Р Е Ш
Е Н И Е
№ 226 27.01.2020 год. град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря К.Р.
и с
участието на прокурор Росен Каменов
като разгледа
докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА КАН дело № 3742 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
,подадена от Г.К.Ж. ***,адвокат З.П.против Решение № 1885/18.10.2019 год.,
постановено по АНД № 4926/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ -
ти н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19 -1030 -
003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група при ОД на МВР -
Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., е санкциониран с
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението поради нарушение на закона, отменително основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният
жалбоподател твърди, че е неправилно формиран и необоснован от представените
доказателства изводът на съда за доказаност на административното обвинение. Твърди,че
съдът не е изследвал наведените оплаквания за нарушени права на защита на
санкционираното лице.
Поради това иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателно
постановление № 19 -1030 - 003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група
при ОД на МВР - Пловдив, Сектор “Пътна полиция”.
Ответникът –ОД на
МВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, редовно призован за съдебно заседание, не
взима становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура –Пловдив дава заключение,
че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав
на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
-Асеновград, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд -Пловдив е Наказателно
постановление № 19 -1030 -
003915/23.05.2019 год., издадено от Началник Група при ОД на МВР - Пловдив,
Сектор “Пътна полиция”, с което Г.К.Ж., е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това,че на 16.05.2019 г., около 23.45 ч. жалбоподателят Г.Ж. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,когато бил спрян в с. Марково,
на ул“Здравец“№5
за проверка от
служители на група „ООР“ при 01 РУ при ОД на МВР. Тъй като поведението на
водача се сторило съмнително на полицейските служители (същият изглеждал видимо
притеснен и зениците му били разширени), същите решили да го отведат в 01 РУ,
за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, като за целта в
районното управление били извикани служители от Сектор „Пътна полиция“. В хода
на извършената проверка водачът категорично отказал да бъде подложен на тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид установеното
по-горе, срещу водача бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, а въз основа на него е било издадено и процесното НП, с което същият е
бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
За
да потвърди обжалваното НП,първоинстанционният съд приема, че
то е законосъобразно.
Съдът,
след като е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
всички процесуални правила и норми, че са постановени от оправомощени лица, в
кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване
изискванията за форма и съдържание, е
приел, че обвинението е доказано от фактическа страна, деянието е надлежно
квалифицирано и санкцията е определена законосъобразно, в съответствие с целите
на закона.
По изложените
съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за правилност
и законосъобразност на НП и постановява решение за неговото потвърждаване.
Административен
съд-Пловдив в настоящия си
състав намира, че решението е постановено при правилно изяснена фактическа
обстановка, подробно описана в съдебния акт. Решаващият съд е събрал
допустимите и относими към спора писмени и гласни доказателства при строго
спазване на процесуалните правила, като е установил всички релевантни за
конкретния случай факти. След обективен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и след обсъждане становищата на страните, въззивният съд е
приел, че НП, като постановено от компетентен орган, при спазване на
изискванията за формата и правилата за издаване, като съдържащо всички
изискуеми от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо
описание на нарушението, е законосъобразно от процесуална страна.
Неоснователни остават доводите,идентични
на изложените и в касационната жалба ,които районният съд е обсъдил обстойно в
мотивите на решението си.
Изложени са и подробни съображения досежно твърдяното във въззивната жалба
нарушено право на защита ,тъй като жалбоподателят не владеел писмено български
език,а АУАН бил нечетлив.
Правилно Районен съд-Пловдив е приел, че жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение, с
оглед на което и правилно е санкциониран, като му е наложено, предвиденото в
съответната норма
наказание по вид и размер, което е фиксирано
и не може да бъде
намалявано от съда.
Въззивният съд е извършил и преценка досежно приложението в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28, ЗАНН, като е приел, че в тази насока се явява законосъобразна и преценката на административнонаказващия
орган ,който е преценил ,че се касае за нарушение,извършено под влияние на
алкохол,при множество хора,застраващи тяхното здраве.
Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд досежно материалната законосъобразност на
оспореното НП.
Съгласно посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, (в приложимата редакция), водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества
или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Правилно
районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства и писмени
такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че Г.Ж. е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство - обстоятелства, изрично посочени в
АУАН.
При това положение,
законосъобразен е изводът на районния съд, че на посочената дата Г.Ж.
осъществява състав на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно за описаното в
АУАН и НП нарушение на Ж. са наложени двете кумулативно предвидени санкции
"глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 години, които са във фиксирани размери, поради което няма
възможност за друга индивидуализация.
Не се констатира нарушено право на защита на
касационния жалбоподател,както се поддържа и в настоящото производство
дотолкова доколкото Ж. не говори добре български език,а АУАН бил нечетлив.Видно
е ,че АУАН е написан ръкописно,но съдържанието му е разбираемо и в случай,че
оспорващото лице не е могло да разбере в какво е обвинено,то същото би
написало,посочило,че има възражения.Такива не са направени и няма отбелязване
за такива върху АУАН. Доводите ,че Г.Ж. не говори добре български език остават
и недоказани.
С оглед горното, настоящата инстанция счита,
че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1885 от 18.10.2019г.,постановено по АНД №
4926/20197г. по описа на Районен съд-Пловдив, III- ти н.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.