Р Е
Ш Е Н
И Е №260078
Гр.Варна,05.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през
двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 333
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Ла Плая Де Серхио“, дружество регистрирано
в Испания, със седалище Ел Михас, Малага, срещу решение № 47 от 14.01.2020г. по
търг.дело № 689/19г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието за
установено че в полза на „Ла Плая Де Серхио“ не съществува вземане в размер на
422 459.28лв. главница по договор, наименован за продажба на дружествен
дял от 29.11.2011г., сключен между „Аркотеха“ и „Ла Плая Де Серхио“, предявено
в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД с молба вх.№
15934 от 30.05.2018г., включен в списъка на приети от синдика вземания, одобрен
определение на съда по несъстоятелността № 14356 от 12.04.2019г. по търг.дело №
848/16г. по описа на Окръжен съд – Варна по иск с правно основание чл.694 ал.3
т.1 от ТЗ на „Вършец Милк“ ЕООД срещу „Ла Плая Де Серхио“ и „Мангле Инвестмънт“
ЕООД в несъстоятелност, при участието на синдика на дружеството, както и е
осъдено да заплати направени по делото разноски на насрещна страна и дължима
държавна такса.
Твърдят
че са налице нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Излагат
че производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ЕООД е спряно с
определение на съда по несъстоятелността от 04.10.2019г. в хипотезата на чл.632
ал.5 във връзка с ал.1 от ТЗ. Твърдят че същото е преюдициално към настоящия
спор и има обуславящо значение за интереса от водене на иска по чл.694 от ТЗ. Твърдят че интересът от
водене на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му, поради което и следвало да постанови спиране на настоящето
производство, а не да се произнася с обжалваното решение.
По
твърденията за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
въззивнят съд се е произнесъл в разпоредителното заседание от 06.08.2020г.
Твърди се
във въззивната жалба, че по делото има достатъчно доказателства, установяващи
че плащането по договора за заем от 01.12.2005г. между „Аркотеха“ ООД и „Мангле
Инвестмънт“ ООД е извършено. Сочи, че тази проверка е извършена както в
производството по откриване на несъстоятелността, в производството по
одобряване на вземанията и с определението, в което е отхвърлено възражението
срещу това вземане на същия съд.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото
разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Вършец Милк“ ЕООД със седалище гр.София, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Насрещната
страна по жалбата „Мангле Инвестмънт“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В
съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява
становище.
Синдикът
на несъстоятелния търговец Г.П.С. в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразява становище за основателност на възражението за допуснато
процесуално нарушение свързано с призоваването на ответника. Сочи че от
находящите се у нея счетоводни документи има данни че твърдяната сума в размер
на 215 960 евро е постъпила по сметка на дружеството на 01.12.2005г., като
представя незаверена разпечатка от банковия софтуерен продукт за постъпили суми
по сметка на несъстоятелния търговец. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 689/19г. по
описа на ВОС е образувано по предявен от „Вършец Милк“ ЕООД със седалище
гр.София в качеството му на кредитор на „Мангле Инвестмънт“ ООД в
несъстоятелност отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ
предявен срещу „Ла Плая де Серхио“, дружество регистрирано в Испания и
несъстоятелния длъжник за установяване на несъществуване на вземането на
кредитора „Ла Плая де Серхио“ в размер на 422 459.28лв.
главница по договор за заем, сключен между „Аркотеха“ и несъстоятелния търговец
и прехвърлен на кредитора „Ла Плая Де Серхио“ с договор за цесия от
29.11.2011г., предявено в производството по несъстоятелност на „Мангле
Инвестмънт“ ООД и включено в списъка на приети от синдика вземания, одобрен
определение на съда по несъстоятелността № 14356 от 12.04.2019г. по търг.дело №
848/16г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С решение № 57 от 18.01.2017г. по търг.дело № 848/18г. ответникът
Мангле Инвестмънт“ ООД е обявен в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност и длъжникът е
обявен в несъстоятелност. Към момента производството по несъстоятелност на
„Мангле Инвестмънт“ ЕООД е спряно в хипотезата на чл.632 ал.5 във връзка с ал.1
от ТЗ.
Въззивният съд намира възражението за недопустимост на
производството по иска по чл.694 от ТЗ поради спиране на производство по
несъстоятелност, поради неговата преюдициалност за допустимостта на настоящето
производство за неоснователно. С тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по
тълк.дело № 2/18г. на ОСТК на ВКС спирането на основание чл.632 ал.5 от ТЗ на
производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по
чл.649 ал.1 от ТЗ и чл.694 ал.1 - ал.3 от ТЗ, не е основание за спиране на заварените
искови производства по чл.649 ал.1 и чл.694 ал.1 – ал.3 от ТЗ, нито прекъсва
или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл.685 ал.1 от ТЗ кредиторът „Ла Плая де Серхио“ ООД,
дружество регистрирано в Кралство Испания, е предявило свои вземания към
несъстоятелния длъжник, сред които и процесните 216 000 евро или
422 459.28лв. по договор за заем от 01.12.2005г., сключен между
„Аркотеха“ ЕООД, дружество, регистрирано
в Кралство Испания и „Мангле Инвестмънт“ ЕООД, прехвърлено му от кредитора
„Аркотеха“ с договор за цесия от 29.11.2011г., наименован от страните „договор
за продажба на дружествен дял“. Предявеното вземане е включени от синдика в
списък на приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ.
Възражението на кредитора „Вършец Милк“ ЕООД, легитимиращ се като кредитор по
силата на договор за цесия за сумата 760.20лв., придобита от Патрик Габриел
Дж.Бовижин, срещу включеното в списъка на приетите вземания вземане на „Ла Плая
де Серхио“ е оставено без уважение с определение по реда на чл.692 от ТЗ на
съда по несъстоятелността от 10.04.2019г.
Процесното вземане е предявено в производството по несъстоятелност
като главница по договор за заем, сключен на 01.12.2005г. между „Аркотеха“
ЕООД, дружество, регистрирано в Кралство Испания и „Мангле Инвестмънт“ ЕООД,
представен с молбата за предявяване на вземането. Съобразно уговорките
заемодателят „Аркотеха“ се е задължил да предаде на заемателя „Мангле
Инвестмънт“ ЕООД сумата 216 000лв., която
следва да бъде преведена по посочена в договора сметка на заемателя, разкрита в
„Пиреос Банк“ АД. Уговореният срок за връщане на сумата е 4 години от
подписване на договора. Не е било спорно в производството по несъстоятелност на
„Мангле Инвестмънт“ ЕООД осчетоводяването на дългосрочно задължение по договор
за заем към „Аркотеха“ в размер на 215 960 евро или 422 185.90лв., за
което са представени и доказателства към молбата за предявяване на вземането –
сметка „Получени дългосрочни заеми“. Получаването на сумата 215 960 евро
по сметка на „Мангле Инвестмънт“ ООД на 01.12.2005г. е удостоверено и от
представеното в настоящата инстанция удостоверение от 05.10.2020г., издадено от
„Юробанк България“ АД.
С оглед на така изложеното съдът намира че по делото са
представени доказателства, установяващи фактическия състав
на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД: съгласие на страните
за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Поради което и въззивният съд приема, че между
праводателя на кредитора „Ла Плая де Серхио“ – „Аркотеха“ и несъстоятелния
търговец е сключен договор за заем за сумата 215 960 евро, с уговорен
падеж за връщането и 01.12.2009г.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Установеният падеж на задължението за връщане на получената в заем сума
е 01.12.2009г. Вземането е предявено пред съда по несъстоятелност на
30.05.2018г.
Съставът на въззивния съд счита, че кредиторът „Вършец Милк“ ЕООД е
летимиран да направи възражение за погасяване на вземането на друг кредитор в
несъстоятелността по давност. На основание чл.134 от ЗЗД е допустимо кредитор
да упражни правото на възражение на длъжника за изтекла погасителна давност
спрямо вземането на друг кредитор, тъй като това право няма строго личен
характер. Подобно разрешение, но по отношение на придобивната давност е дадено в
разяснителната част на т.3 от тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по
тълк.дело № 4/12г. на ОСГК на ВКС.
Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото
на иск. При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Поради което и правото на иск на
заемодателя е погасено с изтичането на петгодишна давност срок или в настоящия
случай към 01.12.2014г. Няма възражение за спиране или прекъсване на давностния
срок. Не представлява признание на задължението и записването на задължението в
счетоводството на длъжника. Записванията в аналитичните, съответно в
синтетичните, счетоводни сметки са вътрешен акт на предприятието, като
съдържащата се в тях информация е за нуждите единствено на предприятието и не е
насочена към външните потребители. Счетоводните записвания на размера на
задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник
текущо счетоводство, тъй като не е адресирано до кредитора или негов
представител /в изрично предвидените от закона случаи и до държавен орган/, не
съставлява признание на осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на
течението на погасителната давност. /в този смисъл решение № 98 от 26.07.2013
г. по т. д. № 851/2012 г., I т. о. на ВКС./
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че към
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност правото
на иск на кредитора „Ла Плая де Серхио“ е погасено по давност. Поради което и
предявеният отрицателен установителен иск по реда на чл.694 от кредитора
„Вършец Милк“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.
Независимо от различните мотиви от тези на първоинстанционния съд поради
съвпадане на крайния извод, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки направеното искане от въззиваемото дружество „Вършец Милк“
ЕООД за присъждане на разноски от страната няма представени доказателства за
извършени разноски във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 14.01.2020г. на Варненски ОС по търг.дело №
689/19г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: