№ 1470
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502284 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3046 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 10257/2017 г. на Софийски
градски съд Гаранционен фонд, *** е осъден на основание чл.288, ал. 1, т.1 от КЗ
отм. да заплати на А. В. М. сумата 400000 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди от телесни увреждания и сумата 9311 лева - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 11.07.2017 г. и
11.08.2017 г. до окончателното им изплащане.
Решението е обжалвано от ответника в частта относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди с оплаквания за несправедливо завишен
размер на същото предвид степента на уврежданията, оптимистичните прогнози
за възстановяване и установеното съпричиняване от страна на ищцата. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на иска за неимуществени вреди предвид
извършеното извънсъдебно плащане на 112000 лева, съобразено с действителните
вреди и съпричиняване в степен 30%. Оспорва дължимостта на присъдената
законна лихва върху обезщетението след 29.06.2017 г. поради забавата на ищцата
да представи необходимите документи.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба. Счита, че размерът на
1
обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с тежестта и последствията от
уврежданията; възразява да е било налице съпричиняване от нейна страна на
вредоносния резултат.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Спорът пред настоящата инстанция е по предявен от А. В. М. против Гаранционен
фонд иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, причинено от
неидентифициран автомобил, с правно основание чл. 288, ал. 1, т.1 от КЗ отм.
Твърди се в исковата молба, че на 22.07.2015 г. по вина на водач на неизвестен
автомобил настъпило ПТП, при което ищцата като водач на лек автомобил
получила множество тежки травматични увреждания. Произшествието й
причинило силни физически болки, негативни психически изживявания,
емоционален срив и битови неудобства. Лечението било извършено чрез две
операции на гръбначния стълб (ламинектомия и транспедикуларна винтова
стабилизация и опит за репозиция), операция за пластично възстановяване на
лявата ушна мида и пластика на челото; провеждани са рехабилитации в болнични
условия за възстановяване движенията на долните крайници, засилване гърба и
таза. Получила тромбофлибит (възпаление на вените и кръвен съсирек) и
вторична аменорея (липса на менструален цикъл), която не може да се лекува чрез
хормонална терапия поради тромбоемболията.
Претендирала е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 488000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до
окончателното им плащане, както и разноски.
Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, така и за съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, която пътувала
без поставен предпазен колан. Оспорено е задължението за законна лихва след
29.06.2017 г., тъй като ищцата не представила поискани доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се спори по наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.288, ал.1
т.1 от КЗ отм., предвид заплатеното от ответника извънсъдебно обезщетение от
112000 лева. Влязлото в сила решение по иска за имуществени вреди също
2
установява предпоставките на посочената норма. Пред настоящата инстанция
спорът е пренесен относно справедливия размер на обезщетение и наличието на
съпричиняване вредоносния резултат.
Възражението за съпричиняване от пострадалата е основано на
обстоятелството, че ищцата е управлявала автомобила си без поставен предпазен
колан, с което е допринесла за собственото си увреждане. Съпричиняване по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен. Намаляването на обезщетението за
вреди се извършва само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В
случая от заключението по Комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и отговорите на вещите лица Д. и С. в съдебно заседание на 12.04.2018
г. съдът прави извод, че автомобилът, в който ищцата е пътувала, е бил оборудван
с предпазни колани и че тя не е била с поставен колан. Не се оспорва и
обстоятелството, че тялото на ищцата е изпаднало от автомобила по време на
превъртането му извън пътя. Под въздействието на центробежните сили,
възникнали при превъртането на автомобила, тялото на ищцата се е придвижвало
свободно в купето и е изпаднало на терена. Травмите са получени при изпадането
на терена или от удар в тавана при преобръщането на автомобила. При правилно
поставен колан той би задържал тялото да не изпадне при превъртане на
автомобила и в този случай най-вероятно получените от ищцата увреждания не
биха били същите. Експертите предполагат, че при установения високоенергиен
удар увреждания биха настъпили и ако ищцата е била с предпазен колан, без да се
ангажират с хипотези за техния вид и тежест. Като съобрази механизма на ПТП –
движение на автомобила с около 110 км/ч; спирачен път около 38-43 метра до
първоначалния удар на автомобила с предната дясна част в канавка (бетонов
блок) встрани от пътя със скорост около 30 км/ч (8,33 м/с), а след това
преобръщане наляво няколко пъти и установяване на 45 метра след канавката,
както и описаните в протокола за оглед деформации около заеманото от ищцата
шофьорско място – побитости на преден ляв калник, предна лява врата –
деформирана навън в средната част и навътре в горна предна част в областта на
рамката; ляво странично огледало-виси на кабели; контролно-измервателните
уреди и централната конзола са на местата си; покривът е деформиран нагоре в
3
предната си средна част под формата на буквата “П”, съдът приема, че в случай на
използване на обезопасителен колан ищцата не би получила сериозни
наранявания от деформации на автомобила навътре в купето. Ударът в канавката е
бил дясно-челен с невисока скорост (около 30 км/ч), което предпоставя висока
ефективност на инерционния предпазен колан. След това автомобилът е
продължил да се движи напред, преобръщайки се неколкократно. При това
движение коланът би задържал ищцата на седалката и тя не би получила
наранявания от съприкосновение с тавана, който се е огънал нагоре, т.е. навън,
нито би изпаднала от автомобила.
Изложените обстоятелства обуславят извод за наличие на съпричиняване
вредоносния резултат от страна на ищцата, която, пътувайки с висока скорост без
поставен предпазен колан, е допринесла за собственото си увреждане. С оглед
тежестта на нарушенията на виновния водач на неидентифициран автомобил,
причинил с поведението си ПТП, спрямо допуснатото от ищцата нарушение, с
което е способствала за собственото си увреждане, нейният принос в настъпване
на вредоносния резултат следва да се определи на 25%. Позоваването от страна на
ответника на съпричиняване поради управление с превишена скорост е
преклудирано, като не е направено нито в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, нито по
реда на чл.147, т.1 от ГПК след приемане на Комплексната експертиза, която
установява скоростта на автомобила.
Спорен е и въпросът за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
заключението на съдебномедицинска експертиза:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –съчетана
травма - контузия на главата, гърдите и корема. Разкъсно-контузна рана на
главата, счупване на лявата лопатка, счупване на лява ключица. Травматичен бял
дроб с двустранни плеврални изливи. Счупване на 3-ти и 4-ти гръдни прешлени.
Спинален шок. Долна парапареза. Некроза на лявата ушна мида; вторична
аменорея; Посткомационен синдром/Посттравматичен органичен мозъчен
синдром;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период
– общо 44 дни болнично лечение с извършване на две операции на гръдните
прешлени с поставяне на титаниеви пръчки и винтове за стабилизация; операция
за пластика на ушната мида, обездвижване (за един месец) и оперативна
4
стабилизация на лява раменна става; многократно провеждани курсове
физиотерапия и рехабилитация; около 8-10 месеца общ възстановителен период от
фрактурите на гръдните прешлени; Пожизнена необходимост от рехабилитация;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – търпяла е
продължителни болки с голям интензитет;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 21 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – психически страдания поради невъзможността да се
самообслужва за дълъг период от време – 3 години, ограничената мобилност,
нарушените физиологични функции; налице са депресивни симптоми,
разстройства на емоционално-волевите и в по-лека степен на когнитивните
функции;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – по делото са налице данни за трайни негативни последици за
здравето вследствие травматичните увреждания. Счупванията на прешлените са
зараснали, но възстановяването не е пълно – долна спастична парапареза- тежка с
тазоворезервоарни нарушения без прогнози за подобрение (пожизнени нарушения
в уринирането и дефекацията- уринира под контрол, дефекира след клизма);
запазени пасивни и ограничени активни движения на долните крайници - ходи
затруднено, с помощни средства – канадки, по-зле с левия крак; загуба на
сетивност от кръста надолу, което е пречка за водене на пълноценен полов живот;
деформация на лявата ушна мида, голям белег на челото. Ограничен обем на
движения на лява раменна става.
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие 22.07.2015 г.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 280 000 лева би обезщетила
адекватно ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. По делото не са
ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по интензитет и
последици над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо
обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. Въпреки
състоянието на долна парапареза, ищцата живее сама (родителите й я посещават
всеки ден сутрин и вечер), явила се сама на психиатричен преглед на 16.02.2018 г.
Определената с решение на ТЕЛК 100 % трайна загуба на работоспособността с
чужда помощ е със рок до 01.02.2019 г., след което няма данни действието на
решението да е продължено. Причината за липса на менструален цикъл е
5
хормонална, а невъзможността за хормонална терапия е временна – до
преодоляване на тромбоемболията на десния крак. Гинекологичният статус е
нормален. Поради това съдът приема, че детеродната неспособност вследствие
липса на менструален цикъл не е трайна и репродуктивните способности ще се
възстановят след съответното лечение.
След приспадане на приетото съпричиняване и заплатеното извънсъдебно
обезщетение ответникът дължи 98000 лева. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен.
Ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 29.06.2017 г.- датата, на която е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер 112000 лева, до окончателното й изплащане. В
случая Фондът е сезиран от А. М. на 23.05.2017 г. с искане за изплащане на
обезщетение. В срока за произнасяне (до 23.08.2017г.) Фондът е постановил отказ
за изплащане на обезщетение над 112000 лева - на 29.06.2017 г. и от тази дата
същият е изпаднал в забава и дължи заплащане на лихва за забавено изпълнение.
С оглед диспозитивното начало в процеса, законната лихва правилно е присъдена
от 11.07.2017 г., както е поискано от ищцата.
Поради частично съвпадение между изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно иска за неимуществени вреди,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната част до 98000
лева и да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение над 98000 лева до 400000 лева, адвокатско възнаграждение на адв.В.
над 2473,56 лева и държавна такса и разноски над 4592,44 лева, като искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли разликата над 98000 лева до 400000
лева. Решението следва да се потвърди в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата 98000 лева за обезщетение на неимуществени вреди.
При този изход на делото и при направено искане дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати в полза на “Адвокатско
дружество В. и Б.” адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната
инстанция в размер на 2720,70 лева с ДДС, съответно на отхвърлената част от
жалбата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3046 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 10257/2017 г. на
Софийски градски в частта, с която Гаранционен фонд е осъден на основание чл.
6
288, ал. 1, т.1 от КЗ отм. да заплати на А. В. М. сумата над 98000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, адвокатско
възнаграждение на адв.В. над 2473,56 лева и държавна такса и разноски над
4592,44 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. М. срещу Гаранционен фонд иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ отм. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 22.07.2015 г. в размер над 98000 лева до 400000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. В. М. сумата 98000 лева -
обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва от 11.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на “Адвокатско дружество В. и Б.”
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер
на 2720,70 (две хиляди седемстотин двадесет 0,70) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7