РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Русе, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20224500100684 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Ищецът М. В. Г. твърди, че на 27 срещу 28.05.2022г около 04.00часа в
дискотека“Озон“ бил ударен в дясната част на лицето от ответника. От удара
паднал на пода, тъй като бил много силен, и е загубил съзнание. След това
започнал да изпитва много силна болка в главата от удара и да повръща.
Приятелите му го придружили до болницата. При самото пътуване имало
моменти, които не си спомня. Болката била непоносима и имал чувството, че
умира.Бил настанен в „спешно отделение“ на УМБАЛ“Канев“-Русе където
бил на системи. След това го преместили в отделение „Неврохирургия“
където стоял 10дни. Докато бил в отделението изпитвал продължителни
болки в цялата глава, в челюстта, като първите дни трудно се хранел заради
болките. Дясното му око било подуто, цялото в лилавочерен цвят, дясната му
скула била счупена.Основната му диагноза била мозъчно сътресение. Около
три месеца след удара се нуждаел от чужда помощ и постоянна грижа в
ежедневието си, в придвижването си поради световъртеж. И към настоящият
момент все още имал болки в дясната част на лицето, имал перманентно
главоболие, което се отразявало сериозно на нормата му ежедневие. Нямал
представи кога ще се възстанови напълно. Твърди, че за извършеното от
ответника е било образувано НОХД № 873/22 по описа на РРС, за извършено
от ответника престъпление по чл.129,ал.2, вр ал.1 НК за нанесена му средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно
за живота му. Делото приключило със споразумение. Конкретно причиненото
му от ответника увреждане било последица от субарахноидален кръвоизлив,
контузия на мозъка, счупване на мозъчния череп, счупвания на дясна
зигоматична кост, предна, задна и латерална стена на десет максиларен синус,
горна и латерална стена на дясна орбита, десен сфетоидален синус и на
кливуса, колекция от въздух в черепната кухина, кръвонасядане и оток на
1
клепачите на дясното око. Лечението му било продължително и мъчително,
като изпитвал огромни болки и страдания и затруднения в обичайния си
начин на живот-придвижване, обслужване и общуване с околните. И в
момента изпитвал на моменти силни болки в главата, губел равновесие и
имал проблеми с паметта. Уврежданията, които получил, граничели с тежка
телесна повреда и по някаква случайност останал жив. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му изплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 65 000лв, ведно със
законната лихва от 28.05.2021г. Претендира разноските по делото.
Ответникът П. С. С. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК
счита, че иска е допустим, не прави възражение за местна и родова
компетентност на Окръжен съд-Русе. По отношение основателността на
предявеният иск счита, че същият е силно завишен по размер и не е съобразен
с принципа на „справедливостта „ по чл.52 ЗЗД. Няма медицински документи,
въз основа на които да се градят изводи за причинени болки и страдания,
далеч надвишаващи обичайните за такъв тип травми. Няма данни и
доказателства оздравителния процес да не е протекъл нормално, без
наличието на усложнения, налагащи допълнителни медицински интервенции
и процедури. Счита, че към настоящият момент, а и доста преди това, ищецът
се е възстановил напълно и е трудоспособен. Ищецът не е представил
доказателства за ползвани болнични и осъществено следболнично домашно
лечение. Счита, че справедливият размер на обезщетението за обезвреда е в
размер на максимум 1/10 част от претендираното. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като произшествието е
настъпило и по вина на ищеца, който с действията си-негови лични и на
компанията му от зрели мъже, с което е пристигнал в заведението, в което се
е случил инцидента, след употреба на значително количество алкохол в
различни други питейни заведения, с провокативно и обидно поведение
спрямо него и неговата компания и най-вече към момичетата от компанията
му-неприлични предложения, чупене на чаши и посуда, събаряне на столове и
маси- е предизвикал в значителна степен реакцията и поведението му към
него и то в момент, в който празнували абитуриенския му бал. Освен това
след конфликта, при който ищеца е пострадал, вместо той и компанията му да
потърсят медицинска помощ, те седнали на пейка в близост до заведението, за
да си говорят и едва след неадекватното поведения на ищеца при разговора
им е повикан екип на ASB. Счита, че ненавременната медицинска помощ в
комбинация със значителното количество алкохол допълнително са
способствали за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство
води до намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С влязло в сила споразумение, одобрено с Определение № 190 от -
7.06.2022 по НОХД № 873/22 по описа на РРС, П. С. С. е признат за виновен в
това, че на 28.05.2021г в гр.Русе, причинил на М. В. Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, в следствие на субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка,
счупване на мозъчния череп, счупвания на дясна зигоматична кост, предна,
задна и латерална стена на десен максиларен синус, горна и латерална стена
на дясна орбита, десен сфеноидален синус и на кливуса, колекция от въздух в
черепната кухина, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око-
престъпление по чл.129, ал.2, вр.1 НК.
2
Според приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза при подобни увреждания болките са най-силни непосредствено
след получаването им, след което постепенно намаляват и отшумяват в
рамките на няколко денонощия до седмици. При такива увреждания със
засягане на главния мозък, обичайно са налице главоболие, световъртеж,
светлобоязън, лесна уморяемост и други оплаквания, които могат да
пресистират по-продължителен период от време, който е индивидуален и
може да бъде седмици, но и месеци. Вещото лице е установило, че заради
получените от ищеца увреждания същият е бил на 11 дневно болнично
лечение, включващо диагностични прегледи и изследвания и медикаментозно
лечение. След изписването му от лечебното заведение му е назначено
30дневно лечение в домашни условия, включващо медикаментозно лечение и
хигиенно-диетичен режим. На 02.10.2021г, около 4 месеца след инцидента,
поради персистиране на оплакванията от главоболие му е извършено
контролно образно изследване и е насочен за наблюдение и лечение от
общопрактикуващ лекар. Устно в съдебно заседание, след представяне на
допълнително медицинска документация за проведеното на 02.10.21г и на
10.04.2023г изследване, вещото лице сочи, че от изследването е видно, че има
отклонения в мозъчната дейност, които могат да се свържат с установените
травматични увреждания на мозъка през 2021г.Тези промени обуславят
такива оплаквания, за каквито съобщава ищеца, а именно главоболие, загуба
на равновесие и проблеми с паметта. Възстановяването може да продължи
различно време,рядко, но възможно е да продължи и години. Според вещото
лице наличието на „друга уточнена катаракта“ при преглед на ищеца на
21.04.2023г не може да се свърже с получените увреждания, тъй като липсват
данни за директно увреждане на очната ябълка. Има данни, че при инцидента
е налице травма в тази област,но няма данни от инцидента до настоящият
момент да е имал проблем със зрението. Според изложението на вещото лице
в съдебно заседание при всяка мозъчно-черепна травма е възможно да има
усложнения, изразяващи се в епилептични припадъци или някакъв вид
епилепсия, но в конкретния случай няма данни за настъпило подобно
усложнение и не се очаква да настъпи, предвид изминалия период от време от
настъпване на травмата.
Според показанията на св.К. Т., същият е бил с ищеца по време на
инцидента. В края на м.май 2021г група приятели-свидетеля, ищеца М. Г., А и
С се видели първо в Бирария „Клуб 66“ в кв.Дружба 3, където били до около
24.00 или 0.30 през нощта. След това решили да се преместят в друго
заведание, а именно „Бар „Кароке Стар“ на ул.“Муткурова 11“, в което били
до към 03.00часа. Тогава решили да се преместят в бар“Канто“, но когато
отишли там установили, че не работи, поради което отишли в клуб“Озон“,
защото бил на близо. Настанили се на бара. В заведението имало още две
компании. Едната в дъното по-далече от тяхната и втората фронтално срещу
бара, където била разположена тяхната компания. Св.Т. и М. Г застанали на
бара, а останалите двама от компанията започнали да танцуват. Компанията,
която била разположена срещу бара била от няколко момчета на възраст
около 18-22 години и едно момиче. А се приближил към момичето и се
опитал да я заговори, но тя го бутнала с ръка, за да покаже, че не проявява
интерес.Тогава той сложил два бар-стола между двете компании. Според
свидетеля А бил употребил алкохол, но не бил в неадекватно и агресивно
състояние. Момичето преместило столовете отново към тях, а А отново ги
преместил. Това се повторило още няколко пъти. Между тях нямало
3
разговори или физически контакт. Тогава едно момче от другата компания,
който според свидетеля бил „добре сложен“, рязко станал и хвърлил един то
столовете във въздух след което скочил срещу А и двамата паднали на земята.
