№ 525
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200687 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ИВ. М. М. против Наказателно Постановление № 21-0442-000213/
14.05.2021г. на Началника на сектор при 4 РУ- ОД МВР Варна, с което на ИВ.
М. М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява
от проц. представител, който поддържа жалбата
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 16.02.2021г. по ГП І9 121-702 км посока гр.Бургас
жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.№ В2121 НВ, собственост на
В. Дянков като при подаден сигнал със стоп палка от контролен орган на
ИАА БГ ТОЛЛ не спрял на посоченото място. Издаден бил АУАН. Въз основа
1
на акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствата по административно наказателната
преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № I-8121з 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че
АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното
постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на
които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от
жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били
направени такива. АУАН е издаден в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове,
а именно в тримесечен срок от откриване на нарушителя. АУАН е издаден на
дата 05.04.2021г., датата на която нарушителя е станал известен на
контролните органи. Жалбоподателят в декларация по чл.188 от ЗДП е
заявил, че на датата на нарушението -16.02.2021г.- 9и30ч. той лично е
управлявал лекия автомобил. В тази връзка съдът не споделя становището на
проц. представител навъззивника за допуснато процесулно нарушение.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
2
хипотезата на правната норма. Видно материалите по АНП, приложените
сведения и докладна записка на служител ТОЛ, се потвърждава написаното в
АУАН, жалбоподателят не е спрял на ясно подаден сигнал със стоп палка.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП -При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя
становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му
нарушение. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя
посочени в жалбата не са подкрепени с доказателства.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма
доказателства, въззивникът да има други нарушения в стажа си на водач на
МПС. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира,
че наказанието е определено към минималния размер справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения
не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не
следва да се приемат като маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
3
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, разпитан е един свидетел, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, а именно сумата от 80 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0442-000213/
14.05.2021г. на Началника на сектор при 4 РУ- ОД МВР Варна, с което на ИВ.
М. М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА ИВ. М. М. да заплати на ОД МВР гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5