№ 83
гр. К. , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело №
20201850100723 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Х.И.” № 15, със законен представител Л.К.Д. – изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт В.Ц. са сезирали съда с иск за установяване на
съществуване на вземането срещу П. М. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: село Д., община К., с правно основание чл.422 от ГПК – иск за
установяване съществуване на парично вземане, за сумите от: 267.36 лева –
главница; лихва за забава в размер на 76.35 лева, за периода от 21.05.2017 г.
до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 26.05.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза
на съда държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева -
заплатена в полза на съда държавна такса, 300,00 лева за ССчЕ и 150,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство, съгласно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
1
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, но се явява в
съдебно заседание – редовно призован, като оспорва иска, твърди, че цесията
е незаконна, тъй като са му били използвани лични данни без негово съгласие.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства,
договор за паричен заем № 59164 от 30.12.2015 година, цедиран на заявителя
от кредитора „С.К.“ ООД на 13.03.2017 година, като по реда на чл. 99 от ЗЗД
длъжникът е бил уведомен за цесията, а падежът е настъпил на 06.07.2016
година, рамков договор и приложение № 1 към цесионния договор; ч.гр.д. №
463/2020 година, с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК; ССчЕ.
Исковата претенция се явява основателна, с оглед на посочените в
молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства и
счетоводна експертиза, установяващи дължимостта на паричните вземания на
ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че иска се явява
основателен и подкрепен с убедителни доказателства.
От представените с исковата претенция и отговора доказателства,
безспорно се установява, че ответникът е поел задължение по договор за
паричен заем със „С.К.“ ООД, цедирано на настоящия ищец от кредитора,
като по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.
Към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите по
договора суми, подробно описани по-горе.
Съдът счита, че не са налице основания за недействителност на
извършената цесия между цедента и цесионера по отношение на съдържание,
срокове и начини на уведомление, тъй като съгласно костантната съдебна
практика се приема, че дори да липсват категорични доказателства
уведомлението за това да е връчено на длъжника преди образуване на делото,
2
с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
съдържащи процесния договор за цесия и изричното упълномощаване на
цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът, като
длъжник е узнал за цедирането на вземането. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното
вземане не може да бъде игнорирано. Уведомяването е настъпило в хода на
процеса и на основание чл.235,ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда
факт,стабилизиращ легитимацията на цесионера,като титуляр на спорното
материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение №
123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г. на ВКС,ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014г.,
по т.д.№ 1711/2013г.на ВКС,I т.о.; Решение № 78/09.07.2014г., по т.д.№
2352/2013г. на ВКС, II т.о.
Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди,че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този смисъл
Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009 г., на ВКС; Определение №
987/18.07.2011 г., по гр.д.№ 867/2011 г., на ВКС.
От друга страна, неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на цесията. Правата по цесията преминават върху
цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от
ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което
не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни
последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,
че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и
плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението
3
да плати на новия кредитор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както
е предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете
производства разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в
полза на съда държавна такса и 50.00 лева– юрисконсултско възнаграждение
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева -
заплатена в полза на съда държавна такса, 300,00 лева – за ССчЕ и
150,00лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство,
съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: село Д., община К. съществуването на
вземането на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х.И.” № 15, със законен представител Л.К.Д. –
изпълнителен директор, за сумите от: 267.36 лева – главница; лихва за забава
в размер на 76.35 лева, за периода от 21.05.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Д., община
К. да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както
следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и
50.00 лева– юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство
по ч.гр.д.№ 463/20209 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда
държавна такса, 300,00 лева– за ССчЕ и 150,00лева – юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в
4
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5