С тръгнал към тях и тогава друго момче от другата компания съборил С на
земята. Свидетелят и М. Г продължавали да стоят на бара без да реагират или
да се наместват в случващото се. Тогава друго момче от другата компания се
насочило към свидетеля, биейки се в гърдите, като му правил знаци да стане
да се бият, но свидетелят му направил знак да стои където е. След това
свидетелят се обърнал да види къде е М. и видял, че той е седнал на земята,
облегнат на бара и с провесена леко надолу глава. Свидетелят се навел към
него и видял, че от него тече кръв като в първия момент не могъл да установи
от къде. Разбрал, че някой го е ударил, но не видял кой. М. бил видимо
неадекватен и около 30 секунди изобщо не отговарял на въпросите на св.Т..
Според свидетеля е бил загубил съзнание, защото чак след това започнал да
идва на себе си,а преди това не реагирал. След около минута-минута и
половина св.Т. с помощта на С успели на изправят М.. Охраната помолила
всички да напуснат заведението. След коти излезли, подкрепяйки М., защото
той видимо не контролирал тялото си. Когато стигнали до „Цигуларчето“
сложили М. на една пейка, за да може да го огледат на спокойствие. Там
видели, че има някаква несиметрия в лицето му, а и той започнал да повръща.
Повтарял, че много му е зле и че иска да е в дома си.На пейката стоели около
5 до 7 минути, защото той повръщал през около 30 секунди. Свидетелят
обяснил да останалите от компанията, че заради това повръщане трябва да го
закарат в „Бърза помощ“. Викнали такси и отишли в болницата. По пътя
спирали няколко пъти, защото М. продължавал да повръща. Когато стигнали
в „Спешното“ останали с ищеца. С носилка го носили до скенер и до
спешното. Изчакали патрула на полицията и дали обяснения и си тръгнали, а
М. останал в болницата. На другия ден свидетелят разбрал от съпругата на
М., че има тежко мозъчно сътресение и фрактура на скула. Съпругата му била
много притеснена, защото лекарите й обяснили, че този тип сътресение било
изключително тежко и щял да се възстановява минимум шест месеца.
Медикаментите, които му били изписали, не са били съвместими с шофиране.
Докато бил в болницата му били забранили да ползва и всякакви устройства
за комуникация. Свидетелят посетил М. в дома му около седмица след
изписването му. Той имал следи от удара, който му бил нанесен, имал синина
в дясната част, която вече била с синьо-лилав цвят. Опитал се да му обясни
какво му предстой, но мисълта му не течала много добре. Искал да обясни
нещо, но не можел да намери правилните думи. За да не го измаря повече
свидетелят си тръгнал. След около две седмици отново се видял с М., който
бил малко по-добре и обяснил на свидетеля Т., че лекарите са му предписали
домашно лечение и че не трябва да излиза на пряка слънчева светлина. Към
този момент когато се движел самичък му се виело свят, поради което когато
се придвижва до него трябвало да има друг човек. Свидетелят често се
срещал с М.. Според свидетеля М. бил минимум 6 месеца в болнични, в
такива бил със сигурност до края на 2021г. М. се страхувал заради тези
болнични дали няма да загуби работата си, което в последствие се случило.
Работил във фирма „Авалон“ и работата му била свързана с пътуване извън
града и среща с клиенти. Заради лечението и травмата М. не можел да пътува.
Работодателят му намерил заместник, защото не можел толкова време да го
чака, защото работата му била свързана с пряко договаряне с клиенти. През
пролетта на 2022г, според свидетеля, М. бил възстановен в „по-завидна
4
форма“. Ходел периодично всеки месец да му правят скенер на главата, за да
проследяват дали петната, които имал вследствие на удара, са се разсеяли. М.
се оплаквал, че при разговори с хора знаел какво иска да каже,но не можел да
се изкаже правилно. Дълго време продължил да се оплаква от световъртежи.
Животът му за дълго време се бил променил, защото не можел да се грижи
сам за себе си, съпругата му и дъщеря му му помагали.В началото на
възстановяването му, около два или три месеца, винаги трябвало да има човек
до него, където и да отиде. Освен това съпругата му му помагала когато ходи
до тоалетна, в банята, както и да се облича и съблича заради тежките
световъртежи. Освен от световъртежа се оплаквал и от главоболие.
Свидетелят знае, че е пиел лекарства, но не знае точно какви. Според
свидетеля половин година или повече, ищецът бил на медикаментозно
лечение. В разговори с ищеца през пролетта на 2022г, същият споделил, че
според наблюдаващия го лекар, оттук нататък трябвало да се пази много,
защото втори подобен удар може да бъде фатален за него. Според св.Т., към
настоящият момент ищецът е възстановен.
Според св.Н. К. и св. Б. К. Г., който са приятели на ответника, и са
присъствали в заведението „Озон“ когато се е случил инцидента, около 02.00-
03.00 часа в заведението дошла група от четирима човека, които застанали
близо до тях до бара. Свидетелите, заедно с приятели, празнували бала на
ответника П. С.. Тяхната компания била от 6-7 човека и с тях имало и две
момичета. Според св.К. компанията на ищеца били видимо употребили
алкохол. В началото нямало проблем, но след това компанията на ищеца
започнали да тикат маси и столове към тяхната компания. Отправяли погледи
и с жестове закачали едно от момичетата от тяхната компания и искали да
танцуват с нея. Според св.К., цялата компания на ищеца, се държала по този
начин, а според св.Г. имало един мъж от другата компания, който бил до бара
и бил пасивен. Те им направили забележка няколко пъти, но не им обърнали
внимание. Единият от мъжете от компанията на ищеца се насочил към св.К. и
той пак им казал, да стоят настрана и да не се закачат. Според св.К. и св.Г.
едното момче “залитнало или нещо подобно”, защото според св.Г. бил във
видимо нетрезво състояние и охраната си “помислила”, че се случва сбиване
и започнала да ги блъска и да ги гони. В заведението останали само тяхната
компания, а другата вече била излязла навън. Когато излезли другата
компания ги чакали отвън и искали обяснение от тях. Св.К. и св.Г. твърдят, че
не са видели нищо, а св.К. в последствие разбрал,че П. е осъден.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, вследствие на средната телесна повреда, която му е
причинена от ответника П. С. С. на 28.05.2021г.
Горното може да се подведе под фактическият състав на “непозволено
увреждане”, който като сложен юридически факт включва в следните
елементи: деяние/действие или бездействие/, което е противоправно; вреда,
причинена от това деяние; причинна връзка между деянието и вредата и на
последно място вина на деликвента.За да се ангажира отговорността на
последния тези елементи следва да се налице кумулативно. В настоящият
процес с оглед наличието на влязло в сила споразумение, одобрено с
Определение № 190 от 07.06.2022г по НОХД № 873/2022 по описа на РРС и с
оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, деянието- неговото извършване,
5
противоправност и виновност на дееца се установени по категоричен начин.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че на М. В. Г. му е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в следствие на
субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, счупване на мозъчния
череп, счупвания на дясна зигоматична кост, предна, задна и латерална стена
на десен максиларен синус, горна и латерална стена на дясна орбита, десен
сфеноидален синус и на кливуса, колекция от въздух в черепната кухина,
кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око. Заради тази тежка мозъчна
травма същият е бил на болнично лечение 11 дни, а след това 30 дневно
лечение при домашни условия. Според св.Т. ищецът е бил в болничен до
края на 2021г, но по делото не са представени писмени доказателства в тази
насока. От показанията на св.Т. обаче може да се приеме по категоричен
начин, че ищецът до края на 2021г, заради уврежданията, е стоял в дома си, за
да се възстановява. Първите два-три месеца винаги трябвало да има човек до
него, защото му се виело свят и имал силно главоболие. Заради световъртежа
съпруга му трябвало да се грижи за него и да му помага при обличане и
събличане. В период от 10 дни след индицента, ищецът не можел да се
изкаже правилно, тъй като макар и да знаел какво иска да каже, не можел да
намери точните думи. Според св.Т. световъртежа и болките в главата
продължили до края на 2021г, но вече с различен период на появя и различен
интензитет. Според св.Т. през пролетта на 2022г ищецът вече бил
