Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 18.06.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2172/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв.Л.Д.,***, в качеството му на упълномощен процесуален представител на „И-Пал“ООД гр.София, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 543317-F565404/21.10.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС на Дружеството са наложени четири имуществени санкции, всяка в размер на 1500.00лв., за извършени четири нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно – да го измени, като намали размера на наложените санкции до предвидения в закона минимум.

          За административнонаказващият орган, редовни призовани се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли съда да го потвърди.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовни призовани, не се явява упълномощен или законен представител.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 05.08.2020г., около 15.00ч., свид.К.Д. и Ж.А. – инспектори в ЦУ на НАП извършили проверка в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Русе, бул.“Христо Ботев“ №1 и стопанисван от „И-Пал“ООД гр.София. В хода на проверката, инспекторите от НАП проверили наличните разписки за извършени плащания с дебитни и кредитни карти от функциониращо в обекта ПОС-терминално устройство. След това проверяващите извършили проверка и на контролната лента на фискалното устройство на търговския обект, като били изведени разпечатки от фискалното устройство - дневен отчет, съкратени отчети за минал период и контролна лента от електронен носител /КЛЕН/. При извършена съпоставка между разписките от ПОС-терминалното устройство и отчетите от фискалното устройство, инспекторите от НАП установили, че: с разписка № 012106 от 05.08.2020г. в обекта е извършено плащане на стока за сумата от 15.00лв.;  с разписка № 012109 от 05.08.2020г. е извършено плащане на стока за сумата от 13.50лв.; с разписка № 012110 от 05.08.2020г. е извършено плащане на стока за сумата от 11.80лв. и с разписка № 012108 от 05.08.2020г. е извършено плащане на стока за сумата от 42.30лв., които плащания не били отразени в функциониращото в обекта фискално устройство и съответно не били издадени фискални касови бележки при заплащане на тези суми чрез ПОС-терминалното устройство.

За резултата от проверката бил съставен Протокол №0386889/05.08.20г., в който свид.Д. отразил констатираните при проверката обстоятелства. Протоколът бил разписан без възражения от продавач-консултант в търговския обект.

Предвид така установените обстоятелства свид.Д. приел, че са извършени четири нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, за които отговорността следва да бъда понесена от „И-Пал“ООД гр.София, поради което съставил против Дружеството АУАН.

Въз основа на този акт и след като установил, че нарушенията са извършени повторно, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушенията и на осн. чл.185, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „И-Пал“ООД гр.София четири имуществени санкции, всяка в размер на 1500.00лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

От представената и приобщена по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.03.2020г. на Изпълнителния директор на НАП става ясно, че е налице както функционалната, така и териториалната компетентност на административно-наказващия орган /т.1.1 б.“г“/ и на актосъставителя /т.2.1/ да издават съответните административни актове.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите е осъществен на четири пъти от обективна страна от „И-Пал“ООД гр.София. Съобразно тази правна норма, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Дружеството, в качеството на задължено лице по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност и Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, като стопанисващо и експлоатиращо проверявания търговския обект, не издало фискални касови бележки при извършване на 05.08.2020г. на четири отделни плащания с дебитни и кредитни карти чрез ПОС-терминално устройство.

В тази насока, Съдът кредитира изцяло показанията на свид.К.Д., който има ясен спомен за конкретния случай и излага последователни, логични и изчерпателни обяснения за възприетото от него. Тези показания категорично се потвърждават и от приложените към административната преписка и приобщени от Съда разписка № 012106 от 05.08.2020г. за сумата от 15.00лв., разписка № 012109 от 05.08.2020г. за сумата от 13.50лв., разписка № 012110 за сумата от 11.80лв., разписка № 012108 от 05.08.2020г. за сумата от 42.30лв. и  разпечатки от фискалното устройство в обекта - дневен отчет, съкратени отчети за минал период и контролна лента от електронен носител /КЛЕН/. От тези доказателства става ясно, че посочените по-горе четири плащания на стоки през ПОС-терминал от 05.08.2020г. не били отразени в фискалното устройство на магазина, респективно, не били издадени фискални касови бележки, в момента на плащанията.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.  Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Чл.25, ал.6 от Наредбата указва, че  фискалната касова бележка в случаите по ал.1 /Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата/ се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

От анализа на тези разпоредби безспорно се налага изводът, че плащането с кредитна или дебитна карта, чрез ПОС-терминално устройство, не попада сред изключенията, при които издаването на фискална касова бележка не е задължително.

Поради това, административнонаказващият орган законосъобразно е санкционирал наказаното лице за извършени от него четири нарушения на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., вр. чл.118 от ЗДДС.

От представеното пред Съда и приобщено по делото заверено копия на НП № 493783-F531526/06.02.20г., с което „И-Пал“ООД било санкционирано за същото нарушение, става ясно, че настоящите четири нарушения са извършени от „И-Пал“ООД гр.София в условията на повторност.

Съобразно § 1, т.35 от ДР на ЗДДС, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

 Установява се, че посоченото НП е влязло в законна сила на 17.06.2020г. и след като настоящите нарушения на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата са извършени от търговското дружество на 05.08.2020г., то те са извършени при условията на повторност. Според  чл.185, ал.4 от ЗДДС, при повторно нарушение размерът на имуществената санкция е от 1000 до 4000лв.

С оглед на това Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно приложил санкционната норма на чл.185, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, като индивидуализирал размера на всяка от имуществените санкции в границите между минимума и средата на предвиденото в закона. По мнение на Съда, за определяне на този размер АНО правилно е преценил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, и в този смисъл размера на наложените имуществени санкция е правилно определен с обжалваното НП.

 

Поради това, Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По мнение на Съда, обсъжданата в жалбата разпоредба на чл.185, ал.2 в случая е неотносима, доколкото тя предвижда, че извън случаите по ал.1, т. е. извън случаите на неиздаване на документ по чл.118, ал.1, на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Използваната в чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС формулировка "нарушението не води до неотразяване на приходи" ясно показва, че се отнася само за допускане или извършване на нарушенията посочени в изречение първо, като за да е приложим този привилегирован състав, нарушението по своето естество следва да е такова, че принципно да не води до неотразяване на приходи. Т.е. по отношения нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС, обстоятелството дали то води до неотразяване на приходи или не, освен че е ирелевантно, а и очевидно е изключено от законодателя при обсъждане елементите от състава му, доколкото този вид нарушения – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ, винаги е предпоставка за укриване на задължения по ДДС.

Освен това, без правно значение за отговорността на наказаното дружеството е и обстоятелството, дали извършените четири процесни плащания са проследими и установими поради отразяването им по банковата му сметка, тъй като в законодателство ясно, недвусмислено и категорично са определени способите за отчитане на извършените продажби от търговеца, като постъпленията по банковата му сметка очевидно не е един от тях.

 

По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Светла Стоянова. В хода на съдебните прения, Стоянова претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В конкретният случай, съобразно фактическата и правна сложност на делото, това, че същото на практика е приключило в рамките на едно съдебно заседание /останалите били отлагани без провеждане на съдебно следствие/, Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80лв.

С оглед на изложеното, понастоящем „И-Пал“ООД гр.Русе следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00лв.

Поради това и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 543317-F565404/ 21.10.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС на „И-Пал“ООД гр.София, Булстат *********, са наложени четири имуществени санкции, всяка в размер на 1500.00лв., за четири нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

 

ОСЪЖДА „И-Пал“ООД гр.София, Булстат ********* да заплати на Национална агенция за приходите, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

Районен съдия: