИ ПО НОХД№  2435/2011г.по описа на Русенския Районен съд ,ІV н.с.

                   Русенската Районна прокуратура е обвинила:

Подсъдимия М.Ш.Л. в това, че на  13.08.2010г. в гр. Русе. в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.И.К. ***, че е длъжностно лице -служител на „Социални грижи" - гр. Русе и че  на възрастните хора навършили 70 години, им се отпуска еднократна финансова помощ от 250 лева и тя може да получи такава, ако му предаде наличните си пари в български лева, за да ги опише, с което й причинил имотна вреда в размер на 830 лева - престъпление по чл.211 пр.3 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл. 209 ал.1  от НК.

            Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.

            Производството е по реда на гл.27 от НПК – подсъдимият Л. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Ш.Л. е роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, ЕГН **********.*** на 13.08.2010 г. пристигнал в гр. Русе, бил решил да въведе в заблуждение възрастни хора, като им се представи като служител на „Социални грижи" и ги заблуди, че ще получат еднократна помощ от 250 лева.

Същия ден около 09.00 часа пред бл."Лермонтов" на ул."Борисова" видял свидетелката С.И.К., на 84 години. Спрял свидетелката и я попитал не го ли познава, и след като получил отрицателен отговор й казал, че в него бил нейния картон, заявил й, че бил служител от „Социални грижи". Представил й се като Емил и й заявил, че я познавал от работата си, а в момента Министерски съвет отпуснал на всички възрастни хора над 70 години по 250 лева, еднократна помощ и че трябва да отидат в дома й, за да попълнят формуляра.

Свидетелката му повярвала, двамата отишли в дома й като преминали покрай бърза закуска „Вяра" по ул."Борисова". Закусвалнята била оборудвана с камери, които заснели свидетелката и подсъдимия като преминават по тротоара. В дома на свидетелката подс.М.Л. извадил лист от кожена чанта, показал го на свидетелката и я заблудил, че това бил нейния картон, на който според свидетелката най-отгоре били нейните имена. Заявил й, че финансовата помощ ще получи на следващия ден, но в евро и че от следващия ден преминаваме на разплащане в евро. Накарал тъжителката да извади всички спестени пари, да ги опишат и сложат в плик. Тъжителката извадила от спалнята си 830 лева. Подс.М.Л. ги описал по банкноти, накарал свидетелката да се подпише под описа и я помолил да му донесе тиксо, за да запечата плика. След като свидетелката отишла до кухнята, да вземе тиксо подс.М.Л. заменил банкнотите с предварително нарязани парчета вестници. Заблудил свидетелката, че запечатва парите й и тъжителката оставила запечатания плик в хола където двамата били седнали. Подс.М.Л. заявил на свидетелката, че на следващия ден ще я вземе с лек автомобил и двамата заедно ще отидат да си получи еднократната помощ. Двамата напуснали жилището на свидетелката и се разделили. Свидетелката след известно време, решила че е била измамена и подала жалба в Първо РУП - Русе и обяснила какво й се е случило. Свидетелката И.С., полицейски служител при Първо РУП - Русе и нейн колега придружили свидетелката до дома й където било установено, че в запечатания плик се намират изрезки вестници. Свидетелката предала с протокол за доброволно предаване тиксото, с което подс.М.Л. запечатал плика. При проверката било установено, с експертна справка, че намерената дактилоскопна следа върху тиксото, с което подс.М.Л. запечатал плика е оставена от него. Св.В.Стойчев управител на бърза закуска „Вяра" с протокол за доброволно предаване предал записите от камерите от 13.08.2010 г.- оптичен носител СD-R „SONY" с капацитет 700 МВ и сериен № 93222 34LD 1625. При преглеждането им се установило, че има записи, на които е видно, че свидетелката и подсъдимият преминават по тротоара пред закусвалнята на същата дата.

При разследването била назначена дактилоскопна експертиза №407/ 07.09.2010 г., от заключението на която е видно, че дактилоскопната следа по тиксото, с което бил запечатан плика с парите на тъжителката е оставена от подс.М.Л..

Била назначена техническа експертиза № 404/15.09.2010г. за възпроизвеждане на хартиен носител изображенията в подходящ формат от информацията съдържаща се на представения за изследване оптичен носител СD-R „SONY" с капацитет 700 МВ и сериен № 93222 34LD 1625. На изображенията ясно се виждат свидетелката и обвиняемия, които преминават покрай закусвалнята същия ден.

Така с деянието си подс.М.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1. т. 1, вр. 209 ал. 1 от НК, тъй като на 13.08.2010г. в гр. Русе. в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.И.К. ***, че е длъжностно лице-служител на „Социални грижи" - гр. Русе и че  на възрастните хора навършили 70 години, им се отпуска еднократна финансова помощ от 250 лева и тя може да получи такава, ако му предаде наличните си пари в български лева, за да ги опише, с което й причинил имотна вреда в размер на 830 лева.

Подсъдимият възбудил заблуждение у св. С. И.К. ***, че ще получи еднократна финансова помощ от 250 лева. За възбуждането на това заблуждение той се представил като длъжностно лице-служител на „Социални грижи" Русе и че финансовата помощ ще я получи като му предаде наличните си български лева, за да ги опише и сложи в плик, като при поставянето им на тяхното място поставил предварително нарязани вестници. Налице е квалификацията по чл.210 ал.1 т.1 от НК,тъй като именно с факта ,че подс.Л. се е представил и е бил възприет от пострадалата ,като длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.”а” от НК я е мотивирало да му предостави спестените си пари. Налице е и квалификацията „опасен рецидив” по чл.211 пр.3 от НК, защото  подс.Л. е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 17/2007г. на Районен съд гр.Лом, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК от изтърпяването му.

По този начин в съзнанието на св. К. се създали неправилни представи, които в крайна сметка я мотивирали да му предостави наличните си спестявания, за да ги постави в плик и запечата, като в представите й останало, че обв.М.Л. е служител на „Социални грижи" - Русе и че описването на наличните й пари е част от това, за да получи еднократната финансова помощ. Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подс.Л. е съзнавал общественоопасния характер на престъплението и е искал настъпването на съставомерните последици.

Въз основа на изложеното съдът намира, че  подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен и да му бъде наложено наказание.

При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.211 пр.3 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 от НК по отношение на подс.Л. съдът  отчита само отегчаващи вината обстоятелства. Доколкото има изразено съжаление за стореното съдът намира, че същото е формално, неискрено и само и единствено с цел смекчаване на наказателната отговорнст. В такава насока е достатъчна привилегията, която дава законът (чл.58а ал.1 от НК), предвид специалния ред по който протича производството – намаляване на наказанието с една трета. Съдът не приема изразеното съжаление, като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като подс.Л. е разкрит само и единствено в резултат на усилията на органите на досъдебното производство и най-вече чрез намиране на негов дактилоскопен отпечатък върху тиксото в жилището на пострадалата (експертна справка на л.12 от делото). Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита  изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия – 24 предходни осъждания в т.ч.и множество присъди извън нуждите на квалификацията. От вида на престъпленията за които е осъждан – грабеж, отклонение от военна служба, хулиганство и основно кражби  и измами, вкл. и по чл.212 от НК се налага категоричният извод за деец, който е с изцяло асоциална насоченост. Очевидно подс.Л. е превърнал извършването на престъпления против собствеността в свой основен източник на доходи и начин на реализация на парични средства, с които да преживява. На практика същият не е извършвал  престъпления, само и единствено през периодите през които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. Друго отегчаващо вината обстоятелство е възрастта на пострадалата жена – 84 години, което във всички случаи е способствало в много голяма степен извършването на престъплението предвид обективните възрастови измения, изразяващи се в случая в прекомерна доверчивост към един напълно непознат човек, което се е изразило и в допускането му в жилището си, непосредствено след като са се запознали.  При това положение и предвид изключително големия брой осъждания на деец,а съдът намира, че наказание „лишаване от свобода”, различно от максималния размер по чл.211 от НК – „лишаване от свобода” в размер на 10 години - би било незакокосъобразно и в разрез с целите по чл.36 от НК. Предвид изключително високата степен на обществена опосност на дееца наказание, в размер различен от  максималния  би се явило неадекватна санкция за поведението му. При определяне на размера на наказанието съдът във всички случаи намира, че по отношение на подс.Ш. следва да се отнеме възможността да върши престъпления, особено по отношение на възрастни и социално уязвими граждани. Въз основа на тези обстоятелства и на изложените       по-горе съображения, съдът определи за подс.М.Л. наказание на основание чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.36 и чл.54 от НК , при наличие само на отегчаващи вината обстоятелства, в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при строг първоначален режим в затвора. Така определеното наказание по преценка на съда би изпълнило в пълна степен визираните в чл.36 от НК цели. Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.         

Предвид изричната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание от десет години лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета и в такъв смисъл подс.Л. следва да изтърпи наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при строг първоначален режим в затвора.                                                          

                                                                        Районен съдия :