РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. ХАСКОВО, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500380 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от Решениерешение №282/16.05.2022г. по г.д.
№2407/2021г. с което е прието за установено по отношение на Ц. П. К. , Г. В.
К. и А. В. К. и тримата от ***, че Е. Г. Д. и Б. Е. Д. двамата от ****, са
собственици по наследство на по 1/4ид.ч. всеки от двамата /или общо на 1/2
ид.ч./ от следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на ****, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с
административен адрес *****, с площ от 1428кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ****, с номер по
предходен план - 2532, и са осъдени да предадат на Е. Г. Д. и Б. Е. Д.
владението върху гореописания недвижим имот, като е отменил на основание
чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давност №*** от **** на нотариус Владилена
Сиртова с рег.№079 по регистъра на Нотариалната камара на България, с
район на действие - района на РС-Хасково, в частта, с която въз основа на
обстоятелствена проверка Ц. П. К., Г. В. К. и А. В. К. са признати за
собственици на ½ ид.ч. по давностно владение и наследство на гореописания
поземлен имот с идентификатор **** по КК на ***.
Във въззивната жалба на адвокат М.Х.,пълномощник на Ц. П. К.,
1
Г. В. К. и А. В. К. се правят оплаквания за неправилност на решението,като
съсът еднопосочно е кредитирал показанията на свидетелите на страната на
ищците и е извел погрешни изводи. Не е отчел,че спорния имот е закупен от
праводателя на ответниците през март 2011г. и от тогава е изтекла в тяхна
полза придобивна давност съгласно чл.79 от ЗС.Неправилен е извода на
съда,че имота не се владее от ответниците на правно основание.Напротив от
март 2011г. имотът се владее от ответниците въз основа на възмездна и
неформална сделка.Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и
необосновано и се постанови ново,с което се отхвърли обективно
съединените искове.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се
оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лица с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Хасково се е развило производство по искова молба
на Е. Г. Д. и Б. Е. Д. против Ц. П. К., Г. В. К., и А. В. К. обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2
от ГПК, обусловено от снабдяването на ответниците с нотариален акт №***
от **** на нотариус Вл.Сиртова по силата на който са признати за
собственици по давностно владение и наследство на гореописания имот,както
и от обстоятелството,че същите след снабдяване с нотариалния акт
започнали да упражняват фактическа власт.
Излагат се обстоятелства,че спорния имот поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на ****, одобрени със заповед №РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес ****, с площ от
1428кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ****, с
номер по предходен план - ****, при съседи : ПИ с идентификатори ****;
****; ****; ****; ****; *****; ****; ****; ****. е възстановен на
наследниците на Д. Г. К.
Ответниците оспорват обективно и субективно съединените
искове като противопоставят възражения за незаконосъобразност на заповед
№1352/02.08.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която се нарежда
възстановяване на собствеността на наследниците на Д. К. върху имот с
идентификатор **** по КК на ****. Фактически още от 2007г. В. К. оградил и
процесния имот **** и още тогава започнал да отглежда в него домашни
животни - кокошки и кози. В началото на 2011г. заплатил стойността на имота
на жена на име К. Д., която му заявила, че имота е неин и от тогава са във
фактическо владение.
Спорът между страните се концентрира върху собствеността
на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на ****, одобрен със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес ***, с
площ от 1428кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. Правото на собственост
2
върху спорният имот е възстановена на при условията на §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Д. Г. К. по силата на решение по чл.14 ал.1 т.3
от ЗСПЗЗ №36-24/21.12.1994г. на ОСЗГ по заявление №51315 по чл.11 от
ЗСПЗЗ.
Правния интерес Е. Г. Д. и Б. Е. Д. като ищци обосновават с
качеството си на наследници на общия наследодател Д. Г. К.,на когото е
възстановен спорния имот с идентификатор **** с площ от 1428кв.м.
Ответниците Ц. П. К., Г. В. К., и А. В. К. противопоставят свое
право на собственост върху същия поземлен имот с идентификатор **** по
КК на **** на основание на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност №*** от **** на нотариус Владилена
Сиртова с рег.№079 по регистъра на Нотариалната камара на България, с
район на действие - района на РС-Хасково, по силата на който са признати за
собственици по давностно владение и наследство въз основа на
обстоятелствена проверка .
За да уважи иска първостепенният съд е изградил своите изводи на
база писмените доказателства и гласни такива,като е кредитирал показанията
на свидетелите Х., С. и Б.,които еднозначно установяват,че ответниците са
във владение на имота от последните няколко години.В противната посока са
показанията на св. М., А. и Н.,според които имота се ползва и владее още от
200702008г.,като през 2011г. е закупен от жена на име К. за около 8-
10000лв.Съпоставката на показанията на двете групи свидетели с анализа на
писмените доказателства от настоящата инстанция обосновават извода,който
е направен и от районния съд,а именно че ищците са собственици на заявения
спорен имот и то с право на собственост 1/2ид.ч.с оглед наследствените си
права или по 1/4ид.ч за всеки от ищците,като наследници на починалата К. Д.
Д., починала на 15.11.2020г.дъщеря на общия наследодател и оставила за
наследници Б. Е. Д. - син и внук на общия наследодател и съпруга си Е. Г. Д.
Установената фактическа обстановка от районния съд и
направените въз основа на нея правни изводи не се опровергават пред
настоящата инстанция.Направеното оспорване на собствеността и позоваване
на описания нотариален акт по силата на който са признати за собственици по
давностно владение и наследство въз основа на обстоятелствена проверка от
страна на ответниците и настоящи въззивници не кореспондира с възприетата
от двете инстанции фактическа обстановка.Безспорно е че процесният имот е
възстановеният на общия наследодател Д. Г. К. на ищците Е. Г. Д. и Б. Е. Д.
ПИ с идентификатор **** и с площ от 1428кв.м. и същият не е придобит от
ответниците по давност при наличие или липса на правно основание.Не би
могло да се възприеме твърдението на ответниците,че имотът е придобит през
март 2011г. и от тогава същите са във владение.Тази теза се опровергава от
доказателствата.На първо място липсва правна сделка, по силата на която
праводателят на ответниците да е придобил имота на годно правно
основание.На следващо място твърдението за наличие на придобивна давност
не се установява по убедителен и категоричен начин с ангажираните от
ответниците доказателства.Напротив от показанията на свидетелите на
страната на ищците се установява точно обратното, а имено липса на
необезпокоявано със знанието и съгласието на собствениците владение.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са
обосновали и крайният извод за основателност на иска,поради което
изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, поради което
3
следва да бъде потвърдено,като на основание чл.273 от ГПК съдът препраща
към мотивите на обжалваното решение.
С оглед изхода за спора следва въззивниците следва да заплатят
на въззиваемата страна разноски по делото в размер на 1000лв.за въззивна
инстанция
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №282/16.05.2022г. по г.д.
№2407/2021г. по описа на Районен съд Хасково.
Осъжда Ц. П. К. с ЕГН:**********, Г. В. К. с ЕГН:**********
и А. В. К. с ЕГН:********** да заплатят на Е. Г. Д. с ЕГН:********** и Б. Е.
Д. с ЕГН:****, направените по делото разноски общо в размер на 1000лв. за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4