РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Монтана, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100106 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ, предявен от В. Д. М. срещу Г фонд, съединен с иск по чл. 497 от КЗ във вр. с
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Ищцата В. Д. М. твърди в исковата молба, че на 30 юни 2021 г. пресичала улица
и п преминавала зад паркиран товарен автомобил „ххххх“ с ДКН хххх, управляван от
Й. П. Й., като в същия момент водачът преприел маневра движение назад без да се
убеди, че зад автомобила няма хора, и ударил пресичащата В. М.. Тя паднала на
асфалта и получила фрактура на VІІІ, ІХ и Х ребро в дясно, контузия на коремната
стена и хематом в областта на лицето. Произшествието е било виновно причинено от
водача на товарния автомобил, като за автомобила не е имало сключена застраховка
Гражданска отговорност. Ищцата заявява, че претърпяла болки и страдания,
изразяващи се в трайно затрудняване движението на тялото за продължителен период
от време, болки по време на оздравителния процес, затруднения в ежедневието, срив
на самочувствието, безсъние и психически дискомфорт. Гаранционен фонд е
определил по искане на ищцата обезщетение от 6 400 лв, които тя намира за
недостатъчни справедливо да обезщетят понесените от нея вреди, затова моли да бъде
осъден ответникът да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 001
лв, заявен като частичен иск от 33 600 лв, както и законна лихва от датата на
произнасяне по доброволната претенция – 14 декември 2021 г., до окончателното
изплащане, а също и направените в производството разноски.
1
Ответникът по иска Гаранционен фонд на първо място прави възражение за
неоснователност на иска, защото ищцата е заявила претенция пред Фонда, която той е
удовлетворил като е определил обезщетение от 8 000 лв, редуцирано с 20% поради
съпричиняване от страна на ищацата. Поддържа, че кореспонденцията между страните
по повод определяне на обезщетението съдържа основни клаузи на извънсъдебно
спогодба и следва да се приеме, че притезанието на ищцата е погасено с извършеното
от Фонда плащане.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ответникът навежда доводи за съпричиняване
от страна на ищцата, която в нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от
ЗДвП не е пресичала на пешеходна пътека. По отношение цената на иска заявява, че тя
е прекомерно висока и не съответства на принципа за справедливо репариране на
вредите.
Третото лице помагач Й. П. Й. чрез пълномощника си адв. С. оспрова иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че ищцата не е
преминавала зад паркирания бус, а е стояла облегната на него, с което е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването следва да се определи на
95%. Изтъква, че Гаранционен фонд вече е изплатил обезщетение на ищцата,
понесените от нея вреди са репарирани, което прави иска неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебна автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. Съдът обсъди
доводитена страните във връзка със събраните доказателства и приема за устаноевно
следното:
Предявените искове са допустими: изпълнено е особеното изискване на чл. 558,
ал. 5 от КЗ: увреденото лице е отправило на 1 ноември 2021 г. писмено претенцията си
до Гаранционен фонд по реда на чл. 558, ал. 3 от КЗ. С писмо от 14 декември 2021 г.
ищцата е била уведомена от ГФ, че е определено обезщетение от 6 400 лв, като е
извършено намаляване на размера поради съпричиняване от нейна страна. Между
страните е безспорно, че сумата е била изплатена на В. Др. М..
По делото е установено, че на 30 юни 2021 г. около 10 ч. и 40 мин. В. М. излязла
от магазин, намиращ се на кръстовището на ул. „хххх и ул. „хххх“ в гр. М Пред
магазина бил паркиран товарен автомобил „ххххх с ДКН М3196ВВ. М. се облегнала на
задната част на буса, а в същото време водачът Й. П. Й. предприел маневра движение
назад. М. била съборена на земята и при падането получила фрактури на VІІІ, ІХ и Х
ребро в дясната гръдна половина, контузия на коремната стена и хематом в областта на
лицето. Свидетелките Р. И. и М. М. описват поведението на пешеходката от излизането
й от магазина до събарянето й на земята от движещия се назад бус, както и движението
на шофьора на буса от момента, когато излиза от входа на склада на магазина до
качването му в буса и потеглянето. Показанията им се основават на личните им
впечатления, изложени са добросъвестно и безпристрастно, поради което съдът ги цени
2
като достоверни.
За инцидента бил съставен Констативен протокол № 2021-1023-330 от служител
на ОД на МВР Монтана, в който са отбелязани участниците в пътния инцидент: В. М.
като пешеходец и водачът на товарния автомобил „хххххх“ Й. П. Й..
Относно механизма на транспортното произшествие беше назначена и
изслушана експертиза, която посочва, че товарният автомобил е бил в покой, когато
ищцата се е облегнала на задните му врати. Водачът Й. Й. е започнал движение на
заден ход и от съприкосновението на задната броня на автомобила с краката на ищцата
под колената е последвало повалянето й на земята с лице напред. Уврежданията по
тялото на ищцата отговарят на този механизъм, като получени при падане върху
твърда повърхност. Изминатото разстояние от товарния автомобил назад е 0,30 м със
скорост под 1 км/ч. М. се е намирала в т. нар. сляпа зона на товарния автомобил.
От разпита на свидетелките Р. И. и М. М., се установи, че водачът на товарния
автомобил е излязъл от задния вход (откъм склада) на магазина, докато ищцата е била
облегната на задните врати на буса. Й. е преминал от входа на склада, през тротоара и
се е насочил към шофьорското място на товарния автомобли, като траекторията му на
движение не преминава зад буса. В тази връзка вещото лице е изследвало въпроса дали
докато се е придвижвал към шофьорското място, Й. е могъл да забележи В. М.,
облегната на задните врати на превозното средство. Като са приети осреднени
стойности за скоростта на движение на Й. от вратата на магазина до буса, и
евентуалната скорост на М. в случай, че се е придвижвала от изхода на магазина и
пресичала зад буса, то залючението е, че няма момент, в който М. да е в полезрението
на Й. и той да е могъл да съобрази поведението си с наличието на препятствие зад
буса.
От събраните доказателства съдът приема за установено, че ищцата В. Д. е
излязла от магазина, започнала е пресичане на пътното платно, но не на пешеходна
пътека, спряла е на платното зад паркирания товарен автомобил, подпряла се е на него
и тогава е настъпило произшествието поради предприето движение на буса назад и
последвало събарянето на пешеходката на земята.
Веднага след произшествието ищцата била настанена за лечение в МБАЛ – М за
времето от 30 юни до 5 юли 2021 г. От заключението по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че по отношение М. е било приложено адекватно лечение с
антибиотици, кръвоспиращи медикаменти, вливания. Проведени са изслевания на
главен мозък и ехограхфия на вътрешни органи, като не са открити вътречерепни
травми и травми на коремните органи. При проведения от вещото лице преглед се
констатира настъпило костно срастване на ребрата и вторично образувани сраствания
на меките тъкани в областта на дясната гръдна половина, които биха причинявали
болки при промяна на времето и физическо натоварване. Заключението на експерта е,
3
че счупванията на ребрата и нараняванията в областта на лицето са настъпили при
падането на ищцата в резултат на блъсването й от товарния автомобил, но травмите са
напълно излекувани, като е съобразено общото влошено здравословно състояние
поради прекаран инсулт и хроничното заболяване диабет. Вещото лице е отчето и
факта, че М. е ползвала помощно средство за придвижване и преди инцидента.
По данни на свидетелката Д И., дъщеря на ищцата, полагала грижи за нея след
изписването от болница, лечението в домашни условия е продължило още месец след
произшествието, а още няколко месеца ищцата ползвала чужда помощ за битовото си
обслужване. При влошаване на времето се оплаква от болки в ребрата.
При така установените факти съдът приема от правна страна, следното:
За товарния автомобил „хххххх“ с ДКН М ххххне е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради
което на основание чл. 557 от КЗ искът е насочен срещу Гаранционен фонд. Фондът
отговаря по начина, по който би отговарял застраховател, ако би била налична
застраховка Гражданска отговорност, т.е. следва да е установено виновно поведение на
водача на МПС, в резултат на което да са последвали вреди за пострадалия.
Гаранционен фонд е приел, че е налице непозволено увреждане от страна на
незастрахования водач спрямо ищцата и е изплатил по искане на последната
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 400 лв. Възражението, че с
изплащането на тази сума отношенията между страните са уредени и притезанието е
погасено, е неоснователно. Липсва изрично волеизявление на ищцата, че приема
плащането и е съгласно с размера му. С предявяването на иска по настоящото дело тя е
упражнила правото си по чл. 558, ал. 5 от КЗ да претендира по-висок размер на
обезщетението, поради което искът е допустим.
От събраните доказателства по делото се установява, че водачът на товарния бус
„ххххх“ не е изпълнил задължението си преди да предприеме движение назад да се
убеди, че зад превозното средство няма пречки и не застрашава останалите участници в
движението – пешеходци или други МПС – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. В случай, че няма
добра видимост, той е следвало да си осигури лице, което да сигнализира за опасности.
