Решение по дело №5062/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2602
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20192120105062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 2602

 

гр. Бургас, 18.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5062/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на И.В.Д.,***, с която претендира приемане за установено, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, му дължи сумата от 339,77 лева, платена без основание от ищеца в полза на ответника на 25.04.2018 год., представляваща цената на потребена електрическа енергия за периода 29.06.-27.09.2017 год., за обект на потребление в гр. Бургас, ул. „.... (ИТН: ....), съгл. Фактура № ..../28.03.2018 год., която сметка е едностранно коригирана от ответника на основание Констативен протокол № 1747/13.12.2017 год. на БИМ – РДМИУ-РО-София, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от 10.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3021/11.04.2019 год. по ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че ищецът И.Д. е абонат на ответното ЕАД, за електроснабден обект в гр. Бургас, ул. „....(ИТН: ...., кл. № ....). По делото е представен Констативен протокол № 386737/27.09.2017 год. на служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който е посочено, че електромерът за описания обект е демонтиран, с оглед извършване на „служебна експертиза“. За правилното измерване потреблението на енергия е извършена проверка от БИМ-ГДМИУ – РО-София, завършила със съставяне на Констативен протокол № 1747/13.12.2017 год. В документа е посочено, че върху уреда има нерегламентирана намеса, изваден е куплунгът на датчика зарегистриране отварянето капака на клемния блок, изменена е електрическата схема чрез присъединяване на 2 електронни компонента, а така са променени метрологичните характеристики на уреда. На основание тази констатация ответникът едностранно е коригирал сметката на клиента си за неотчетената консумирана електроенергия, със сумата от 339,77 лева за периода 29.06.-27.09.2017 год., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, ЗЕ във вр. с чл. 48, ПИКЕЕ. За дължимата на основание извършената корекция стойност на услугата е съставена Фактура № **********/28.03.2018 год. за 339,77 лева, която сума ищецът твърди, че е платил на 25.04.2018 год., но отрича наличието на правно основание за това. Фактът на полученото плащане е признато от ответника, но е оспорено твърдението, че платец е ищецът.

За заплащане на посочената главница, ведно с обезщетение за забава, е била издадена Заповед за изпълнение № 3021/11.04.2019 год. по ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за основателен. Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт – липса на основание за извършеното плащане, ответникът носи тежестта за провеждане на главно и пълно доказване наличието на законовите предпоставки за получаване на сумата, на основание извършената едностранна корекция на сметката за потребена електроенергия съгл. Фактура № ********** – чл. 154, ал. 1, ГПК. Според настоящия съдебен състав, такова доказване не е проведено от ответника. За посочената страна, в качеството й краен снабдител с електроенергия, не е възникнало правото за едностранно коригиране сметката на ищеца, тъй като не е изпълнен фактическият състав за надлежно определяне на реда за уведомяване на клиента при наличие основание за корекция на сметката по чл. 98а, ал. 2, т. 6, ЗЕ – съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290, ГПК (111-2015-ВКС и 173-2015-ІІ ТО). По делото не са представени общи условия на ответника, действащи към периода на извършената едностранна корекция, които съдържат конкретни, подробни правила за уведомяването на клиента; няма и данни за надлежното одобряване на тези общи условия от ДКЕВР, поради което не е осъществен фактическият състав за законосъобразната едностранна корекция на сметка.

Получаването на процесната сума от ответника е безусловно признат от тази страна неизгоден за нея факт. Съдът намира, че, с оглед липсата на насрещни твърдения и доказателства, плащането по процесната фактура е било извършено от посочения в документа длъжник, т. е. от ищеца. Фискалният бон за извършено касово плащане не легитимира държателя му като платец, поради което съдът счита, че плащането е извършено от лицето, което има интерес от това, вкл. и за избягване възможността за спиране електрозахранването в обекта на абоната И.Д.. Делото не съдържа доказателства за различен субект, извършил плащането в полза на ответника – чл. 73 и 74, ЗЗД, поради което съдът приема, че с недължимо платената сума се е обеднил ответникът. 

Предвид изложеното, съдът счита, че не е налице основание за плащане на процесната сума от страна на ищеца-абонат в полза на ответника, поради което главният положителен установителен иск следва да бъде уважен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.

Предвид основателността на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия съдебен процес в общ размер от 325 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК е неоснователно, тъй като размерът на договорената сума е в минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски от общо 325 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 7376/2019 год. на РС-Пловдив (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ДА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, дължи на ищеца И.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 339,77 лева, платена от ищеца в полза на ответника без основание на 25.04.2018 год., представляваща цената на потребена електрическа енергия за периода 29.06.-27.09.2017 год., за обект на потребление в гр. Бургас, ул. „.......... (ИТН: ...), съгл. Фактура № .../28.03.2018 год., която сметка е едностранно коригирана от ответника на основание Констативен протокол № 1747/13.12.2017 год. на БИМ – РДМИУ-РО-София, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от 10.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3021/11.04.2019 год. по ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район Централен, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени по гр. д. № 5062/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