РЕШЕНИЕ
№ 320
23.01.2020г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7597 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на М.К.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.К. и
адвокат Т.Х., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на
Република България - гр.Бургас. С исковата си молба и приетото в съдебно
заседание изменение на иска ищецът моли съда да осъди ответника му заплати
сумата от 2 113,05 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 304,73 часа, положен в периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в ответната дирекция – Районно управление - Руен. Сочи, че е
полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143
се получава превишаване с 304,73 часа над установената продължителност на
работното време. Счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в ОД на МВР –
Бургас на длъжност ***“ в Районно управление - Руен на ОД на МВР - Бургас и на
основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител.
Безспорно е също, че в предявения период 01.09.2016г. - 31.08.2019г. ищецът е
полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и
през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време.
Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се
заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на
положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
Съгласно
приложимия закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители,
работещите на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ,
бр.81/ от 14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.09.2016г. - 31.08.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на
следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 –
чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната
практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да се приложи по
аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40
часа седмично. Следователно приложимият
коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 2 131 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 532,75 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 2 435,73 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 304,73 часа не е
отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо
2 113,05 лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като
компетентно, пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото
доказателства.
При носената
доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на
ищеца установеното дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба на 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 370 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 84,52 лв. и направените от съда разноски в размер на 160
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати на М.К.Х. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.К. и адвокат Т.Х., сумата от 2 113,05 лева - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 304,73 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 2 131
часа, положен в периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 09.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 370 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 84,52 лв. – дължима държавна такса и сумата от 160 лв. – съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 28.01.2020г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с
оригинала: НД