Макар ищцата да се е намирала в сляпата зона на буса, Й. е билдлъжен да направи
необходимото необходимото, за да се увери, че с движението си назад не създава
опасност за другиго. Неспазването на правилото на чл. 40 от ЗДвП от страна на водача
на товарния бус е довело до нараняванията на М., получени при блъсването й и
падането на земята.
Нарушаването на правило за движение по пътищата представлява
противоправно поведение, което е причинило вреди за ищцата, а с това е осъществен
съставът на непозволеното увреждане, което от своя страна съставлява основание за
ангажиране отговорността на ГФ за изплащане на обезщетение на пострадалата при
4
инцидента ищца.
От съществено значение е обаче и поведението на ищцата. Тя е стояла зад буса,
облегната на задните му врати. Следвало е тя да съобрази, че е възможно превозното
средство да потегли, а тя с оглед възрастта й, използването на помощно средство за
придвижване и ограничените й двигателни способности да не може да рагира бързо и
да избегне удар. Като е застанала подпряна на превозното средство на пътното платно,
ищцата сама се е поставила в опасност. Ищцата е нарушила и правилото на чл. 113,
ал.1, т. 2 от ЗДвП – при пресичане на улицата тя се е спряла и ненужно е удължила
престоя си на платното за движение, като следва да се отбележи, че пресичането е
извършено не на пешеходна пътека. Съдът приема, че с поведението си М. е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като определя съпричиняването на
60 %.
При падането в резултат на транспортното произшествие М. е получила
счупване на три ребра, наранявания по лицето и травма на коремната стена, установени
с приложената епикриза. Лечението в болница е продължило пет дни, а в домашни
условия още месец приемала обезболяващи медикаменти, като пълното възстановяване
настъпило след около общо три месеца.
За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на
инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните последици от
травмата (болки в ребрата при влошаване на времето) съдът определя обезщетение от
17 000 лв. При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на
справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане,
продължителността на лечението и остатъчните вреди.
Съдът отчита, че събитие като пътна катастрофа винаги носи негативни
преживявания, води до емоционално натоварване, а преодоляването на физическата
травма е съпроводено с понасяне на битови неудобства и налага ограничения в
ежедневните обичайни дейности. Ищцата е търпяла интензивни болки в резултат от
фрактурите на трите ребра, затруднено е било придвижването й, но при лечението не
се е налагала хирургична намеса, няма трайни увреждания, довели до деформации на
тялото и ограничаващи движенията. Необходимостта от чужда помощ е свързана с
травмите от инцидента, но следва да се има предвид и възрастта на ищцата и
преживения инсулт, които не са в причинна връзка с произшествието, но са оказали
влияние върху нуждата да бъде подпомагана.
Така определеното обезщетение съдът намалява с 60% заради приноса на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат и присъжда обезщетение от 6 800 лв, но
от тази сума следва да се приспадне вече платеното от ГФ обезщетение от 6400 лв.
Дължимият остатък е 400 лв. Над този размер до претендирания от 25 001 лв искът е
неоснователен и съдът го отхвърля.
Върху присъдената сума ГФ следва да плати обезщетение за забавено плащане
при спазване правилото на чл. 497 от КТ (чл. 588, ал. 1 от КЗ) или от 14 декември 2021
г., когато ГФ се е произнесъл по искането на В. М. за изплащане на обезщетение.
По разноските:
Ищцата е представлявана от адв. Д. при условията на чл. 38 от ЗАдв, поради
5
което на същия следва да се присъди хонорар в минималния размер по НМРАВ от 400
ллв, който е дължим от ответника. Размерът е определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1
от НМРАВ като за основа е взето присъденото обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГФ дължи по сметка на съда държавна такса
от 25 лв върху уважената част от иска и 980,58 лв разноски по делото.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище в гр. С , ул. „хххх“ № ххх, ет.
4, ЕИК *********, да плати на В. Д. М., ЕГН **********, обезщетение в размер на 400
лв за неимуществени вреди от ПТП на 30 юни 2021 г., причинено от Й. П. Й., заедно
със законна лихва върху тази сума от 14 декември 2021 г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение над уважения размер до
претендирания от 25 001 лв (предявен като частичен от 33 600 лв).
Решението е постановено при участие на трето лице помагач Й. П. Й., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да плати по сметка на МОС държавна такса
от 25 лв и разноски в размер на 980,58 лв, а на адвокат Й. Д. от САК 400 лв
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6