Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Средец, 19.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Средец, II наказателен състав, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
нахд № 12/2021г. по описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез защитника
адв.А.Т., против НП №
22-0000358/27.10.2020 г. на административнонаказващия орган К.Я.Г., и.д.директор на РД „Автомобилна
администрация“ към ИА „Автомобилна администрация“ на Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В жалбата се излага
подробни съображения във връзка с незаконосъобразността на Наказателното
постановление и се отправя искане същото да бъде отменено изцяло. Твърди се, че процесното
наказателно постановление било издадено при погрешно установена и възприета от
АНО фактическа обстановка, тъй като процесният камион бил с три задвижващи оси
или три двигателни моста. Предвид това при неправилно определен брой на осите,
неправилно бил определен и приложимия текст на цитираната наредба. Излага се в
жалбата, че товарното ППС не било извънгабаритно и за движението му не било
необходимо да има издадено разрешение по чл.8 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
МРРБ. Сочи се, че данните от талона на автомобила не били съобразени от АНО,
като камионът нямало как да бъде претоварен, при положение, че същият бил
произведен в Европа, официално регистриран в България с общо тегло 32 тона, с
три двигателни оси с максимално натоварване на ос от 9,5 тона. Излага се, че
възприетите от АНО 4005 кг. като пренатоварване били пренебрежимо малки спрямо
общата стойност на камиона и товар по регистрационния талон на ППС, както и че
обективно било невъзможно при извършване на товаренето да се прецени евентуална
претовареност с процесните четири тона, защото се товарело на черни пътища, без
път и твърда настилка. Предвид товароподемността на камиона претоварване изобщо
нямало, а и се товарело в гората, където обективно било невъзможно да се
ползват кантари или някакви други измерващи устройства.
В
хода на проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и
се представлява от преупълномощения защитник адв.П.С., като се поддържа
подадената жалба и се релевират подробни съображения във връзка с това, че
намират обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Иска се
отмяна на оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Административно наказващият орган не се
явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 16.10.2020г. свидетелите
актосъставителят П.К.Р. и свидетелят по акта С.Д.Д., съвместно с колегите им от
КАТ, били на работа в местността
„Тагаревското ханче“, път II-79.
Колегата им от КАТ бил спрял шофьора Х.М.Т., който управляваше товарен
автомобил марка „Ивеко“ с рег.№ А6703ММ, от категория № 3, триосов, с две задвижващи оси.
Свидетелите Р. и Д. измерили със сертифицирана ролетка, модела е „ВМI“ (5 метра), с фабричен № 1337 разстоянието между
задвижващите оси, като то било 1,40 метра. След това изтеглили първо първа ос,
втора ос и трета ос с техен мобилен кантар, марка „DINI ARGEO“. И на двете задвижващи оси
с разстояние 1,40 метра трябвало да има 18 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б.“в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, но измереното тегло тогава било 22005
кг., предвид което претоварването било с 4005 кг. Въпросният товар бил на
последните две оси, които били задвижващи, видно от разпечатка № 237/16.10.2020
г. Измерването било извършено в присъствие на водача Т. в отбивка на пътното
платно на път II-79
на разклона за местност „Босна“, като на това място било равно и асфалтирано.
Към момента на проверката
автомобилът бил с ремарке, което водачът го оставил отстрани на едно място и актосъставителя
и свидетелят по акта изтеглили само въпросния влекач – т.е. двете задвижващи
оси, където реално се поставял товара. Първата ос била кабина и там нямало
натоварване, тъй като нямало товар. Ремаркето било натоварено, но видно с
по-малко трупи.
От свидетелските показания
на Р. и Д. става ясно, че Т. нямал разрешение от АПИ за претоварване.
В хода на производството
жалбоподателят Х.М.Т. дава обяснения, че на процесната дата спрял на паркинга до
„Тагаревско ханче“, като
управляваното от него ППС било камион с ремарке. Тъй като колегата му П.П.Г бил
закъсал на село Долно Ябълково, Т. разкачил композицията, за да може да го
издърпа от калта. През това време дошли служителите на Автомобилна
администрация, които изтеглили само камиона, като заявили, че няма да теглят
ремаркето. Сочи, че настилката, където изтеглили камиона била асфалтирана с лек
наклон. Разпитан е и свидетелят Х.М.Т., който също е пряк очевидец на
проверката и потвърждава това, че било разкачено ремаркето на ППС от него и Т.,
както и че същото не било измерено. Твърди, че настилката била малко под наклон
и асфалта бил с камъни, не бил почистен.
След така извършената проверка от служителите на ИА „Автомобилна
администрация“ актосъставителят Р. съставил АУАН № 270652 от 16.10.2020г. на
водача Т., за това, че на 16.10.2020г. около 12,40 часа на разклона за
местността Босна, Тагаревско ханче, път II-79 в
посока на движение село горно Ябълково, извършвал превоз на дървени трупи с
автомобил марка „Ивеко“, с рег.№ А6703ММ от кат.№ 3, триосов с две задвижващи се оси, като разстоянието
между задвижващите се оси е 1,4 метра, измерено със сертифицирана ролетка, а
при проверка с техническо средство електронна мобилна везна, при допустимо
натоварване на една двойна задвижваща ос при разстояние 1,40 м от 18 тона,
съобразно Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, същата била 22005 кг. АУАН е
получен от Т. без да релевира възражения, видно от положения от него подпис. За
така констатираното деяние в АУАН е издадено Наказателно постановление №
22-0000358 от 27.10.2020г., в което е прието, че е нарушен чл.139, ал.1, т.2,
пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, поради което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена
на Т. глоба в размер на 3000,00 лева. Видно от представеното Свидетелство за
регистрация част I на
товарен автомобил „Ивеко“, МП 380 Е 37 В, рег.№ А6703ММ, същият има три оси.
Представена е и справка с описание на техническите характеристики на превозно
средство от категорията на процесния автомобил, видно от което максимално
допустимото тегло на натоварването на автомобила било 33 000 кг., като при
натоварване на първа ос с 7500 кг, втора и трета ос можело да бъде натоварена
съответно с 95000 кг. и 13 000 кг.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия А –
2019 № 270652/16.10.2020г., Наказателно постановление № № 22-0000358/27.10.2020г., свидетелските показания и другите приобщени към
доказателствата писмени материали. Действително е налице разминаване в
свидетелските показания на служителите на ИА „АА“ относно характера на терена,
където е извършено тегленето на камиона и заявеното в обясненията на
жалбоподателя и свидетелят П.Г, но в случая това обстоятелство е ирелевантно в
настоящото производство, тъй като не се спори по въпроса, за това, че е
неправилно измерено въпросното тегло. Не
са релевирани и възражения – напротив при констатиране на претоварването на
автомобила в АУАН, Т. е приел тези данни.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно
постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, като
не се спори по въпроса, че тази компетентност е делегирана от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП е предвидено, че движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Допустимите размери, маса, натоварване на ос и т.н. на категориите
пътни превозни средства и техните ремаркета съобразно чл.139 от ЗДвП са
посочени в Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В § 1, т.12 от ДР на Наредбата е дадена легална
дефиниция на понятието „допустими максимални натоварвания /маси/ на ос“, според
която това са максималните маси на ос или на група оси, използвани за ППС,
посочени в чл.7.
В настоящото производство се установи, че
жалбоподателят е управлявал триосов товарен автомобил с две задвижващи се оси с
разстояние между осите 1,40 м., измерено със сертифицирана ролетка „ВМI“ /5 метра/, с
фабричен номер 1337. На първата ос се намирала кабината на автомобила – т.е.
там е нямало товар, а на другите две задвижващи се оси бил поставен товарът
/дървените трупи/. При така измереното разстояние между осите в диапазон 1,30 м
– 1,80 м на двойна задвижваща се ос на МПС, сумата от натоварване на ос на една
двойна ос е била 22005 кг, измерена с електронна мобилна везна марка „DIDNI ARGEO“, при максимално допустимо натоварване от
18 000 кг, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ. За извършването на превоза на товара, надвишаващ нормативно установеното,
нямало разрешение от администрацията, стопанисваща пътя. При преценка
допустимото натоварване на автомобила е от значение теглото на конкретния
товар, който пренася, като допустимото натоварване на самия автомобил съобразно
производствените технически характеристики е ирелевантно при определяне на
допустимия товар, който може да превозва същия, доколкото този въпрос е
нормативно регулиран в приложимата по делото Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Относно възражението на жалбоподателя,
релевирани в процеса чрез неговия защитник адв.С., че е игнорирана проверката
на ППС като пътен състав, тъй като не бил измерен ведно с ремаркето, съдът
намира за изцяло неоснователно. По делото не е спорно, като това се установява
от приобщените свидетелски показания и от обясненията на самия жалбоподател, че
самият Т. е свалил ремаркето с цел да отиде, да помогне на свой колега и да го
издърпа, понеже бил закъсал до село Долно Ябълково. След като е било свалено
ремаркето на товарния автомобил, при това преди извършване на процесната
проверка, законосъобразно актосъставителят е съставил АУАН на база така
установеното фактическо положение на място. Доколкото става ясно, че товарният
автомобил не е бил в композиция, същият е само с две задвижващи се оси /третата
е кабина/, при преценка неговото натоварване не следва да се прилага нормата на
чл.6, ал.1, т.2, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в която е
предвидено, че може да се превозва товар с тегло 40 тона.
Предвид това Т. е осъществил състава на вмененото му
нарушение по смисъла на чл.139,
ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност на посоченото основание.
Съобразно нормата на чл.27 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосноват
определения размер на наложеното наказание – глоба в максималния размер от 3 000,00 лева. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният
размер на наказанието е правилен и законосъобразен, като следва да се има
предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се
извеждат по тълкувателен път. Ето защо като съобрази тежестта и характера на
нарушението, обстоятелството, че в АУАН и НП не се съдържат никакви
доказателства за предишни административни нарушения от страна на водача или за
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че с оглед целите на
административните наказания, посочени в нормата на чл.12 от ЗАНН, на лицето
следва да бъде определен размер на наложените наказание глоба в минималния
предвиден размер на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, а именно 500,00 лева,
като това наказание е подходящо да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генералната превенция.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя се дължат такива по
съразмерност за извършеното процесуално представителство в размер на 416,67
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000358/27.10.2020 г. на
административнонаказващия орган К.Я.Г.,
и.д.директор на РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна
администрация“ на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба “ в размер на 3000,00 лева на Х.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, за това, че виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание „глоба“ на 500,00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна
администрация“ на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, да заплати на Х.М.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 416.67 лева /четиристотин и шестнадесет
лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща сторените пред районния съд
разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се
връчи на жалбоподателя, защитника адв.П.С. и административнонаказващия орган.
Районен съдия:……………………