възстановен, макар и не напълно, но към настоящият момент според
свидетеля е възстановен. На 10.04.2023г е проведено ЕЕГ на ищеца и според
устното заключение на вещото лице, същото изследване сочи, че е налице
отклонение в мозъчната дейност, които могат да се свържат с травматичните
увреждания на мозъка, които е получил през 2021г. Тези отклонения
обуславят и оплакванията на ищеца от главоболие, загуба на равновесие и
проблеми с паметта. Възстановяването, според вещото лице, е
продължително. При тези данни от извършени към настоящият момент
прегледи на ищеца и неговите оплаквания и към настоящият момент съдът
намира, че не е налице пълно възстановане на състоянието. Съдът намира, че
справедливото обезщетение, което би репарирало тези и болки и страдания,
при извършена преценка от страна на съда на критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД и отчитайки реалните физически увреждания, които ищеца е
получил, както и факта, че същият и към настоящият момент не се е
възстановил напълно и продължава да има главоболие и световъртеж, е в
размер на 35 000лв.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. От показанията на св.К. и св.Г. не се установи наличие на такова
поведение на ищеца, което да може да се квалифицира от съда като такова
довело до съпричиняване от вредоносния резултат. На първо място от
показанията на тези свидетели по никакъв начин ищецът с поведението си да
е провокирал ответника. Обратното от показанията на св.Т. се установи, че
ищецът е бил пасивен в създалата се между двете компании ситуация и по
никакъв начин не е участвал в конфликта между компаниите. От друга страна
св.К. и св.Г. твърдят, че не са видели нищо и че на охраната в заведението й
се е “сторило” ,че е налице някакво сбиване, което е в противоречие с
твърденията на ответника, че е бил провокиран да нанесе средната телесна
6
повреда на ищеца. Съдът намира, че поведението на останалите хора от
компанията на ищеца, а не на самия ищец, не може да се приеме като
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия ищец.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
35 000лв, поради което следва да се уважи в този размер, а над него до
претендираните 65 000лв следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Съдът намира, че събраните по делото доказателства, макар и да
сочат получаване на тежка мозъчна травма за ищеца, не установяват наличие
на болки и страдания в по-висок интензитет от приетите за установени от
съда. Не е доказано, че установен “катаракт” на едното око през 2023г е
свързано с получените увреждания, а и в самата исковата молба и
уточнението към нея липсва такова твърдение. От показанията на св.Т. и от
приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че към настоящият
момент ищецът продължава да има главоболие, но същото е по-рядко и не е
“перманентно”, както се сочи в исковата молба и уточнението към нея.
Липсват доказателства за това, че това главоболие пречи на ежеднението на
ищеца и към настоящия момент, отново в какъвто смисъл са твърденията в
исковата молба.
Върху присъдената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на
деликта-28.05.2021г до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски съобразно
нормата на чл.78 ГПК съобразно размера на уважената част от иска. В този
смисъл от разноски в размер на 2000лв. в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 1080лв.
В тежест на ответника е държавна такса по делото в размер на 1400лв,
както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 315лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** от гр.Русе с постоянен адрес-
гр.Русе, ул.”*** и настоящ адрес-гр.Русе, ул.”*** да плати на М. В. Г. , ЕГН
********** от гр.Русе, ул.”*** сумата от 35 000лв/тридесет и пет хиляди лв/,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
вследствие на нанесената му от С. на 28.05.2021г средна телесна повреда,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021г до
окончателното й плащане, както и 1080лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. иск за заплащане на неимуществени
вреди над сумата от 35 000лв до 65 000лв, ведно със законната лихва от
28.05.2021г върху тази сума до окончателно плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** от гр.Русе с постоянен адрес-
гр.Русе, ул.”*** и настоящ адрес-Русе, ул.”*** да плати по сметка на
Русенски Окръжен съд държавна такса в размер на 1400лв, както и
направените от бюджета на съда разноски в размер на 315лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
7
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8