Решение по дело №945/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 10.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на  тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 945 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК

Ищецът „А.“ ЕООД сочи, че било образувано изп.д. № 20137860401669 на ЧСИ М.М.с взискател „П.И.Б.“ АД. Впоследствие делото било прехвърлено на ЧСИ А.Б.и образувано при него под № 20178500402548. Вземането, което се събирало по посочените изпълнителни дела било прехвърлено на „В.К.2000“ ЕООД с Договор за цесия от 09.02.2018 г. между „ПИБ“ АД и „В.К.2000“ ЕООД, след което с молба от 13.06.2018 г. изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ М.П.под № 20188510401600.

На 23.10.2018 г. бил сключен Договор за цесия между „В.К.2000“ ЕООД и „А.“ ЕООД, с който на ищеца било прехвърлено вземането, което се събирало по изпълнителното дело в общ размер на 1 298 273 лева. Съгласно удостоверение то ЧСИ за дълга от 28.01.2019 г. общият му размер възлизал на 1 342 540.64 лева.

Ищецът сочи още, че всички длъжници по посоченото вземане били надлежно уведомени за договора за продажба от 23.10.2018 г., като длъжникът В.Д.В.бил уведомен на 02.01.2019 г. чрез нотариална покана.

Още в молбата на „ПИБ“ АД за първоначално образуване на изпълнително дело „ПИБ“ АД поискали да се наложи запор и да се насочи изпълнението върху дружествени дялове на длъжника В.Д.В.в дружеството „Е.Е.И.“ ООД. Такъв запор бил наложен и вписан в търговския регистър под № 20130816121724 в полза на „ПИБ“ АД за обезпечаване вземане на „ПИБ“ АД в размер на 626 322 евро.

Ва 04.07.2018 г. пред ЧСИ М.П.тогавашният взискател „В.К.2000“ ЕООД поискали да бъде връчено изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване участието на съдружника В.В.Д.в „Е.Е.И.“ ООД. На 11.07.2018 г. такова изявление било връчено на „Е.Е.И.“ ООД.

С удостоверение от 06.11.2018 г. ЧСИ М.П.удостоверил, че „Е.Е.И.“ ООД не изплатило никаква част от дела на В.Д.в 3-месечен срок, който изтекъл на 11.10.2018 г. Било издадено разпореждане от 06.11.2018 г. за овластяване на  „В.К.2000“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на „Е.Е.И.“ ООД. Това право преминало върху „А.“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 23.10.2018 г., което дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от 24.01.2019 г.

С оглед изложеното ищецът иска да бъде прекратено дружеството „Е.Е.И.“ ООД, да бъдат десезирани органите му и да бъде назначен ликвидатор на дружеството.

Ответникът „Е.Е.И.“ ООД, на когото исковата молба е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал отговор.

Ищецът „А.“ ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа първоначалната.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 13571/31.07.2013 г. до ЧСИ М.М.„П.И.Б.“ АД е поискала събиране на нейно парично вземане по изпълнителен лист от 0.05.2013 г., издаден от СРС, 54 състав по ч.гр.д. № 45357/2012 г. срещу няколко лица, между които и В.Д.В.. Въз основа на тази молба е образувано изп.д. № 20137860401669.

На 08.12.2017 г. „ПИБ“ АД са депозирали молба, с която са поискали прехвърляне на изпълнителното дело при ЧС“ А.Б..

С Договор за продажба на вземане от 09.02.2018 г. „ПИБ“ АД са прехвърлили на „В.К.2000“ ЕООД вземането си по изпълнителен лист от 0.05.2013 г., издаден от СРС, 54 състав по ч.гр.д. № 45357/2012 г. срещу няколко лица, между които и В.Д.В., което към 09.02.2018 г. е в общ размер на 627 416.89 евро.

С уведомление изх. № 10-1317/09.02.2018 г. „ПИБ“ АД са уведомили В.Д.за прехвърлянето на вземането, като видно от представената обратна разписка, уведомлението му е връчено лично на 13.02.2018 г.

С молба вх. № 7212/13.06-2018 г. „В.К.2000“ ЕООД са поискали от ЧСИ А.Б.да прехвърли образуваното пред него изп.д.  201785004002548 при ЧСИ М.П..

С молба вх. № 56654/04.07.2018 г. до ЧСИ М.П.„В.К.2000“ ЕООД са поискали ЧСИ да връчи изявление за прекратяване на участието на съдружника В.Д.В., длъжник по изп.д. № 20188510401600, в пет дружества, между които и „Е.Е.И.“ ООД, ЕИК*********.

С писмо изх. № 46837/10.07.2018 г. по изп.д. № 20188510401600 ЧСИ М.П.е връчил на „Е.Е.И.“ ООД изявление за прекратяване участието на В.Д.В.в дружеството, като същото е връчено на 11.07.2018 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

С Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2018 г. „В.К.2000“ ООД е прехвърлило на „А.“ ЕООД прехвърленото му от „ПИБ“ АД вземане срещу В.Д.В.и други по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 45357/2012 г. на СРС, 54 състав.

„В.К.2000“ ЕООД е уведомило В.Д.В.за извършената цесия чрез нотариална покана, връчена от нотариус Д.Р.на постоянния му адрес в гр. Велико Търново на 02.01.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

„В.К.2000“ ЕООД е уведомило В.Д.В.за извършената цесия чрез нотариална покана, връчена от нотариус М.Г.на адрес в гр. София на 27.12.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 06.11.2018 г. ЧСИ М.П.е издал на „В.К.2000“ ЕООД удостоверение по изп.д. № 201885104016000, по което един от длъжниците е В.Д.В., видно от което към 06.11.2018 г. дружеството „Е.Е.И.“ ООД не е превеждало суми по изпълнителното дело.

С разпореждане по изп.д. № 201885104016000 от 06.11.2018 г. ЧСИ М.П.е възложил на „В.К.2000“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на дружеството„Е.Е.И.“ ООД.

С молба вх. № 06721/24.01.2019 г. „А.“ ЕООД е поискало от ЧСИ М.П.да го конституира като взискател по изп.д. № 201885104016000 въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2018 г. с „В.К.2000“ ООД.

На 28.01.2019 г. ЧСИ М.П.е издал удостоверение по изп.д. № 201885104016000, видно от което взискател по същото е „А.„ ЕООД въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2018 г. с „В.К.2000“ ООД, а сред длъжниците е и В.Д.В., като към 11.02.2019 г. задължението на длъжниците по изпълнителното дело е в общ размер на 1 342 540.64 лева.

При справка в търговския регистър по партидата на „Е.Е.И.“ ООД се установява, че на 16.08.2013 г. е вписан запор върху дружествения дял на В.Д.в полза на „ПИБ“ АД въз основа на запорно съобщение по изп. дело No: 20137860401669 на ЧСИ М.М.и към момента запорът не е заличен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Основната цел на цитираната разпоредба е да осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от стойността на дела на длъжника в търговско дружество, като тази стойност може да бъде платена от самото дружество или от съдружник, който има интерес от подобно плащане. Или, ако това не бъде сторено, на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

За да бъде уважен иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК следва да бъдат установени при условията на кумулативност следните елементи от сложен фактически състав: висящо изпълнително производство, по което ищецът е взискател; предприето изпълнение срещу дялове на длъжника в търговско дружество и наложен запор върху тях; връчване на изявление на взискателя за прекратяване на дружеството на същото това дружество; изтичане на три месеца от връчването; овластяване на взискателя от страна на съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК; вземането на ищеца да не е погасено независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът „А.“ ЕООД е кредитор на В.Д.В.за парично вземане по изпълнителен лист по по ч.гр.д. № 45357/2012 г. на СРС, 54 състав въз основа на поредица от договори за прехвърляне на парично вземане и е взискател по образуваното въз основа на този изпълнителен лист изп.д. № 20137860401669 на ЧСИ М.М., преобразувано в изп.д.  201785004002548 на ЧСИ А.Б., преобразувано в изп.д. № 20188510401600 на ЧСИ М.П.и последното е висящо към 28 януари 2019 г. (когато е издадено удостоверение за дълга), както и че един от длъжниците по изпълнителното дело е В.Д.В..  Не се твърди по делото, нито се доказва задължението по изпълнителното дело да е погасено след посочената дата.

Установи се по делото, че в полза на първоначалния кредитор и взискател по изп.д. № 20137860401669 на ЧСИ М.М.– „ПИБ“ АД, на 13.08.2013 г. е наложен запор върху дружествените дялове на В.Д.В.в ответното дружество и този запор не е вдигнат, чрез което изпълнението е насочено срещу дружествените дялове на длъжника.

Установи се още от събраните писмени доказателства, че ЧСИ М.П.е изпратил изявлението на взискателя до ответното дружество и същото се счита получено на 11.07.2018 г. Следователно, три месеца от връчване на изявлението са изтекли на 10.10.2018 г. Няма доказателства до тази дата вземането на взискателя да е погасено.

С разпореждане по изп.д. № 201885104016000 от 06.11.2018 г. ЧСИ М.П.е възложил на праводателя на „А.“ ЕООД - „В.К.2000“ ЕООД, да предяви иск за прекратяване на дружеството „Е.Е.И.“ ООД.

Следва да бъде отбелязано, че независимо от кого от праводателите на ищеца е извършено съответното процесуално действие по изпълнителното дело, то същото ползва всеки следващ взискател, който е частен правоприемник на първоначалния взискател и това действие се счита извършено от него или в негова полза.

По делото не се твърди, нито са събрани доказателства към момента на приключване на съдебното дирене по делото, задължението на В.Д.В.към „А.“ ЕООД по изп.д. № 201885104016000 от 06.11.2018 г. на ЧСИ М.П.да е погасено от самия длъжник, от ответното дружество или от трето лице.

Горното обосновава извод, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК и същият се явява основателен, поради което ответното дружество следва да бъде прекратено.

Съдът не следва да открива производство по ликвидация и да назначава ликвидатор, тъй като няма как в исковото производство съдът да постановява актове, типични за охранително производство. Ликвидация се открива и ликвидатор следва да бъде назначен служебно от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията след служебно вписване на решението по делото, за което аргумент е и разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, изречение последно.

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски, но доколкото същият не е претендирал такива в нито един момент от първоинстанционото производство, разноски не следва да му бъдат присъждани..

 Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, „Е.Е.И.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, по иск на „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На осн. чл. 517, ал. 3, изр. последно ГПК, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация, след влизането му в сила.

 

 

 

СЪДИЯ: