Определение по дело №742/2020 на Административен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 496

гр.Плевен, 08.04.2021 год.

 

Цветелина Кънева, съдия в Административен съд-гр.Плевен и съдия-докладчик по адм.дело №742/2020г. по описа на Административен съд Плевен, в закрито съдебно заседание на осми април  две хиляди двадесет и първа година, разгледа докладваното от съдията административно дело и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №138/11.03.2021г. по адм.дело №742 по описа за 2020г. на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на И.Й.Г. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска присъждане на обезщетение за периода от м.11.2018г. до м.07.2020г. в размер на 1800лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация –надзиратели при затвора, изразяващи се в целенасочено подбуждане и подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца с цел провокиране последния да извърши действия, които да попречат на предсрочното му освобождаване, вследствие на което обидите са довели до трайно увреждане на здравето – влошен диабет в резултат на стреса, на който е бил подложен, унижение пред другите хора, нервни кризи. Със същото решение е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За решението, ведно с препис от него, са изпратени две съобщения. Едното е връчено лично на ищеца Г. на 11.03.2021г., а другото е връчено на неговия служебен защитник адв.Д. на 23.03.2021г.

На 05.04.2021г. срещу решението е подадена касационна жалба /наречена въззивна/ от адв.Д.-служебен защитник на ищеца Г..

Съдията-докладчик като съобрази горните факти намира, че касационната жалба е подадена извън срока за обжалване и е недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:

Решение №138/11.03.2021г. е постановено в производството по реда на чл.284 ал.1 и сл. от ЗИНЗС. Съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд. Според чл.211 ал.1 от АПК срокът за обжалване на решението е 14-дневен от деня на съобщението, че съдебният акт е изготвен. В конкретния случай, независимо че ищецът е бил представляван в производството от служебен защитник, то съобщението за решението е било редовно връчено лично на И.Й.Г. на 11.03.2021г. Съобразно с правилото за броене на сроковете, срокът за обжалване на решението е започнал да тече от деня, следващ този на получаването – 12.03.2021г. и е изтекъл на 25.03.2021г. – четвъртък, присъствен ден.

 Следователно, подадената на 05.04.2021г. касационна жалба се явява подадена след установения в закона и посочения в решението 14-дневен срок за обжалване на съдебния акт.

Действително, от второто изпратено съобщение за изготвеното решение до служебния защитник, получено на 23.03.2021г., е спазен 14-дневния срок за подаване на касационна жалба. Съдията-докладчик счита, обаче, че меродавна с оглед броенето на сроковете за обжалване на решението е първата дата за узнаване, че решението е изготвено, а не последващите уведомявания, независимо, че те са направени на служебния защитник на ищеца. По принцип целта на съобщението е да се уведоми страната за процесуални действия, които са извършени от противната страна или от съда, или предстои да бъдат извършени, за да може и тя да вземе участие. Това е сторено именно с изпращане на съобщението до ищеца Г.. Всички последващи съобщения за постановеното съдебно решение са ирелевантни и не могат да новират вече изтеклия процесуален срок, чието начало се свързва с първото валидно уведомяване, а именно получаване на съобщението за изготвеното решение на 11.03.2021г. от ищеца Г.. Ето защо получаването на съобщение за изготвеното решение от адв. Д. на по-късна дата-23.03.2021г. е неотносимо към срока по чл.211 ал.1 от АПК и не създава нова процесуална възможност за оспорване на съдебния акт, респ. не удължава, нито новира срока за оспорване на постановеното решение. За пълнота следва да се посочи, че ищецът Г. по време на съдебното производство и към датата на получаване на съобщението не се е намирал в затвора Плевен и е разполагал с възможността да се свърже със своя служебен защитник, за да го уведоми за полученото съобщение за изготвеното решение. Нещо повече, това е било и негово задължение предвид обстоятелството, че е декларирал необходимост и поискал указване на правна помощ, каквато му е предоставена.

Срокът за обжалване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на касационно обжалване за страната, поради което касационната жалба, подадена от адв.Д. е недопустима като просрочена и на основание чл.213а ал.2 вр. с чл.215 т.3 и чл.211 ал.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.213а ал.2 вр. чл.215 т.3 от АПК , съдията-докладчик по адм.дело №742/2020г.

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И.Й.Г., чрез служебен защитник адв.Д., против Решение №138/11.03.2021г. по адм.дело №742 по описа за 2020г. на Административен съд Плевен.

Определението на основание чл. 213а ал.7 от АПК подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен, в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Препис от определението  да се изпрати на касационния жалбоподател и служебния защитник.

 

 

                                                             СЪДИЯ: /п/