№ 281
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500249 по описа за 2022 година
С решение № 260008/11.01.2022г., постановено по гр.д. № 544/2020г. по
описа на Свогенския районен съд, са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД за
установяване на вземане на дружеството срещу ПЛ. П. Н. в размер на:
306,49 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
потребена през периода от м. май 2017г. до м. април 2019г.,
19,91 лв. - лихва за забава върху главницата от 306,49 лв. за период от
15.09.2018г. до 12.02.2020г.,
79,22 лв. – цена на предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за
периода от м. февруари 2017г. до м. април 2019г.
14,13 лв. – лихва за забава върху главницата от 79,22лв. за периода от
31.03.2017г. до 12.02.2020г.,
законната лихва върху двете главници за периода от 24.02.2020г. до
окончателното им изплащане.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
горното решение във всички негови части.
Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано, както и постановено
при съществени нарушения на материалния закон. Счита за доказано, че
ответникът П.Н. е собственик на процесния топлоснадбен имот, като се позовава
на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 25 от 1995г. Поддържа, че
Н., в качеството си на собственик на този имот, е клиент на топлинна енергия (ТЕ)
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Цитира
1
разпоредбата на § 1 т. 2а от ДР към ЗЕ, съдържаща легалното определение на
термина „битов клиент“, както и клаузата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Обосновава надлежното
приемане и приложимостта на общите условия. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия, който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение, като
потвърди обжалваното решение. Позовава се на заключението по СТЕ.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не
се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която
поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за назначаване на
особен представител в размер на 200 лв.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият не се
явява, не се представлява и не изразява становище по спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки (и са липсвали отрицателните) за предявяване на иск, а съдът се е
произнесъл именно по исковете по чл. 422 от ГПК, с които е бил сезиран.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя принципните мотиви, изложени на стр.
7 – 8 от обжалваното решение и обосноваващи наличието на облигационна връзка
между страните по делото по повод доставка, отчитане и заплащане на
2
топлоенергия.
Следва да бъдат споделени и мотивите и крайният извод на районния съд по
въпроса за недължимостта на възнаграждение за услугата „дялово разпределение“
в размер на 79,22 лв. и лихва върху нея в размер на 14,13 лв., поради следните
съображения.
Наистина, съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., клиентите заплащат
на „Т.С.“ ЕАД (в качеството му на продавач по смисъла на чл. 1, т. 17 от
Общите условия) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвано от
избрания от тях търговец. Поради това, независимо че задължението на клиентите
е към трето лице, ищецът има валидно правно основание да претендира в лично
качество за изпълнение на това задължение към него, а претенцията му е
допустима. Същата, обаче, е останала недоказана, тъй като:
по делото не се доказва, ищецът да има договорни отношения с дружеството
– топлинен счетоводител, реално извършвало услугата „дялово
разпределение“ в процесния топлоснабден имот през процесния период,
които да му дават основание да претендира заплащането й по реда на чл. 22,
ал. 2 от Общите условия. Видно от заключенията по СТЕ и ССЕ, през
процесния период услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от
„Н.“ ЕАД, докато представените доказателства (л. 21 – 28 от
първоинстанционното дело) касаят отношения на етажната собственост и на
„Т.С.“ ЕАД с различен правен субект, а именно – Топлоснабдителна агенция
и енергиен сервиз „Н. и.“ ООД. Поради това от тях не може да се правят
изводи за размера и периода на задълженията, които ищецът претендира по
реда на чл. 22, ал. 2 от Общите условия.
Дори тези документи да удостоверяваха релевантни по делото
правоотношения между страните по него и „Н.“ ЕАД, те не съдържат
необходимите данни, въз основа на които да се определи размера на
процесните задължения. Така например, представеният договор от
07.11.2002г. между етажната собственост и Топлоснабдителна агенция и
енергиен сервиз „Н. и.“ ООД сочи единствено, че годишната абонаментна
такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода е 6 лв.
(но без да конкретизира, дали цената е обща или на отделен уред, както и без
да посочва други такси във връзка дяловото разпределение), като същата е
валидна само до 30.09.2003г. Отделно от това, изрично е посочено, че срокът
на действие на договора е пет години от датата на неговото подписване, като
не е предвидена възможност за автоматично продължаване на неговото
действие. Това означава, че същият не е действал през процесния период от
м. май 2017г. до м. април 2019г., поради което не може да бъде източник на
информация за дължимите суми за услугата „дялово разпределение“. Също
така, приложеният договор от 06.11.2007г. между „Т.С.“ АД и „Т.-Е.-Н. и.“
ООД не съдържа описания в Раздел III, т. 1 от него ценоразпис – приложение
№ 2, съдържащ цените на извършваните услуги, нито данни за
актуализирането им съобразно клаузата на Раздел III, т. 2 от същия.
Такава информация не носи и заключението по ССЕ, тъй като, видно от
изявлението на в.л. А. в открито съдебно заседание, то е изготвено по данни
3
на самия ищец, т.е. въз основа на същите противоречиви твърдения на страна
по делото, които сочат за топлинен счетоводител други лица.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в частта за дължимото
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, исковата претенция е
недоказана както по основание, така и по размер, поради което правилно е била
отхвърлена.
Неоснователността на претенцията за тази главница обуславя неоснователност
и на претенцията за лихва върху нея, респ. правилност на извода на Свогенския
районен съд за нейното отхвърляне.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно в тези си части и
следва да бъде потвърдено.
В частите, касаещи главницата и лихвата за потребена топлинна енергия, съдът
намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:
Видно от заключението по СТЕ, отчитането на тази енергия е било некоректно,
тъй като е начислявано потребление и за уред, който реално не съществува в
топлоснабдения имот на ответника. Вещото лице е предложило два варианта за
коригиране на изравнителните сметки, в зависимост от това, дали този уред
въобще не съществува в етажната собственост, или съществува, но се намира в
друг имот. Доколкото, обаче, предмет на делото е само дължимостта на
процесната сума именно от посочения от ищеца ответник, настоящият съдебен
състав намира, че наличието или липсата на този уред в друг имот в етажната
собственост няма съществено значение за изхода на делото. Решаващо е
обстоятелството, че той не се намира в имота на ответника, поради което
последният не дължи заплащане на съответстващата му топлинна енергия.
Съгласно заключението по СТЕ, нейната стойност за процесния период е 128,20
лв. Поради това, ответникът дължи на ищеца главница, равна на разликата между
претендирата такава от 306,49 лв. и сумата 128,20 лв. (пропорционална на
липсващата щранг- лира), т.е. 306,49-128,20=178,29лв.
Съответно, лихвата върху действително дължимата главница от 178,29лв. за
същия период следва да се изчисли пропорционално, т.е. ((306,49 – 128,20)/
306,49)*19,91=(178,29/306,49)*19,91=11,58лв.
Тъй като за така изчислените стойности исковете са основателни,
обжалваното решение следва да бъде отменено в съответната му част, като вместо
него се постанови друго, с което тези искове се уважават за съответните
стойности, и да се потвърди в останалата отхвърлителна част за сумите 128,20 лв.
(главница) и 19,91-11,58=8,33лв. – лихва.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
„Т.С.“ ЕАД следва да се присъди част от направените от тази страна разноски
пред въззивния съд, пропорционална на уважената част от въззивната жалба.
Такива се установяват в размер на държавна такса от 100 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
4
правната помощ, с оглед продължителността и фактическата и правна сложност
на делото. Така, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата ((178,29+11,58)/(306,49+19,91+79,22+14,13))*200 = (189,87/419,75)*200 =
0,4523*200 = 90,47лв.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, П.Н. има право
на част от направените от него разноски пред въззивния съд, пропорционална на
отхвърлената част от въззивната жалба. Такива, обаче, не се установяват, поради
което не следва и да се присъждат.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване и на
разноските пред първоинстанционния съд. Поради това и с оглед изхода на
делото, в полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди част от направените от тази
страна разноски пред СвРС, пропорционална на уважената част от исковете.
Такива се установяват в размер на 175 лв. – държавна такса, 550 лв. – депозити за
възнаграждения на вещи лица, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Така, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 0,4523*(175+550+100) = 0,4523*825 = 373,15 лв. Съответно, с
оглед направеното и от ответника искане за присъждане на разноски, ищецът
следва да му заплати част от разноските, направени от него в производството пред
СвРС. Такива се установяват в размер на 50 лв. – депозит за възнаграждение на
вещо лице, от които ищецът следва да заплати на ответника (1-
0,4523)*50=27,38лв. Тъй като, обаче, с обжалваното решение разноските от 50 лв.
са присъдени в пълен размер, то следва да бъде отменено за разликата над 27,38
лв. до 50 лв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се с
произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Поради това и с оглед изхода на делото, следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство, съответстваща
на уважената част на исковете. Разноски се установяват в размер на 25 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, от които длъжникът
следва да заплати на заявителя 0,4523*75=33,92лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260008/11.01.2022г., постановено по гр.д. № 544/2020г.
по описа на Свогенския районен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени
исковете на „Т.С.“ ЕАД за установяване на вземане на дружеството срещу ПЛ. П.
Н. в размер на 178,29 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, потребена през периода от м. май 2017г. до м. април 2019г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 24.02.2020г. до окончателното й
изплащане, и 11,58 лв. - лихва за забава върху главницата от 178,29 лв. за период
5
от 15.09.2018г. до 12.02.2020г., както и са присъдени разноски в полза на Н. за
разликата над 27,38 лв. до 50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. П. Н. с ЕГН ********** и адрес с.
В.Т., ул. „109-та“ № 12, дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес гр. С.,
общ. К.с. ул. „Я.“ № 23-Б,
178,29 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
потребена през периода от м. май 2017г. до м. април 2019г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 24.02.2020г. до окончателното й
изплащане, и
11,58 лв. - лихва за забава върху главницата от 178,29 лв. за период от
15.09.2018г. до 12.02.2020г.
ОСЪЖДА ПЛ. П. Н. с ЕГН ********** и адрес с. В.Т., ул. „109-та“ № 12, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес гр. С., общ. К.с. ул. „Я.“ № 23-Б,
разноски в производството по в.гр.д. № 249/2022г. по описа на ОС- С., в
размер на 90,47лв.;
разноски в производството по гр.д. № 544/2020г. по описа на РС – Своге, в
размер на 373,15 лв.;
разноски в производството по ч.гр.д. № 325/2020г. по описа на РС – Своге, в
размер на 33,92лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6