Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260338 16.08.2021 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
седемнадесети юни Година
2021
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 366 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.П.Н. против
наказателно постановление № 349а-1442 от 05.10.2020г. на Директора на ОД на МВР
- Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се излагат
аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В представено
писмено становище изразява становище по изложените в жалбата възражения.
Претендира заплащане на направените в хода на административнонаказателното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание - не
изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена
е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 349а-1442 от 05.10.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара
Загора на нарушителя Н.П.Н. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за това, че на 10.04.2020г. около
13.40 часа посетил обществено място - парк „Митрополит Методи Кусев“ по пътека,
северно от болница Тракия, находящ се в гр. Стара Загора, като се разхождал, с
което не изпълнил въведената с точка I, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за
здравето /“преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“/, с което
виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН серия АА, с бл. № 142837, съставен на 16.04.2020г. от
полицейски инспектор при Второ РУ - Стара Загора, вписан в деловодната система
на ОД на МВР - Стара Загора на от 21.04.2020г. под № 8245а-754.
От приложения към писмо с вх. №
271302/18.05.2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора акт за общинска
собственост № 02015/05.04.2002г. и скица № 1315 към него е видно, че границите
на парк „Митрополит методи Кусев“ са следните от север: землище на гр. Стара Загора,
от юг: Спортен комплекс, кв. Македонски и Митрополия, от изток: Военен терен и
„Загорка“ АД, гр. Стара Загора, от запад: път за кв. Дъбрава.
Във връзка с компетентността на актосъставителя
е представена заповед № 988/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР - Стара
Загора.
От показанията на свидетеля Ж.Т.К. се
установява, че е съставил АУАН след като му била възложена с писмена резолюция
докладна записка с рег. № 10464/10.04.2020г., изготвена от М.С.Д..
Същевременно от показанията на свидетелите
М.С.Д. и И.Г.П. е видно, че именно те са констатирали описаното в АУАН
нарушение. И двамата заявяват, че във връзка със заповед № РД
01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването на всички полицейски
служители бил възложен контрол на въведените противоепидемични мерки във връзка
с разпространението на Ковид 19, в т.ч. преустановяването на посещенията на
паркове. В частност на тях бил възложен обход на парковете, находящи се на
територията, обслужвана от Второ РУ - Стара Загора. При извършения обход със
служебен автомобил, свидетелите установили жалбоподателя Н.П.Н., който се
разхождал в гр. Стара Загора, в парк „Митрополит Методи Кусев“ по пътека,
северно от болница Тракия. И двама свидетели категорично заявяват, че са видели
Н. да се разхожда по горска пътека, а не по асфалтирания път, находящ се
непосредствено над Болница „Тракия“. Тъй като в момента нямали повече бланки за
съставяне на АУАН, снели самоличността на нарушителя и му разяснили, че ще бъде
призован за съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Д. и П., тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са описани конкретните обстоятелства, при които е
извършено нарушението.
И актосъставителят, и наказващият
орган са посочили, че на 10.04.2020г.
около 13.40 часа Н. се е разхождал на обществено място - парк
„Митрополит Методи Кусев“ по пътека, северно от болница Тракия, находящ се в
гр. Стара Загора в нарушение на въведената с точка I, подточка 1 от заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл. 63 от Закона за здравето, като това е напълно достатъчно, за да
може нарушителят да разбере повдигнатото му административнонаказателно
обвинение.
Неоснователни са и възраженията, че на
жалбоподателя е бил връчен АУАН серия АА, с бл. № 142837 от 16.04.2020г., а в
обжалваното наказателно постановление е посочен различен АУАН - АУАН №
8245а-754/21.04.2020г. От внимателния прочит на приложения към
административнонаказателната преписка АУАН е видно, че става въпрос за един и същи
акт, който има както бланкови номер, така и номер от деловодната система на
Второ РУ - Стара Загора. Посочването в наказателното постановление на дадения
номер от деловодната система не го опорочава по никакъв начин и не ограничава
правото на защита на жалбоподателя.
В допълнение, относно
законосъобразността на съставения АУАН следва да бъде посочено, че в него действително
са вписани двама свидетели по акта - 1. И.Г.П. и 2. М.С.Д., а е положен само
един подпис - на свидетел 1. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като за
законосъобразността на акта е достатъчен подписът на един от свидетелите,
присъствали при установяване на нарушението - в случая И.Г.П.. Последният е
посочен като свидетел № 1 и подписът е на мястото на свидетел № 1. Освен това,
видно от подписа, положен в приложената към административнонаказателната
преписка докладна записка от 10.04.2020г. от М.С.Д., същият се различава от
този, положен в АУАН под № 1. Следователно няма съмнение, че положеният подпис
под № 1 в АУАН е на П..
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя, че е допуснато нарушение и на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като актосъставителят и наказващият орган са посочили неправилно
нарушената законова разпоредба.
Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Тази норма свързва налагането
на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки,
въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето с акт на
министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на основание чл.
63, ал. 1 или ал. 2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, имащи
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, които са
задължителни, а не субектът на нарушението, поради което и обвръзката с тази
законова разпоредба не е задължителна. От значение е по-скоро при описване на
нарушението да се конкретизира актът на компетентните държавни органи, с който
нарушителят е бил длъжен да съобрази своето поведение. Същият е посочен и в
АУАН и в НП, а именно: точка I,
подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването,
която е изрично цитирана. Ето защо съдът намира, че в случая не може да се
приеме, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на Н.П.Н. - да
разбере повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение.
В този смисъл е и съдебната практика -
решение от 10.02.2021г., постановено по КАНД № 398/2020г., решение №
82/11.03.2021г., постановено по КАНД № 20/2021г., решение от 22.03.2021г.,
постановено по КАНД № 47/2021г., всички по описа на Административен съд - Стара
Загора.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Н.П.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето.
От обективна страна, на 10.04.2020г.
около 13.40 часа посетил обществено място - парк „Митрополит Методи Кусев“ по
пътека, северно от болница Тракия, находящ се в гр. Стара Загора, като се
разхождал, с което не изпълнил въведената с точка I, подточка 1 от заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл. 63 от Закона за здравето - “преустановяват
се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места“, с което виновно нарушил
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Д. и П.,
които са категорични, че са видели Н. да се разхожда не по асфалтирания път от
кв. Лозенец към болница „Тракия“, както твърди самия той в жалбата си, а да
слиза към този път, вървейки по пътека в парка, намираща се северно от
болницата.
С оглед пълнота на изложението следва
да бъде отбелязано, че видно от акт за общинска собственост №
02015/05.04.2002г. болница „Тракия“ се намира в границите на парк „Митрополит
Методи Кусев“, тъй като южната граница на парка не е самата болница, а спортния
комплекс.
От субективна страна, съдът намира, че
жалбоподателят е действал виновно. Видно от самата жалба, той е бил запознат с
постановената забрана от министъра на здравеопазването за преустановяване на
посещенията на парковете.
Що касае размера на наложеното от
наказващия орган административно наказание – глоба в размер на 300 лева, същото
съответства по вид и размер на минималното, предвидено в чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, поради
което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразено ли е то с
тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.
С оглед конкретиката на настоящия
казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като става въпрос за неизпълнение на въведени по надлежния ред
противоепидемични мерки при обявено извънредно положение на територията на
Република България, свързано с разпространението на Ковид 19. При тази ситуация
е недопустимо отделните граждани да въвеждат собствени мерки, които според тях
са достатъчни, за да се спре разпространението на болестта, да правят оценка на
здравословното си състояние и опасността, която биха създали със своето
поведение при неизпълнение на законово въведените мерки. Това е и причината
поради която в заповедта на министъра на здравеопазването липсва диференциран
подход по отношение на посочените критерии.
Освен това, от показанията на
свидетеля Д. е видно, че жалбоподателят не е бил сам - с него е имало и друго
лице, което след като е забелязало полицейските служители е избягало и не е
било установено.
Предвид
изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед
направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че жалбоподателят Н.П.Н., следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
349а-1442 от 05.10.2020г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, с което на Н.П.Н.,
ЕГН: ********** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: