Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на осми
юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Антония Х., с участието на прокурора ...........................,
като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 966 / 2018г.
за да се произнесе взе предвид :
Предявените са обективно
комулативно съединени искове за установяване съществуване на вземания и
евентуално осъдителни искове за сумата 1 560.78 лв., от която 1 031.49 лв. – главница, 476.93 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до
Ищецът БНБ Париба
Пърсънъл Файненс с.а Париж, рег. № ***, чрез БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А
клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ****представлявано
от Д.Д. –Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11849959 С.Р.М.
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата па кредитна карта MasterCard. На 20.05.2016
г. С.Р.М. е активирал, предоставената му
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *** чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България кредитната карта № CARD-12907897, с максимален
кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлявал револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че С.Р.М.
е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2016, когато е
последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
1508.42 . Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да неизпълнява,
което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси
съдебна защита на вземането си.
Към датата на
подаване на Заявлението по чл.410, задължението на ответника по кредитната
карта било в размер на 1508.42 лв., представляващо използваната главница в
размер на 1031.49, както и договорна лихва от 01.07.2016 (първа пропусната
вноска) до 10.11.2017 на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използванта сума в размер на 476.93 лв. С.Р.М. дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 52.36 лв. за периода от 10.11.2017 (дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 (дата на
завеждане на дело). При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да бъде
прието, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че
същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Моли съдът да има
предвид, че претендираната главница, ведно с възнаградителна лихва е с 36.00
лв. по- малка от посочената в графа „Използван кредитен лимит (28)” в
последното месечно извлечение сума. Същата съставлява такса, която е опростена
едностранно от фирмата Кредитор.
Към настоящия момент
ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница - 1031.49,
възнаградителна лихва - 476.93, законна лихва за забава - 52.36, ОБЩО: 1
560.78.
За събирането на
посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *****, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предприела действия по съдебното
събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Харманли. По частно
гражданско дело № 521/2018 г., е издадена Заповед за изпълнение, след което е
постъпило възражение от С.Р.М. срещу издадената заповед. На основание чл.415,
ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ 5***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Въз основа на чл. 238
от ГПК, моли за разглеждане на делото и постановяване на решение в тяхно
отсъствие.
Моли съдът да
постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България от С.Р.М. в размер на: 1 031.49 лв., представляваща
главница по револвращ кредит; 476.93 лв., представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.07.2016 до 10.11.2017; 52.36 лв., представляваща
обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 до
11.05.2018, или общо дължима сума 1 560.78 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване па заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. При условие на евентуалност
разглеждане на осъдителния иск, моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Моля да бъде осъден С.Р.М.
да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на
31.22, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. и съдебните разноски по настоящото
производство в размер на 118.78 лв. -държавната такса за завеждане на иск,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от адвокат Ю.С. ***, назначена за особен представител
на ответника С.Р.М., ЕГН ********** ***.Назначения особен представител счита обективно съединените
искове за допустими, като подадени от активно легитимирана страна, за която е
налице правен интерес от предявяването им, в предвидения от закона срок.Оспорва
предявените изкове с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, като счита същите за неоснователни и
недоказани. От друга страна, сочи, че изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за виновно неизпълнение на задълженията си по процесния договор, сами
по себе си не доказвали, неизпълнението от страна на длъжника. Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени
искове с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК, а също така и предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 521 от
С оглед
допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по
делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
По делото е
представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS -11849959 от 10.11.2015г.,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и С.Р.М..
Съобразно чл. 12 от представените условия по договора кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Ищецът се е задължил да издаде
платежния инструмент не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по кредита. Страните са се договорили, че всички задължения свързани с ползването
на издадената кредитна карта ще възникнат само след активирането й от ответника
по указания му от кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора кредитния лимит
се определя едностранно от ищеца и се съобщава на кредитополучателя, като
последният може да извършва транзакции до разрешения му размер чрез
предоставената му кредитна карта. Страните са предвидили, че договора за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен и че кредитополучателят дължи
годишна лихва върху усвоената сума и такси за ползването на кредитната карта
/чл. 15 и чл. 16 от него/. Ответникът е поел задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, като нейния
размер, както и този на лихвата и таксите ще бъде посочен в приложението по чл.
21 от договора. Според последната клауза кредитната карта ще бъде доставена на
кредитополучателя с документ – приложение неразделна част от този договор,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по
активиране на картата. Изрично е уговорено, че за ответника задълженията за
плащане по кредитната карта ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с договора и приложенията към него.Кредитният лимит на картата бил
едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит
кредитополучателя следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, за срока на ползването му.
Представено
е приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12907897 , съгласно което кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна
карта Мастъркард на кредитополучателя,
при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13
е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000
лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
Представена
е товарителница № 919041612907897
от 14.04.2016г. на „МиБМ Експрес
ООД“, видно от която до ответника е изпратена пратка, като върху
товарителницата е отбелязано, че съдържанието на пратката е “документи“ и е връчена на 26.04.2016г.
Представена
е товарителница № 8201711171782
от 20.11.2017г.
на „МиБМ Експрес ООД“, видно от която до ответника е изпратена пратка,
като върху товарителницата е отбелязано, че съдържанието на пратката е “покана
за предсрочна изискуемост“, която не е връчена, като е отбелязано, че адресът е
сменен.
