Решение по дело №2336/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 595
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300502336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Ю. М. М. от ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. Л.Н., против Решение №135 от
26.07.2021г., постановено по гр.д. №331/2021г. по описа на Районен съд-
Карлово, в частта му, с която се дава разрешение на основание чл.127а,
ал.2 от СК на малолетното дете М. Ю. М., ЕГН **********, да се
издаде паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл.45, ал.1 от
ЗБЛД, подадено само от майката О. М. М., ЕГН **********, без да е
необходимо съгласието на другия родител Ю. М. М., ЕГН **********,
както и да пътува извън пределите на Република България до Англия,
Турция и държавите- членки на Европейския съюз за неограничен брой
пътувания заедно с майка си О. М. М., ЕГН **********, без да е
необходимо съгласието на другия родител Ю. М. М., ЕГН **********, за
срока на валидност на издадения му задграничен паспорт. В жалбата се
излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение, като се иска обезсилването му и връщане на делото за ново
разглеждане на друг първоинстанционен съд, различен от Районен съд-
1
Карлово.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- О. М. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв.И.Д., с който същата се оспорва и се иска решението да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът
постановил нещо различно от това, което е поискано с исковата молба и
уточняващата молба към нея, давайки разрешение детето да пътува и в
Англия. В съдебното заседание на 12.07.2021г. по искане на процесуалния
представител на ищцата съдът е допуснал изменение на предявения иск,
като към държавите, за които се иска даване на разрешение за пътуване на
детето, е била добавена и Англия. Така допуснатото изменение на иска
не се отнася за основанието на същия, а за кръга от държави, за които
се иска издаване на разрешение за пътуване, поради което същото е в
хипотезата на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК и е допустимо до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция. Ето защо същото правилно е
било допуснато от първоинстанционния съд, който с постановеното по
делото решение се е произнесъл именно по изменената искова
претенция, с която е бил валидно сезиран.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи, че
делото било разгледано и решено от съд, който не е безпристрастен, тъй
като били налице основания по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод на състава
на съда. По делото действително се установява от приложените писмени
2
доказателства, че ищцата О. М. М. е работила като съдебен секретар в
Районен съд- Карлово в периода 08.07.2013г.-20.06.2014г. и в периода
15.12.2015г.-14.05.2016г., в които периоди обаче съдията, разгледал и
решил делото на първа инстанция, не е бил съдия в Районен съд-
Карлово. При това положение не може да се приеме, че са съществували
основанията за отвод по чл.22,ал.1, т.6 от ГПК- основателни съмнения в
неговото безпристрастие, поради което и същият правилно е отказал да
се отведе от разглеждането на делото.
Предвид горното следва да се пристъпи към проверка на правилността
на решението в рамките на оплакванията в жалбата и при служебна преценка
за това дали не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
правила и/или съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да
трябва да поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца и без да има наведени от страните
оплаквания.
От фактическа страна по делото не се спори между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че ищцата О. М. М. и
ответникът Ю. М. М. са бивши съпрузи и родители на детето М. Ю. М.,
роден на ***г.
С исковата молба, за да обоснове искането си за издаване на
задграничен паспорт на детето и за пътуването му в чужбина без
съгласието на неговия баща, ищцата е изложила твърдения, че е имала
желание да отиде заедно с детето на почивка и екскурзия в Турция при
нейни роднини и приятели, но ответникът отказвал да даде съгласие.
По повод извършването на операция на ищцата в Турция същият дал
съгласие за пътуването й заедно с детето в последния ден преди
заминаването й, но впоследствие подал сигнал срещу нея в полицията, че
е отвлякла детето. След операцията ищцата трябвало да се явява за
изследвания и прегледи, но не можела да се ползва от издадената й от
ответника декларация, тъй като същата била с кратък срок на действие.
Освен това ищцата не получила съдействие от ответника да отиде заедно
с детето на море в Гърция и искала да пътува заедно с детето и да
посети и други държави от Европейския съюз.
Така изложените в исковата молба твърдения се потвърждават от
3
показанията на св.Ф. Ш.- майка на ищцата, от които се установява, че тя
е искала разрешение от ответника за пътуването й до Истанбул за
операция, но в продължение на шест месеца той отказвал да даде такова,
като едва когато му казали, че ще оставят детето, за да го гледат той и
майка му, донесъл необходимата декларация, която била само за 15
дни. Въпреки изразеното от нето съгласие той подал жалба в полицията,
че са отвлекли детето, по повод на което след прибирането им били
посетени от полицейски служители. На ищцата предстояло отново да
пътува до Турция за преглед заедно с детето, тъй като нямало на кого да
го остави, но ответникът отказвал да й даде разрешение. Имали роднини
в Англия, Австрия и Турция, които искали да посетят заедно с детето,
но това не можело да стане без разрешение от бащата.
Видно от представената по делото декларация с нотариална заверка
на подпис, със същата ответникът Ю. М. М. е изразил съгласие синът му
М. Ю. М. да пътува многократно до Република Турция, придружаван от
майка си О. М. М. до 15.02.2021г.
От приложеното по делото влязло в сила решение на Районен съд-
Карлово, постановено по гр.д.№1691/2019г., е видно, че сключеният
между страните граждански брак е бил прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.127а ,ал.1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите, а съгласно ал.2 когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Съгласно задължителните указания,
дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г.
по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС производството по чл. 127а СК е такова
по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на
което съдът прави преценка по целесъобразност, като интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства. Решението на съда следва
да е в съответствие с най-добрия интерес на детето.
При така събраните по делото доказателства следва да се приеме,
че исковите претенции за основателни и следва да се уважат. По делото
4
се установява, че за детето М. Ю. М. се грижи майката О. М. М., на
която се налага поради здравословни проблеми да пътува до Турция
заедно с детето, за което не получава необходимото съгласие от
ответника. Установява се и че същата има желание и възможност да
посети заедно с детето и Англия и други страни от Европейския съюз, в
които има роднини, за което не би могла да очаква да получи
съдействие от ответника предвид влошените отношения между тях.
Съдът намира, че би било в интерес на детето на същото да се издаде
задграничен паспорт, както и да му се разреши да пътува заедно с майка
си до страните от Европейския съюз, Англия и Турция за срока на
валидност на същия. Посещаването от детето на посочените държави
несъмнено би довело до разширяване на социалните му контакти,
културата и познанията му и до обогатяване на опита му. Предвид
горното обжалваното решение в частта му, с която исковете са били
уважени, е правилно и следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата и направеното искане
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №135 от 26.07.2021г., постановено по гр.д.
№331/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, в частта му, с която се
дава разрешение на основание чл.127а, ал.2 от СК на малолетното дете
М. Ю. М., ЕГН **********, да се издаде паспорт за задгранични
пътувания по заявление по чл.45, ал.1 от ЗБЛД, подадено само от
майката О. М. М., ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на
другия родител Ю. М. М., ЕГН **********, както и да пътува извън
пределите на Република България до Англия, Турция и държавите-
членки на Европейския съюз за неограничен брой пътувания заедно с
майка си О. М. М., ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на
другия родител Ю. М. М., ЕГН **********, за срока на валидност на
5
издадения му задграничен паспорт.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ю. М. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на О. М.
М., ЕГН **********, сумата от 200 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6