№ 145
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 19191/12.08.2022 г., по описа на Окръжен съд
– Варна на „Ксара Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуален
представител адв. Н. Х. против решение № 1007/23.07.2022 г. по гр. д.
№ 963/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение
въззивната му жалба против извършеното по и. д. № 20147110400791, по
описа на ЧСИ Даниела Петрова-Яноква, рег. № 711, разпределение от
10.01.2021 г. по отношение на сумата, постъпила от публичната продан на
собствен на жалбоподателя недвижим, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 00789.45.26, находящ се в област Варна, община Дългопол,
с. Аспарухово.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на направените от съда изводи с аргументи по
съществото на спора, идентични с наведените в жалбата по чл. 463 ГПК.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното
решение и оспореното разпределение, а извършената публична продан да
бъде обявена за нестанала.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от „С. Г. Груп“ ЕАД
– взискател в изпълнителното производство, с който е изразено становище за
допустимост, но неоснователност и необоснованост на жалбата.
1
Държавата, явяваща се взискател в хипотезата на чл. 458 ГПК, чрез ТД
на НАП, както и длъжниците по изпълнителното дело не са депозирали
отговори.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С постановеното по в. гр. д. № 963/2022 г. решение съдът се е
произнесъл по подадената от настоящия жалбоподател жалба против
извършено по и. д. № 20147110400791, по описа на ЧСИ разпределение от
10.01.2022 г. на сумата от 11000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща
продажната цена от реализираната публична продан на недвижим имот с
идентификатор 00789.45.26 по КК на с. Аспарухово, община Дългопол.
Оплакванията досежно законосъобразността на оспореното разпределение са,
че процесният имот е възложен на „С. Г. Груп“ ЕАД, участвал в проданта
като взискател, без да е внесъл задатък и да е приет за такъв от ЧСИ без да е
имал качеството на „конституиран взискател“. В тази връзка се твърди, че
към датата на реализирането на публичната продан извършеното прехвърляне
на вземането от взискателя „Юробанк България“ АД към „С. Г. Груп“ ЕАД не
му било съобщено, поради което на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД към този момент
прехвърлянето не е породило действие по отношение на длъжника и третите
лица. Жалбоподателят излага, че е бил уведомен едва на 21.12.2021 г. със
съобщение на ЧСИ. Счита, че този порок на публичната продан води до
ненадлежно извършено наддаване и опорочава обжалваното разпределение,
поради което е отправил искането си до съда за неговата отмяна, за обявяване
на публичната продан за нестанала, ведно с връщане на всички платени суми
и отмяна на евентуално издадено постановление за възлагане.
При извършената служебна проверка на материалите по
изпълнителното дело, приложено към настоящия момент към в. ч. гр. д. №
456/2022 г., по описа на ВАпС, съдът констатира, че принудителното
изпълнение е образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6553/2014 г. на РС – Варна против
„Ен Джи Ел Рисайклинг“ ЕООД, „Метал-Мар Инженеринг“ ЕООД и „Ен Джи
Ел Инвестмънт“ ЕООД за солидарното заплащане на подробно посочени в
изпълнителния титул суми, дължими по договор за банков кредит. Това
вземане е било обезпечено с първа по ред ипотека върху собствени на „Ксара
Трейдинг“ ЕООД недвижими имоти, вписана в СВ с вх. № 5254/29.12.2010 г.,
акт № 46, том I, подновена през 2020 г. и с оглед на което по искане на
взискателя изпълнението е насочено към осребряване на ипотекираните
имоти, един от които е ПИ с идентификатор № 00789.45.26 по КК на с.
Аспарухово. Публичната продан на този имот е реализирана през периода от
28.09.2021 г. до 28.10.2021 г., като с протокол от 29.10.2021 г. за купувач е
обявен „С. Г. Груп“ ЕАД за сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева.
2
Виднo от от изп. д. /том IX и том X/ е, че „С. Г. Груп“ ЕАД е
конституирано като взискател в качеството му на частен правоприемник на
първоначалния такъв съгл. Постановление от 26.10.2021 г. на ЧСИ, на осн. чл.
429, ал. 1 ГПК. Конституирането е постановено по подадена молба от
14.10.2021 г. и представен с нея договор за цесия от 30.06.2021 г. изрично в
молбата е било обективирано и искане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ за
връчване на представени с нея уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
длъжниците, ведно с доказателства за упълномощаване от цедента /„Юробанк
България“ АД/ към цесионера /„С. Г. Груп“ ЕАД/ за съобщаване на цесията.
Тези уведомления са били редовно връчени на 20-21.12.2021 г., както на
длъжниците по изпълнителния лист, така и на лицата, дали свое имущество за
обезпечение на вземането /настоящия жалбоподател – ипотекарния длъжник и
„Феникс Реком Инвест“ АД – залогодател/.
Именно конституирането на цесионера „С. Г. Груп“ ЕАД като
взискател, който е участвал в проданта и е обявен за купувач на процесния
недвижим имот, и на осн. чл. 495 ГПК ЧСИ е изготвил обжалваното
разпределение, като в първи ред на привилегированите вземания е включил
сумата от 265.37 лв., представляваща дължима такса по т. 26 ТТЗЧСИ
съобразно събраното вземане, а сумата от 10 734.63 е отнесена в полза на
взискателя „С. Г. Груп“ ЕАД, ползващ се от привилегията по чл. 136, ал. 1, т.
3 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда намира изложените в жалбата на „Ксара Трейдинг“ ЕООД оплаквания
срещу процесното разпределение, доразвити и в жалбата срещу обжалваното
решение на ВОС за неоснователни.
Няма спор в съдебната практика, че договорът за цесия поражда своето
действие от момента на неговото сключване или от изрично уговорения от
страните друг начален момент. Именно тогава настъпва и прехвърлителното
действие спрямо вземането. Изискването на чл. 99, ал. 3 вр. ал. 4 ЗЗД е
относимо към противопоставимостта на този договор на длъжника и третите
лица по повод извършено или претендирано от него плащане. Поради това и
цесионерът има качество на правоприемник на вземането от момента, в който
договорът между него и праводателят му е породил своето действие.
Придобиването на качеството „кредитор“ /титуляр на вземането/ не е
обусловено от съобщаването на цесията на длъжника от страна на
първоначалния кредитор. Именно от момента на придобиване на вземането и
на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК цесионерът може да се ползва от издадения в полза
на праводателя му изпълнителен лист. Няма пречка цесионерът да бъде
упълномощен от цедента да съобщи цесията, съответно упълномощеният
цесионер да възложи връчване на уведомлението на съдебния изпълнител
/арг. Чл. 18 ЗЧСИ/. Последната хипотеза е осъществена в настоящия случай.
Този извод не се променя от мотивите изложени в т. 4г от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, тъй като същите са
3
относими към преценката не за настъпилото правоприемство, а към това дали
са налице предпоставките за подлежащо на изпълнение в полза на заявителя
по чл. 417 ГПК задължение. Наред с това, следва да се отбележи, че
извършеното прехвърляне следва да се съобщи на длъжника, явяващ се
страна по материалното правоотношение с цедента, но не и на третите за това
правоотношение лица, които са дали своя вещ като обезпечение за чужд дълг.
Признаването на процесуалното качество на длъжници в изпълнението
на тази категория лица е с оглед правото им на защита срещу
незаконосъобразност на принудително изпълнение, което са длъжни да
търпят спрямо имота си, но това не ги прави страна в материалното
правоотношение по вземането, предмет на изпълнителното дело /в този
смисъл т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и по арг. от
чл. 151 ЗЗД относими биха били само възражения на жалбоподателя във
връзка със съобщаването на цесията на длъжниците по изпълнителния лист,
но не и спрямо него. Възражения в тази насока не са направени в жалбата по
чл. 463 ГПК. Независимо от това и предвид установеното по-горе от
фактическа страна, уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са връчени на
длъжниците по вземането, от което следва, че към датата на изготвяне и
предявяване на процесното разпределение договорът за цесия вече им е бил
противопоставим.
Ирелевантно за законосъобразността на разпределението е дали към
датата на реализиране на публичната продан уведомяването на длъжника за
цесията съставлява изискуемо за нейното надлежно провеждане
обстоятелство предвид участието на цесионера в наддаването. Подобно
възражение може да бъде разгледано само по повод на обжалване на
постановлението за възлагане. Както е посочил и ВОС относимите към
законосъобразността на разпределението възражения са тези относно кръга на
лицата, между които е разпределена сумата, определените размери на
вземанията им в т. ч. и за разноските, и спазването на императивната
разпоредба на чл. 136 ЗЗД относно поредността на удовлетворяване на
вземанията. Евентуално допуснати нарушения при осъществяване на
изпълнителния способ /публичната продан/ не могат да бъдат релевирани в
производството по обжалване на извършеното разпределение. Затова и при
постановена отмяна на разпределението не може да има за последица отмяна
и на реализирания способ, в каквато насока се съдържа искане в петитума.
В настоящия случай, предвид изложеното по-горе във връзка с
действието на договора за цесия и надлежното му съобщаване по см. на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД към датата на разпределението, не се установява
разпределение на суми в полза на лица, които не са взискатели по
изпълнението. Оплакванията относно определения размер на таксата по т. 26
ТТЗЧСИ, както и за нарушения на чл. 136 ЗЗД не са направени. Не се
констатират такива и от съда, доколкото по делото няма данни за
присъединени взискатели с вземания, ползващи се с привилегия преди
4
ипотекарния кредитор.
Ето защо жалбата срещу извършеното разпределение е неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Варна е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Разноски за настоящото производство от взискателя „С. Г. Груп“ ЕАД
не са претендирани.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1007/23.07.2022 г. постановено по в. гр.
д. № 963/2022 г., по описа на ОС – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5