Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 197 28.05.2019
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и пети април Година
две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1877
по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод предявения иск от
Ш.М.О., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***,,С.“ № *против О.Х.С., ЕГН **********,*** и Я.О.Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***,,М. к.“ № *и съдебен адрес:***, адв.Албена
Русева Недева, да бъде прието за установено, че първия ответник не е биологичен баща на малолетното дете Я.,
като съда разпореди длъжностното лице по гражданското състояние да издаде нов акт за раждане на детето, което
следва да се именува Я.Ш.О.. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила брак
с първия ответник, като от месеци преди развода са били във фактическа раздяла.
В този период, ищцата установила близки отношения с друг мъж. Ищцата твърди, че
от момента на фактическата раздяла, не е поддържала никакви отношения с първия
ответник. Бракът им е бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 154 от
26.09.2017г. по гр.д.№ 582/2017г. по описа на РС-Айтос (влязло в законна сила
на 26.09.2017г.). На основание законовата презумпция, установена в 61, ал.1, предл. второ от СК, за баща на детето е бил вписан бившият
съпруг на ищцата – О.С.. Счита, че въпреки вмененото задължение съгласно чл.70
от СК, съдът не следвало да се произнася по тези въпроси.
Ответникът С., редовно уведомен, не депозира писмен
отговор, не представи доказателства.
В писменото си становище, назначеният от съда особен
представител на детето Я.Х. - адв.Албена Недева ***
счита исковете за допустими и че в интерес на детето е да се установи
действителния му произход.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
заяви, че поддържа иска, като моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Ответникът С. явил се лично в съдебно заседание,
заяви, че всичко в исковата молба е вярно и той не е баща на детето Я..
Назначеният процесуален представител на детето Я., в
съдебно заседание заяви, че поддържа отговора на исковата молба и следва същата
да бъде уважена, предвид събраните по делото доказателства.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК. Подадена е в сроковете
по чл.62 ал.2 от СК.
Предявеният иск е с правно основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК.
Не се спори между страните, че Ш.О. и О.С. са били съпрузи,
като бракът между двамата е бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 154
от 26.09.2017г. по гр.д.№ 582/2017г. по описа на РС-Айтос, което е влязло в
законна сила на 26.09.2017г. (л.3). Детето Я.Х. е родено на ***г. в гр.С., като
баща е вписан ответникът С., както става ясно от акт за раждане № **/ 05.07.2018г.
издаден от община С..
Изготвеният от Д“СП“ – Айтос социален доклад (л.24-25)
сочи, че ищцата е съжителствала от м.юли 2017г. на семейни начала с Х. К.,
който е и действителният баща на детето. Ищцата и детето живеят в жилище,
собственост на родителите на бащата на ищцата.
Според показанията на свидетеля О. А. – дядо на ищцата,
със ответника не са могли да имат деца въпреки усилията и затова са се
разделили преди две години. Забременяла е в Т. от друг. Бившият му зет живее в с.П.при
майка си и баща си. След раздялата страните не са се виждали повече, даже
ищцата е заминала за Т..
Представените доказателства водят до извода за
основателност на иска. От твърденията на страните и гласните доказателства се
установи, че страните са се разделили през 2017г. и оттогава двамата не са се срещали, ответникът изобщо не
е знаел за роденото дете Я., не я познава. Липсват доказателства за физически
контакт между ищцата и С. след 2017г. Свидетелят заяви, че раздялата е станала
през посочената година. От всичко това следва извода, че Ш.О. не би могла да
зачене от ответника О.С. роденото дете.
Предвид тези изводи, съдът приема, че ответника О.С. не
е биологичен баща на детето Я. и иска следва да бъде уважен, с произтичащите от
това законови последици. Една от тях е ответника да не бъде вписван в акта за
раждане на детето Я. като негов баща и имената да бъдат променени на Я.Ш.О..
Мотивиран от горното и на основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Х.С., ЕГН
**********,*** не е биологичен баща
на Я.О.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,,М. к.“ № *и съдебен адрес:***,
адв.Албена Русева Недева.
ПОСТАНОВЯВА
промяна на вписаното като
баща в акта за раждане на детето Я.О.Х., ЕГН **********, лице, както и на
имената на детето Я.О.Х., ЕГН **********, което следва да се именува Я.Ш.О..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати
на община С. за отразяване на постановените промени.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: