Решение по дело №1948/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2097
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20197040701948
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2097                         от 29.11.2019 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1948 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ЛЕОН“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“, общежитие „Парк 1“, ап. 404, представлявано от управителя Н. П. Г. и адрес за призоваване гр. Ахелой, ул. „Стара планина“ № 3 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0396046/29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорения административен акт е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин „Флейр“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 76, стопанисван от „ЛЕОН“ ООД и забрана достъпа до него за срок от 5 (пет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“, във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. Мария Нейкова от Адвокатска колегия Пловдив поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски – заплатената държавна такса.

Ответникът по оспорване – Началник отдел „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. Т. оспорва жалбата, заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0396046/29.07.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин „Флеър“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 76, стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни.

В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания, а именно: на 19.07.2019 год. в 17.42 часа е извършена оперативна проверка на стационарен търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „Флейр“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ №76, стопанисван от дружеството жалбоподател, при която проверка е установено, че търговеца в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) не съхранява в обекта паспорта на ФУ с което е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата. Посочено е, че е направена контролна покупка на 19.07.2019 год. в 17.30 часа на 1 бр. къси панталони на стойност 14.00 лева за която е издаден ФКБ № 0004312 от 19.07.2019 год. от монтирания и регистриран в НАП ЕКАФП модел DATECS DT25 с ИН на ФУ: DT 489858 и ИН на ФП: 02489858. Сумата е заплатена от Николета Раловска – инспектор по приходите – в брой с банкнота от 10 лв. и 5,00 лв. на Р. Р. – продавач-консултант в търговския обект. Изведен е дневен финансов отчет № 0004314 от 19.07.2019 год.. Попълнен е опис на паричните средства в обекта, към момента на проверката. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0396046/19.07.2019 год. Въз основа на така описаната констатация е прието, че „ЛЕОН“ ООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС. Вписано е и обстоятелството, че е нарушен състава на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Предвид така установеното, административния орган е постановил оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ, с която е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин „Флеър“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 76, стопанисван от „ЛЕОН“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни. В заповедта са изложени мотиви, относно продължителността на срока. Указано е също, запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Видно от разписката към заповедта, същата е връчена на 06.08.2018 год. на управителя на дружеството.

Недоволен от така постановената заповед, представляващия „ЛЕОН“ ООД е оспорил същата пред Административен съд Бургас, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира следното:

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случая, оспорената заповед е постановена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. По делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на Изпълнителен директор на НАП, с която, началниците на отдели „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ на основание чл. 186 от ЗДДС. С оглед на това, съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в кръга на делегираните му правомощия.

Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.

След анализ на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В настоящия казус административният орган е приел, че „ЛЕОН“ ООД е нарушил изискванията на Наредба Н-18 относно реда и начина за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства. В подкрепа на това твърдение е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18. Съгласно посочената като нарушена правна норма, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага за срок до 30 дни. Предвид така посочената в правната норма продължителност, при определяне на конкретния срок за налагане на конкретната ПАМ, административния орган дължи посочване на конкретни мотиви. В настоящия случай в оспорената заповед са вписани мотиви, относно продължителността на ПАМ, но анализа на същите обосновават извод, че в голямата си част тези мотиви са бланкетни, без конкретика, а някой от тях откровено противоречат на действителната фактическа обстановка. В тази връзка, при определяне на продължителността на приложената ПАМ, като мотив е посочена направената контролна покупка, за която е издаден фискален бон от фискалното устройство. По мнение на настоящия състав, така вписаното обстоятелство по никакъв начин не би могло да се приеме като мотив, обосноваващ продължителността на ПАМ, доколкото липсва нарушение – неиздаване на касов бон. По аналогичен начин следва да се приемат и следващите две обстоятелства – че лицето не е регистрирано по ЗДДС и средно дневен оборот 538,60 лева. Като мотив за продължителността на срока е посочено и наличието на непогасени публични задължения в размер на 2,04 лева, което от една страна е незначително, а от друга следва да се  отчете има предвид, че принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ не съставлява способ за принудително събиране на публични задължения. Без отношение към конкретния размер на срока на ПАМ е и посоченото като мотив обстоятелство относно декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за годините 2018 год., 2017 год. и 2016 год., доколкото същите по никакъв начин не могат да обосноват необходимостта от запечатване на търговския обект именно за 5 дни. Изцяло в противоречие с действителната фактическа обстановка е твърдението, обективирано в оспорената заповед, съгласно което съпоставяйки местоположението на обекта – оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневни обороти за този тип дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък. На първо място не отговаря на истината твърдението, че обекта е на оживена улица в централната част. Видно от описаното местонахождение, търговския обект е в гр. Поморие на ул. „Княз Борис І“ № 76, която не е главна улица в централната част на града. Липсват обективни данни, въз основа на които административния орган е приел наличието на постоянен клиентопоток, нито за средно-дневните обороти за този вид дейност.

Друг мотив, който според административния орган обосновава прилагането на ПАМ именно за срок от 5 дни е твърдението, че неспазването на някое конкретно изискване или предпоставка по това конкретно задължение от страна на задълженото лице, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като създава организация при която не могат да се проследят документи от значение за реда за отчитане на приходи, от там е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклоняване от данъчното облагане. За настоящия съдебен състав остава непонятно, как липсата на паспорта на ФУ би довело до отрицателни последици за фиска, как създава предпоставки да не се отразяват обороти, а от там и до отклоняване от данъчното облагане. В подкрепа на това следва да се посочи, че от доказателствата по делото, в т.ч. от ПИП се установява, че в хода на извършената проверка не са били установени несъответствия между фискалната и касовата наличности фискалното устройство, като разчетената касова наличност от ФУ – 154 лева изцяло съответства на фактическата наличност – 154 лева.

Анализът на горните факти и обстоятелства обосновава извод, че по същество липсват посочени и вписани в оспорената заповед относими към конкретния случай мотиви, които действително да обосноват необходимостта за прилагане на ПАМ именно за срок от 5 дни. Липсата на конкретни и относими мотиви относно срока на ПАМ съставлява съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на собствено основание.

По изложените съображения жалбата на „ЛЕОН“ ООД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 50,00 лева за платената държавна такса.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-305-0396046/29.07.2019 на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Флейр“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 76, стопанисван от „ЛЕОН“ ООД и забрана достъпа до него за срок от 5 (пет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“, във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП гр. София да заплати на „ЛЕОН“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“, общежитие „Парк 1“, ап. 404, представлявано от управителя Николай Петров Георгиев сумата от 50,00 (петдесет) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: