№ 106
гр. Варна , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503710 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 277712/02.11.2020 г., депозирана от „Мегапорт М“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Нови Искър,
ж. к. „Враждебна“, ул. „Япаджа“ № 46Ф, срещу Решение № 260583/08.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 7365 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 47 съдебен състав, с
което въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) е ОСЪДЕН да заплати
на Н. А. Н. с ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 113, вх. 7, ет. 7, ап. 126,
сумата от 1 632.78 лева /хиляда шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му
книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 226, ал. 2 КТ.
В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от страна на
процесуалния представител на въззиваемия - адвокат Марияна Димитрова от ВАК, както и
лично от въззиваемия Н. А. Н..
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
Въззивникът намира атакуваното съдебно решение за незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е бил "принуждаван" да подава
едномесечно предизвестие за напускане, а напротив, в подадената лично от него молба е
посочено, че същата следва да се счита за молба по смисъла на чл. 326 с едномесечно
предизвестие, което той не е спазил, също видно от доказателствата по делото. Намира, че
съдът неоснователно не се е произнесъл по възражението за прихващане на основание
неспазване на предизвестие от страна на ищеца.
Твърди, че ищецът умишлено и целенасочено е саботирал прекратяването на трудовото му
правоотношение по законосъобразен път, от което извлича противоправни дивиденти от
това си поведение. Твърди, че съдът не е разгледал обективно и безпристрастно всички
събрани по делото доказателства, не е отчел направените възражения от страна на ответника
и е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, като е уважил неоснователна и
недоказана искова молба.
Предвид това, въззивникът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
претендира и сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от процесуалния
представител на въззиваемия, в който последният моли обжалваното съдебно решение
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че
конкретният случай се касае за производство по чл. 266, ал. 2 от КТ, като в хода на
първоинстанционното производство се е установило наличието на трудово правоотношение,
отправено писмено едномесечно предизвестие на 13.06.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, както и нарушение на трудовото законодателство от
страна на работодателя. Намира, че по делото се е доказало незаконното задържане на
трудовата книжка на въззиваемия от страна на „МЕГАПОРТ М“ ИИД, както и периодът на
задържане и размерът на дължимото обезщетение. Оспорва всички твърдения изложени във
въззивната жалба, като намира същите за неаргументирани.
Предвид изложеното счита, че въззивната жалба е неоснователна, като моли за решение в
този смисъл. Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв и от самия въззиваем, в
който същият е релевирал множество доказателствени искания, а именно: 1. да бъде
назначена тройна ССчЕ, в която вещите лица да установят действителния размер на
дължимото обезщетение; 2. Да бъде назначена Съдебно-графологична експертиза на
подписите на Никола Иванов и Маруся Трифонова в протокол от 13.08.2018г.; 3. на
основание чл. 183 и 190 от ГПК да бъде задължено „МЕГАПОРТ М“ ООД да представи
заповед за ПГО от 11.07.2018г., както и протокол за връчване на трудова книжка от
13.07.2018г.; 4. Да бъдат допуснати трима свидетели в режим на призоваване, като двама от
тях - Никола Иванов и Маруся Трифонова да обяснят по какъв начин са се свързали с него, а
Ангел Георгиев да потвърди, че и неговата книжка е била задържана; 5. На основание чл.
192 от ГПК да бъде задължена Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да представи цялата
административна преписка № 18104670/05.09.2018г.; 6. Да се изиска цялата прокурорска
преписка № 2127/2019г. при РП-Варна, ПП № 7047/2019г. на РП-Варна и ПП14000/2019г. на
СГП-София, от които ще се установи ясно задържането на трудовата книжа; 7. Да бъде
допуснат четвърти свидетел в режим на водене – братът на въззиваемия, който ще установи,
че въззиваемият е влизал офиса на „МЕГАПОРТ М“ ООД; 8. Да бъде задължен управителят
на „МЕГАПОРТ М“ ООД да се яви на съдебно заседание, в което съдът да прояви
инициатива и да зададе въпроси, които биха разкрили обективната истина по делото; 9. Да
бъдат приети приложените към въззивната жалба и допълнителни молби към нея писмени
2
доказателства.
По доказателствените искания:
Така направените доказателствени искания, в това число за назначаване на тройна ССчЕ и
на Почеркова експертиза, за допускане на свидетели, за представяне на доказателства от
трето за делото лице – ДИТ Варна, за изискване на прокурорските преписки, както и за
задължаване на управителя на „МЕГАПОРТ М“ ООД да се яви и да даде обяснения, са
преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК, съгласно който във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Видно от документите по делото, част от тези доказателствени искания са
били релевирани и пред първа инстанция, като същите са били уважени от съда,
респективно доказателствата са събрани и приети по делото. По отношение на останалите
искания, съдът намира, че страната е можела да ги отправи своевременно пред първа
инстанция, но поради процесуално опущение това не е било сторено. Същото се касае и до
приложените към въззивната жалба и допълнителните молби към нея писмени
доказателства, а приложената Заповед № 001/11.07.2018г., както и писмо до въззиваемия от
ИА „ГИТ“, ИТ – Варна от 26.11.2020г, са неотносими към спора, доколкото касаят период,
предхождащ процесния такъв и факти, които не са релевантни към предмета на делото.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 277712/02.11.2020 г., депозирана от
„Мегапорт М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Нови Искър, ж. к. „Враждебна“, ул. „Япаджа“ № 46Ф, срещу Решение №
260583/08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7365 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 47
съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираните от въззиваемата страна доказателствени
искания.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Мегапорт М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Нови Искър, ж. к. „Враждебна“, ул. „Япаджа“ № 46Ф, в
двуседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе по сметка на Окръжен
съд – Варна сумата от 200 лв. (двеста лева) за възнаграждение на особения представител на
въззиваемия, определено в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален
интерес, и да представи доказателства за внасяне на сумата в същия срок.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3710/2020 г. на ОС-Варна за 24.02.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчат и преписи от отговорите на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4