№ 1498
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200456 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от
управителя А. З. Г., против наказателно постановление № F673016/16.11.2022 г., издадено от
директора на офис „Изток“ в ТД на НАП София за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 4, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, вр. чл. 5,
ал. 4, т. 2 КСО. На основание чл. 355, ал. 1 КСО му е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лв.
В жалбата се поддържа, че процесната декларация е подадена на 02.08.2022 г., преди
датата на проверката от страна на контролните органи, като всички дължими данъци и
осигуровки са внесени заедно с дължимите лихви. Поради това е направено искане
наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 07.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***“ ЕООД се представлява от управителя Г., а наказващият орган - от юрк. Л..
В дадения ход по същество управителят моли атакуваното НП да бъде отменено,
поддържайки съображенията, релевирани в жалбата.
Юрк. Л. пледира НП да бъде потвърдено като правилно. Застъпва, че обстоятелството
дали дължимата сума е платена, не е релевантно, тъй като не е обвързано със задължението
1
по подаване на декларацията. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 23.08.2022 г. свидетелят П. И. и колегата му Т. Г., на длъжност инспектори по
приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект - павилион за бързо
хранене, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ЕООД, както и документална проверка в
информационния масив на НАП. При това установили, че дружеството, в качеството на
осигурител, не било подало в компетентната териториална дирекция на НАП, а именно ТД
на НАП гр. София, офис „Изток“, или по електронен път с квалифициран електронен
подпис /КЕП/ и персонален идентификационен код /ПИК/, декларация образец № 6 за
дължимите осигурителни вноски за месец май в законоустановения срок, а именно до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните /в случая до 27.06.2022 г., тъй
като 25.06.2022 г. бил неприсъствен ден/. Декларацията била подадена с КЕП на 02.08.2022
г. При аналогични обстоятелства била подадена и дължимата за месец май 2022 г.
декларация образец № 1, а декларации образец № 1 и № 6 за месец юни 2022 г. били
подадени на 03.08.2022 г.
Направените в хода на проверката констатации били обективирани в протокол за
извършена проверка, който бил предявен и връчен на управителя на „***“ ЕООД, която го
подписала без възражения.
Впоследствие, на 24.08.2022 г., в присъствието на свид. И. и управителя на
дружеството, бил съставен АУАН № F673016/24.08.2022 г. за нарушението, касаещо
неподаване в законоустановения срок на декларация образец № 6 за месец май 2022 г.
Актосъставителят описала обстоятелствата относно констатираното нарушение и го
квалифицирала съобразно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба №
Н-13 от 17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО. АУАН бил предявен и връчен на управителя,
която го подписала без възражения. Отбелязала, че забавянето било по причина настъпила
смърт на роднина на счетоводителя, обслужващ дружеството.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация
съобразно чл. 4, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4,
т. 2 КСО, директорът на офис „Изток“ на ТД на НАП гр. София издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО наложил на „***”
ЕООД имуществена санкция в размер на по 500 /петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля П. И., и писмени - протокол за извършената
проверка; покана изх. № 1424-19-144/18.11.2022 г.; протокол изх. №
22000224320184/02.08.2022 г.; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение; декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; справка-
декларация за осигуряването по БУЛСТАТ за периода от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г.;
писмени обяснения; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съдебният състав кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за
изясняването на релевантните за спора факти.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации относно
неподаването в рамките на законоустановения срок на процесната декларация образец № 6
по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за месец май 2022 г. от „***“ ЕООД в качеството на
осигурител, се изясняват посредством показанията на разпитания свидетел, съставения
протокол за проверката, справката относно осигуряването БУЛСТАТ за периода от
01.05.2022 г. до 31.08.2022 г. и от протокол изх. № 22000224320184/02.08.2022 г., от който е
изводим моментът на подаване на декларацията - 02.08.2022 г. Показанията на свид. И. -
участник при извършване на проверката и очевидец на установяване на нарушението, са
последователни, еднопосочни, без логически противоречия и в корелация с писмените
доказателства.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следват от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съобразно изискванията на чл. 42,
ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процедурата по съставянето и връчването им е изпълнена надлежно, и
съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, времето и мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят.
Всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, и дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Наказателното постановление е издадено и при съобразяване с изискванията на чл. 52
ЗАНН.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са нарушили правото на защита на санкционираното лице и биха се явили
формални основания за отмяна на наказателното постановление.
3
НП е и материалноправно законосъобразно. Фактическата обстановка, относима към
извършване на нарушението, описано в АУАН и НП, е правилно изяснена.
Нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вменява в задължение на осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да
представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания за работниците и служителите” и изплатените суми от фонда, осигурителните
плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по ЗДДФЛ, поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
регламентира вида на декларациите, които следва да бъдат подадени, а чл. 4, ал. 3, т. 1 от
същия нормативен акт - сроковете за тяхното подаване от задължените лица /едновременно
с подаване на декларация образец № 1 до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните/.
В процесната хипотеза декларация образец № 6 за месец май 2022 г. е следвало да бъде
подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, но
доколкото 25.06.2022 г. е бил неприсъствен ден /събота/, срокът е бил до 27.06.2022 г.
Същевременно от доказателствата по делото се установи, че декларацията е подадена на
02.08.2022 г., с което съставът на инкриминираното нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2,
ал. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО е осъществен от обективна
страна. Предвид формалния му характер следва да се приеме, че е извършено чрез
бездействие в деня, следващ изтичането на законоустановения срок за извършване на
изискуемото действие.
Субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид безвиновния
характер на отговорността на юридическите лица, поради което изтъкнатите от управителя
на дружеството доводи не са от естество да я дерогират.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който наруши разпоредбите на чл. 5,
ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който
не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
В случая е ангажирана отговорността на „***“ ЕООД в качеството на юридическо
лице, като наложената имуществена санкция е индивидуализирана в предвидения от закона
минимален размер, което се явява справедливо и обосновано, предвид факта, че
нарушението е извършено за първи път.
Същевременно не са налице предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
ТР № 1/12.12.2007 г.по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
4
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН
постановява, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Предвид това преценката за маловажност на случая е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. В процесната хипотеза не би могла да бъде възприета
теза за липса или незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално,
на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на
допълнителен съставомерен резултат, освен факта на осъществяването му. Не се констатира
и наличието на третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно „други
смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират степента на обществена вредност на
нарушението, в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид. Това е
така, доколкото засегнати са обществените отношения, свързани с осигурителната система в
страната, и по-конкретно с обезпечаване възможността за текущ осигурителен контрол
върху всички наети от дружеството лица. Освен това от доказателствата по делото се
установи, че макар и като първо нарушение, то не е единствено, доколкото в рамките на
проверката е било констатирано извършването на четири аналогични нарушения. Периодът
на забавата също не може да бъде приет като незначителен, доколкото надхвърля един
месец. Обстоятелството дали дължимите осигурителни вноски са платени, не е от естество
да изключи отговорността на осигурителя. Предвид всички съображения в съвкупност,
настоящият съдебен състав прецени, че случаят не е маловажен.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F673016/16.11.2022 г., издадено от
5
директора на офис „Изток“ в ТД на НАП гр. София срещу „***“ ЕООД за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, за което на основание чл. 355, ал. 1
КСО му е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от управителя А. З. Г.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция по приходите /НАП/ сума в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6