О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Ловеч, 09.12.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на девети декември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм.дело № 525/2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.С.Ч. *** чрез пълномощник против Задължително предписание №
СЛ/Д-ОВ-762-011/23.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) гр. Ловеч, с което е предписано на Г.Ч. като баща
на детето С.Г.Ч. да осигури позването на предоставяни от Център за обществена подкрепа (ЦОП) гр. Ловеч, кв. „Дикисана“, ул.“Иларион Ловчански“
№ 1 от детето С.Г.Ч., съгласно влязла в сила Заповед № ЗД/Д-ОВ-047/14.08.2020
г. на Директора на ДСП Ловеч, с която е наредено да се предостави на детето С.Г.Ч.
с ЕГН ********** ***.“ *** с родители В.Г.Ч. и Г.С.Ч. дългосрочно ползване на
услугите, предоставяни в ЦОП гр. Ловеч,
кв.“Дикисана“, ул.“Иларион Ловчански“ № 1 за работа с психолог и социален
работник за срок до 12.02.2021 г. с цел оказване на навременна, достъпна и в
близост до детето подкрепяща социална услуга.
В писмо с изх. № 154/17.11.2020 г.,
изготвено от Ръководител на екип ЦОП при Сдружение Граждански инициативи Ловеч
до Директора на ДСП Ловеч е посочено, че след издаване на Заповед №
ЗД/Д-ОВ-047/14.08.2020 г. на Директора на ДСП Ловеч г-н Г.Ч. е бил поканен за
първоначална среща и подписване на договор за предоставяне на социална услуга с
писмо, което му е било връчено на 18.08.2020 г., но той не се е явил и не е бил
осъществен контакт с него. На 18.08.2020 г. майката на детето – В. Д. Д. е
посетила ЦОП Ловеч и в качеството си на родител и законен представител на
детето е подала заявление за ползване на социална услуга от нея и детето й. Проведени са еднократни социални консултации с В. Д. за
оказване на подкрепа в съответствие с направената от нея заявка. На 02.09.2020
г. след изтичане на 14 дни от отправената до г-н Г.Ч. покана и след неявяването
му за подписване на договор и с оглед заявката на майката на детето, е подписан
Договор № 20-98/02.09.2020 г. за предоставяне на социална и психологическа
подкрепа за нея и детето С. Ч.. В писмото е отразено още, че с писмо до Г.Ч.,
което му е било връчено на 19.09.2020 г. му е бил предоставен екземпляр от
подписания с втория родител договор за ползване на социална услуга ЦОП и
информация за описанието на социалната услуга. Отново е била отправена покана
до Г.Ч. за провеждане на среща за потвърждаване на договора от негова страна в
качеството му на родител, полагащ непосредствени грижи за детето С. и за
извършване на оценка на потребностите, и изготвяне на индивидуален план за подкрепа
на детето. Г.Ч. отново не е посетил ЦОП за провеждане на среща и стартиране
процеса на подкрепа на детето. Посочено е също, че на 15.09.2020 г. в планирана
среща с В. Д. е била изготвена оценка на потребностите и индивидуален план за
подкрепа за нея и за детето С.. Отново е била отправена покана до Г.Ч., като е
било извършено посещение на място на адрес в ***, но на този адрес не е бил
намерен никой. Била е изпратена отново писмо-покана до Ч. за провеждане на
среща, което му е било връчено по куриер на 30.09.2020 г., но той отново
не е посетил ЦОП Ловеч и не е довел
детето С. за консултации. Писмото завършва с твърдение за липса на съдействие
от страна на г-н Г.Ч. и в тази връзка за невъзможност да се работи с детето
съгласно издадената заповед.
Директорът на ДСП Ловеч със Заповед № 1101-РД01-0113/17.12.2020 г. е
постановил отмяна на Заповед № ЗД/Д-ОВ-047/14.08.2020 г. на Директора на ДСП
Ловеч на основание чл. 99, т.2 от АПК с мотиви, че в ДСП Ловеч е постъпило
заявление с вх. № Сл/Д-ОВ/762 от 10.12.2020 г. от Г.Ч. , с което е заявил желание
той и детето да ползват социална услуга Център за обществена подкрепа гр.
Велико Търново.
С молба с вх. № 2036/01.06.2022 г. Г.Ч. чрез пълномощник, с която е поискал
да бъде прекратено производството по делото, поради отпаднал правен интерес и да
му бъдат присъдени направените от него разноски във връзка с производството по
делото.
Настоящият съдебен състав намира искането за прекратяване на производството
за основателно.
В чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден всеобщ съдебен
контрол за законосъобразност на актовете и действията на административните
органи. Този контрол обаче не е неограничен. Право на оспорване имат не всички,
а само тези субекти, които имат правен интерес. Правният интерес от оспорване е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът е
длъжен да следи и служебно.
Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения.
В случая жалбоподателят е обжалвал задължителното предписание на Директора на ДСП Ловеч, с което му е
предписано да осигури ползването на услугите, предоставяни от ЦОП гр. Ловеч от
детето С. Ч., съгласно заповед № ЗД/Д-ОВ-047 /14.08.2020 г. на Директора на ДСП
за срок до 12.02.2021 г., като срокът му за изпълнение започва да тече от
датата на връчването му на жалбоподателя - 28.10.2020 г. Безспорно това
предписание създава задължения за жалбоподателя и за него е бил налице правен
интерес да го обжалва.
След това Директорът на ДСП Ловеч със Заповед № 1101-РД01-0113/17.12.2020
г. е отменил първоначалната своя Заповед № ЗД/Д-ОВ-047/14.08.2020 г., която е
основание за издаване на оспореното от Ч. задължително предписание.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че действието на
обжалваното от Ч. задължително предписание на Директора на ДСП Ловеч №
СЛ/Д-ОВ-762-011/23.10.2020 г. е било до 17.12.2020 г., тъй като на тази дата
Директорът на ДСП Ловеч със Заповед №
1101-РД01-0113 е отменил своята заповед № ЗД/Д-ОВ-047/14.08.2020 г., на базата
на която е издадено оспореното предписание. След като е отменена тази заповед,
следва да се счита за отменено и издаденото въз основа на нея задължително
предписание, което е оспорено от жалбоподателя . Това според съдът означава, че
от 17.12.2020 г. за жалбоподателя е отпаднал правния интерес да оспорва
задължителното предписание.
В чл. 159, т.4 от АПК е предвидено,
че жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство,
то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването.
Безспорно е, че правния интерес на жалбоподателя следва да бъде налице не
само при първоначалното подаване на жалбата до съда, но и по време на цялото
съдебно производство, включително и към датата на постановяване на съдебния акт.
Отпадането на правния интерес на жалбоподателя е основание за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Съдът намира за неоснователно искането за жалбоподателя за присъждане на
направените разноски по делото – държавна такса за образуване на
административно дело и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, тъй като
отговорността за разноските по административни дела е определена в чл. 143 от АПК. Според настоящия съдебен състав описаните хипотези, при които се присъждат
разноски на жалбоподателя са изброени изчерпателно и не може да се тълкуват
разширително. . В този смисъл са
Определение № 6436 / 28.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2022 г.,
Определение № 9896/30.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2021 г., Определение
№ 8296/ 8.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2021 г. и др.
В разпоредбите на чл. 143 от АПК не
е предвидено присъждане на разноски на жалбоподателя при прекратяване на делото,
поради липса на правен интерес или на отпаднал такъв в хода на производството,
затова съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.Ч. *** чрез пълномощник против
Задължително предписание № СЛ/Д-ОВ-762-011/23.10.2020 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото дело.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С.Ч. за присъждане на направените разноски по
делото.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис
от него да се изпрати на Г.С.Ч. и на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: