Решение по дело №1882/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 5
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20224520201882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Русе, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Д. В. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 22- 1085- 001011 от 02.06.2022 г. на Началник Група
ОДМВР Русе, С-р Пътна полиция Русе, с което за административно
нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят В. чрез
пълномощника си моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
На 06.02.2022 г., около 14.50 часа, в гр.Русе, на ул.“Дондуков Корсаков“
№ 5, жалб.В. била установена да управлява лек автомобил АУДИ А 6 с рег. №
***, собственост на лицето И.М., като регистрацията на автомобила била
служебно прекратена, тъй като собственикът не изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство в двумесечния срок от придобиването му.Във
връзка с констатираното след съставен АУАН бл.№ 042028 от 06.02.2022 г.,
била сезирана и Районна прокуратура- Русе, като преписката приключила с
постановление за отказ от образуване на наказателно производство, от дата
11.03.2022 г., в което прокурорът приел, че няма данни за извършено
престъпление от общ характер.След това заключение е издадено и
1
обжалваното наказателно постановление с наложените административни
наказания- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 6 месеца.Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че
служебното прекратяване на регистрацията не било известно на В., която се
явява само инцидентен ползвател на автомобила /между другото-
обстоятелство, посочено и от полицейския служител по повод на възложената
му проверка/.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- постановление на РРП от дата
11.03.2022 г., справка от ОДМВР Русе, докладна записка АУАН № 042028 от
06.02.2022 г., собственоръчни обяснения, справка съдимост, справка за
собственост на МПС, справка за нарушител, показанията на св.П.-
актосъставител, които следва да се кредитират изцяло като кореспондиращи с
останалите доказателства в делото.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.
По същество извършването на нарушението не е правилно установено и
не е доказано.
Жалбоподателят В. е била санкционирана за това, че е управлявала МПС
със служебно прекратена регистрация.Няма спор, че автомобилът е бил
собственост на друго лице- И.Ц.М..Не се спори и относно причината за
прекратяване на регистрацията- неизпълнение на задължението на
собственика да пререгистрира автомобила в 2- месечен срок от
придобиването му.В настоящото производство не са събрани доказателства
жалб.В. да е знаела, че ползва МПС с прекратена регистрация.Установените
по делото обстоятелства сочат, че лицето е ползвало инцидентно превозното
средство, като няма доказателства да е знаело за дерегистрирането му.Нещо
повече, в делото няма доказателства, категорично обосноваващи извод, че и
самият собственик- Минев, е бил известен за служебно прекратената
регистрация.
За да бъде съставомерно вмененото нарушение, законодателят е
предвидил форма на вина- пряк умисъл. При това жалбоподателят В. е
следвало да съзнава общественоопасния характер на действията си и да
предвижда и цели противоправните последици- да управлява нерегестрирано
превозно средство. Доколкото не са събрани доказателства в тази насока, а са
налице опровергаващи такъв извод, съдът намира, че макар формално
обективно да са изпълнени признаци на нарушение, то липсва виновно
поведение.Не би могло да се разсъждава и в посока, че жалбоподателят В. е
била длъжна или е имала възможност да предвиди общественоопасните
последици, доколкото всички доказателства сочат на незнание на
обстоятелството на неизпълнение на задълженията от страна на собственика
на леката кола.Принципно, за пълнота на мотивите следва да се посочи, че се
касае до процес на автоматична дерегистрация на база на въведена и
2
експлоатирана компютърна информационна система в МВР, при което дали
реално такава ще настъпи или не и още повече- кога точно, е неизвестно
дори за съответните длъжностни лица- служители.Изрично следва да се
подчертае и това, че няма категорични доказателства към кой точно времеви
момент автоматично /по свой избор при въведени параметри/ системата ще
прекрати регистрацията на дадено превозно средство.Доколкото се касае до
действие, което е явно заложено в софтуер, за който няма данни как оперира,
не може да се прецени дали с настъпването на календарна дата ще бъде
отразена промяната или последната ще бъде в зависимост от друг алгоритъм
на ползваната програма.Т.е. следва да се държи сметка за разликата между
възникване на обстоятелствата, предпоставящи дерегистрация и фактическата
последица, отразена в автоматизираната система.При всички случаи,
заинтересованите лица- собственици на МПС, следва да бъдат уведомени
поне за един от така възникналите факти, които предпоставят неблагоприятни
последици.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
подлежи на отмяна изцяло.В производството са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя- 300 лева адвокатски хонорар.Същият е дължим с
оглед изхода от делото и следва да бъде присъден.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22- 1085- 001011 от 02.06.2022 г. на Началник Група
ОДМВР Русе С-р Пътна полиция Русе, с което на И. Д. В. с ЕГН **********,
от гр.Русе, ***, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и
ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на
И. Д. В. с ЕГН **********, от гр.Русе, ***, сумата от 300 /триста/ лева за
направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3