Решение по дело №4339/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,01.02.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети януари  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4339 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

 

        С решение от 23.12.2020 г. по гр.д. №59767/19 г., СРС, ГО, 52 с-в  ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к/**********, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ със Заповед №21/20.08.2019г. на Генералния директор на „Б.Т.А.", БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, бул."*******

ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к/********** на заеманата преди уволнението длъжност „Главен секретар“ в „Б.Т.А.", БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София , бул."*******

ОСЪЖДА „Б.Т.А.", БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София , бул."**************, да заплати на Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к/**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1, във връзка с чл.228, ал.2 от КТ, сумата 16 790.40 лева, представляваща обезщетение за времето от

20.08.2019      г. до 20.02.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба на 17.10.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. ал. 1 и ал.5 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т.4, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата 1 593.71 лева, представляваща съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Б.Т.А.", БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София , бул."**************, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от , сумата от 771.62 лева, представляваща дължима държавна такса.

Решението се обжалва от ответника като неправилно,в нарушение на материалния и процесуалния закон.Незаконосъобразно съдът приел,че не е налице промяната в изискванията за заемане на длъжността“главен секретар“;че не е осъществена промяна в длъжностната характеристика;не са обсъдени показанията на свидетелите М. и А.,от които се установявало ,че на ищцата са връчени уведомление за новото образование с приложена утвърдена длъжностна характеристика;незаконосъобразно е уважен искът по чл.225 ал.1 КТ.

             Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и да се отхвърлят исковете .Претендират се разноски.

     По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

       На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

           Неоснователно е оплакването , че в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила в обжалваното решение е прието, че не е осъществена промяна в длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар“, заемана от ищцата, по отношение на изискванията за образование.

                               Първоинстанционният съд е обсъдил всички писмени доказателства и правилно е констатирал, че по делото не е представена длъжностна характеристика за длъжността „Главен секретар на БТА“, с посочване изискването за заемане на длъжността - висше образование юридическо или икономическо, образователна-квалификационна степен „магистър“, която да е връчена на ищцата при условията на отказ.

                                 С отговора на исковата молба са представени две длъжностни характеристики за длъжността „Главен секретар на БТА“: Длъжностна характеристика за длъжността „главен секретар на БТА“, с данни за връчване на ищцата. В тази длъжностна характеристика  няма изискване притежаваното висше образование да е юридическо или икономическо и Длъжностна характеристика за длъжността „Главен секретар“, връчена на 01.11.2019 г. на М.М..

                                С Отговора на исковата молба  е представено Уведомление, изх. № ЧР-01К-10/20.08.2019 г., с приложена длъжностна характеристика, с данни за връчването им на ищцата в условията на отказ, но самата длъжностна характеристика не е представена, като приложение към уведомлението.

                        В съдебно заседание на 28.10.2020 г. процесуалният представител на ответника  е представил Длъжностна характеристика за длъжността „Главен секретар“ (стр. 187-189 на делото) , без дата на съставянето,нито е подписана като връчена на ищеца, нито като връчена при отказ.

При това положение, съдът правилно е приел, че няма промяна на длъжностната характеристика, защото не е представена длъжностна характеристика с определена дата, с данни да е връчена на ищеца, включително при условията на отказ.

Представеното Уведомление изх. № ЧР-01К-10/20.08.2019 г. не е достатъчно, защото  екземпляр от длъжностната характеристика следва да бъде връчен на служителя, а не да бъде уведомен, че е изготвена длъжностна характеристика.

Изводът, че не е извършена надлежна промяна на длъжностната характеристика и че същата не е връчена на служителя - ищец в първоинстанционното производство следва и от съвкупната преценка на представените по делото доказателства.

На ищеца са връчени Уведомление изх. № ЧР-01К-10/20.08.2019 г. за изготвена длъжностна характеристика и декларация за притежавано висше икономическо/висше юридическо образование, които са оформени като връчени при отказ и са подписани от свидетели. Длъжностна характеристика  с твърдяното съдържание не е представена и не е оформена, като връчена при условията на отказ.

 От показанията на свидетеля А. (доведен от ответника) при разпитът, проведен в открито съдебно заседание на 09.12.2020, се установява, че бил: ,подписал... всички документи, които е трябвало“. , без да може да каже, нито колко, нито какви документи е подписал. Подписаните документи са представени по делото- уведомлението и образеца на декларация, които  са подписани от свидетелите на работодателя, но няма подписана и новоутвърдена длъжностна характеристика.

С оглед на горното изводите на първоинстанционния съд, за липса на законосъобразно изменение на изискванията за заеманата длъжност, поради което съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено със Заповед № 21/20.08.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - непритежаване на необходимото образование за заемане на длъжността „Главен секретар на БТА“ са правилни, а исковете основателни.

    По възражението за незаконосъобразност при определяне на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ: Ищцата е заявила претенцията си по чл. 225, ал.1 от ГПК с исковата молба, подадена на 15.10.2019 г., а с уточняващата молба от 17.03.2020 г. е уточнила размера на иска за обезщетение за вреди от оставане без работа поради незаконно уволнение, включвайки и периода от време след предявяване на иска. Законодателят изрично е предвидил възможност ищецът до приключване на съдебното дирене да измени размера на предявения иск (чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК).

          Според въззивника незаконосъобразно е присъдено обезщетение в размер на 16790,40 лв., при размер на брутно трудово възнаграждение за юли 2019 г.2676.74 лв.,приспаднати 121.67 лв.обезщетение за използван платен годишен отпуск.Месец юли 2019 г. е имал 23 работни дни, а във фиша от м. юли 2019 г. са посочени 22 отработени дни. Тъй като месецът не е бил пълно отработен, изплатената на ищцата основна заплата е 2 027,83 лева, а не цялата основна заплата от 2120 лв., чийто размер също е посочен във фиша от м. юли 2019 г.Към БТВ е включен и 1 ден платен отпуск.

         Видно от Служебна бележка от 28.09.2020 г.на Агенция по заетост ищцата е останала без работа за процесния шестмесечен период и обезщетението следва да се присъди изцяло.

        Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъборазно следва да бъде потвърдено.

        На въззиваемата страна се дължат разноски,сторени в размер на 2 000 лв.Разноските са съобразени с минимума по Наредба №1/2004 за МРАВ и следва да бъдат присъдени.

        Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 23.12.2020 г. по гр.д. №59767/19 г., СРС, ГО, 52 с-в  

      ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Б.Т.А.", БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София , бул."**************, да заплати на Е.Р.А., ЕГН ********** сумата 2 000 лв.разноски по делото пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

              РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните:

       ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

 

                                           2.