РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Бранимир В. Василев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300503297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, гр. ***срещу решение № 261839/28.06.2020г. по гр.д. №
12806/2020г. на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. състав, с което са отхвърлени
исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да се признае за установено по отношение на С. А.
А., ЕГН **********, от ***,съществуването на вземане по договор 251544 с „
Банка ДСК „ АД , за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частното дело № 8390/2020 год. по описа на Районен съд –
Пловдив: 158,43 лева от главницата , 39,48 лева от договорната лихва за
период от 09.11.2017г до 09.03.2018г. , 39,19 лева – обезщетение за забава в
плащането на главницата за период от 09.11.2017г до 12.03.2020г., като
неоснователни.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че съдът неправилно е приел, че сумите са изплатени от ответницата на
Банката – цедент, преди да е уведомена за цесията, като по делото не са
1
събрани такива доказателства и съдът не е дал възможност на жалбоподателя
да вземе отношение по писмените доказателства, въз основа на които е
решено делото. Сочи се, че кредитната сметка е обслужвана от разплащателна
сметка на ответницата, тоест сумите не се внасят директно по кредитната
сметка, като внесените суми не се усвояват по кредитната сметка при
условията на директен дебит, защото са внесени след падежа. Тоест сумите си
остават по сметката и за същите следва да се направи нарочно нареждане.
Следва да се вземе предвид, че поради просрочване на месечните
погасителни вноски освен сумите за главница и договорна лихва, е
възникнало задължение за договорна лихва за забава, която е в размер на
законната лихва за забава и има промяна в размера на дължимите суми по
договора. Претендират се разноските по делото.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив приема, че между страните„Банка ДСК „ АД и С. А. А. е
сключен договор за стоков кредит от дата 09.03.2017 год. По силата на
договора С. А. е получил назаем сума от 1077.46 лева , за да си плати за
закупен от трето лице телефонен апарат. Кредитът бил усвоен еднократно ,
чрез плащане на търговеца – продавач „Зора ММС„ ЕООД извършено от
страна на банката, но за сметка на ответника. На свой ред ответникът се
задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва, като
кредиторът приел плащане на части – на 12 броя месечни погасителни вноски
съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Първите 11 броя
вноски били договорени в размер от 42.23 лева, а последната – 42.19 лева.
Срокът на договора изтекъл на дата 09.03.2018г; вземанията на банката по
него не били обявявани за предсрочно изискуеми. Длъжникът не изпълнил
2
задължението си точно – останали за плащане 158.43 лева от главницата ,
39.48 лева от договорната лихва.
РС Пловдив приема следното. По делото са представени от ответника
дванадесет броя разписки за плащане на суми от по 42,23 лева по договор №
251544; всички разписки са в оригинал, носят подпис и печат и съдът ги
кредитира като годно доказателство за плащане. Плащането е извършено в
полза на банката – цедент на вземането. То е забавено (повечето плащания са
извършени след падежните си дати) и част от вноските са платени след датата
на сключване на договора за цесия. ПРС приема, че всички вноски са
платени преди да бъде изготвено уведомлението до длъжника за извършената
цесия. ПРС приема, че уведомителното писмо за цесията не е връчено, но
дори да беше, съдът пак не може да отрече погасителния ефект на
плащанията, доколкото А. плаща на надлежно легитимиран кредитор.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че кредитната сметка е
обслужвана от разплащателна сметка на ответницата, тоест сумите не се
внасят директно по кредитната сметка, като внесените суми не се усвояват по
кредитната сметка при условията на директен дебит, защото са внесени след
падежа. Тоест сумите си остават по сметката и за същите следва да се направи
нарочно нареждане.
За изясняване на спорните по делото факти е допусната ССЕ /л.61/
същата установява дължими 158,43 лева от главницата и 39,48 лева от
договорната лихва до 13.06.2018г. Последните осем вноски заплатени от С. А.
не са постъпили в банка ДСК, тъй като кредита е продаден и задължението й
е закрито от банката. По допълнителната ССЕ назначена от въззивния съд се
установява, че последните осем вноски заплатени от С. А., всяка от 42,23 лева
са били насочени от ответницата по сметка с IBAN при банка ДСК, вместо по
сметка с IBAN при ОББ. Преводите по платежните документи са били
връщани от банка ДСК, тъй като сметката на ответницата е била вече закрита.
От своя страна фирмата „Изипей“ обуславяйки се на това, че не разполага с
координатите на ответницата и разпоредбите на ЗПУПС превежда парите по
сметка с друг IBAN по партидата на С. А., където сумите са и до днес. Ако С.
А. направи постъпки пред фирмата „Изипей“ тези вноски ще й бъдат върнати
в брой.
При тези факти изводът на РС Пловдив, че уведомителното писмо за
3
цесията не е връчено, но дори да беше, съдът пак не може да отрече
погасителния ефект на плащанията, доколкото С. А. плаща на надлежно
легитимиран кредитор е неправилен. Доколкото в договора за стоков кредит в
т.4 е уговорено, че кредита се погасява чрез сметка с IBAN при банка ДСК,
съгласно погасителен план, то по силата на чл.75 ал.3 от ЗЗД задължението се
счита погасено със заверяване на сметката на кредитора. При последните осем
плащания обаче това не е станало, защото тази сметка вече е била закрита.
Ето защо не е налице надлежно плащане на тези вноски от длъжницата по
договора за стоков кредит. Да банковата сметка е била закрита от кредитора
банка ДСК, но това е станало след последната дата на погасителен план от
09.03.2018г., като процесните плащанията са с начални дати от месеците май
и юни 2020г. Ето защо съдът приема, че кредиторът не е длъжен да поддържа
банковата сметка на длъжника за плащане по кредита неопределено дълго
време след края на договора, който е настъпил с изтичането на последната
вноска през 2018г. Ето защо кредитора не е получил плащане по посочената
от него банкова сметка и вземането не е платено на първоначалния кредитор
банка ДСК, при незнание за извършената цесия. Няма валидно плащане по
нормата на чл.75 ал.3 от ЗЗД. Ето защо предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло, като се отмени обжалваното решение като
неправилно.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателят
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Разноски за първата инстанция са 125 лева за
държавна такса /л.46/, за втората инстанция разноските са 75 лева за
държавна такса /л.10/ и 200 лева депозит за първата експертиза /л.34/, 200
лева депозит за втората експертиза /л.85/ и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК. Общо за въззивната инстанция разноските са в размер на 575
лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 261839/28.06.2020г. по гр.д. №
12806/2020г. на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. състав, като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. А. А., ЕГН **********, от ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** вземане по договор 251544 с „ Банка ДСК „ АД , за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното
дело № 8390/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив: 158,43 лева от
главницата, 39,48 лева от договорната лихва за период от 09.11.2017г до
09.03.2018г., 39,19 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за
период от 09.11.2017г до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, от *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 125 лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 575
лева за разноски пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5