Представена
е покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е
активирал и използва кредитна карта MasterCard CARD-12907897, както и че е преустановил плащанията по вноските
и че дължи главница в размер на 1031,49 лева, договорна лихва в размер на 476,93 лева,
1,73лв. обезщетение за забава по
договора.
По
делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от
страните.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и
в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен
договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния
размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена
в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на
претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера
на претендираната мораторна лихва.
По
смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява
заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000
лева или съответно както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ е реално
усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писменото
обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя
е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди,
че ответникът не й е върнал съответната сума. От представените по
делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от
кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е
извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху
представените от ищеца обратни разписки за доставени на ответника пратки липсва
отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта № CARD-12907897. Липсват и други данни по
делото кредитната карта да е била връчена на ответника и последният да е
изтеглил суми от нея. Ето защо с оглед реалния характер на договора
на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор
за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба
параметри. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето
на исковата претенция.
Отделно от това в
чл. 12 от договор PLUS -11849959 от 10.11.2015г. е уговорено, че револвиращия кредит ще
произведе действие, след като длъжникът активира издадената му кредитна карта
по указния от кредитора начин. Следователно настъпването на последиците от
сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие –
активиране и използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касае се
за отлагателно условие, едва при сбъдването на което, ще възникнат задължения
за кредитополучателя да извършва плащания по картата. По делото ищецът не
доказа пълно и главно да се осъществили в обективната действителност онези
факти, с който той свързва претендираните вземания. С ангажираните от него
доказателства кредиторът не установи с необходимата категоричност и сигурност, че е издал на ответника
твърдяната кредитна карта „Мастъркард” и че последният е активирал същата.
Представената товарителница с № 919041612907897 от 14.04.2016г. на „МиБМ Експрес ООД“, връчена на ответника на 26.04.2016г., доколкото е посочено, че съдържа
документи, не е достатъчна за пълното и главно доказване на факта на издаване и
получаване на платежния инструмент. След като в нея не е отразено изпращането
на кредитната карта и след като към този момент страните са били обвързани и от
договор за стоков кредит, получаването на документи в срока на действието му,
не води до еднозначния извод, че кредиторът е издал и изпратил на
кредитополучателя кредитна карта. Дори да се приеме, че такава е издадена и
получена от длъжника, по делото не се доказа, същият да е активирал платежния
инструмент и да е извършвал транзакции с него. В тази връзка ищецът се е
задоволил единствено да представи месечна извлечение за 16.09.2017г. –
13.10.2017г. под формата на неподписан ел. документ, в който е посочено, че
разполагаемата сума към отчетната дата е „- 544,42 лв.” и че общия размер на дължимите суми
възлиза на 1560,78 лв.
Неподписаният ел. документ не се ползва нито с формална, нито с материална
доказателствена сила и се цени с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Такива във връзка с активирането и използването на кредитната
карта по делото не са представени. Ползването на кредитната карта за извършване
на плащания и транзакции безспорно сочи на нейното активиране. Усвояването на
суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между
страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя
за връщане на усвоените суми респ. плащане на минимална погасителна вноска. По
делото обаче ищецът не проведе успешно доказване на наведените от него факти,
очертаващи основанието на иска му. Въпреки че има възможност да изготвя месечни
извлечения, отразяващи състоянието на задълженията на кредитополучателя, ищецът
не е представил такива по делото, а представено писмено доказателства
наименувано „Детайли по извлечението по кредитна карта“,
се съдържа информация за транзакции от 2013г., т.е. за времеви период отпреди
сключване на процесния договор и с посочен получател, различен
от картодържателя и ответник по делото, а именно Ирена Николаева Дакова,
поради което същото е неотносимо към спора по делото.
Следва
да се посочи, че твърденият от ищеца и обективиран в приложените към
исковата молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит има характер
на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процентпо заема и ГПР. Липсва обаче ясно раз-писана методика на формиране годишния процент на разходитепо кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /вматериалноправен смисъл/. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения
процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни
такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за
разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи
какво точно е включено в тях.
Съобразно
гореизложеното, дори да беше установено, че е налице сключен договор
за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна карта, то
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици.
По тези
съображения съдът намира, че от една страна ищецът не доказа страните да са обвързани
от действителен договор за револвиращ потребителски кредит и същият да е
породил желаните от страните правни последици, респ. не доказа
кредитополучателят да е усвоявал суми от предоставения му кредитен лимит, за да
е възникнало задължение за връщането им, ведно с уговорените лихви. Мотивиран
от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 1 031.49 лв.,
представляваща главница по револвращ кредит; 476.93 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2016 до 10.11.2017; 52.36 лв.,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от
10.11.2017 до 11.05.2018, или общо дължима сума 1 560.78 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване па заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 355/15.06.2018г.
по ч.гр.д. № 521/2018г. на
РС-
Харманли, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед
формирания извод за недоказаност на облигационната връзка и предвид условието,
под което е предявен евентуалния иск, съдът намира, че не дължи произнасяне по
същия.
Отговорност
за разноски.
При този
изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява неоснователна. Ответникът не е
направил искане и не доказа извършването на съдебни разноски, поради което
такива не му се следват.
Водим от
горното, Харманлийският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****
14 срещу С.Р.М. с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че С.Р.М. с ЕГН ********** дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България сумата в общ размер на 1 560.78 лв., от която 1 031.49
лв. – главница,дължима по договор за Револвиращ потребителски кредит по
формата на кредитна карта MasterCard № CARD-12907897; 476.93 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: