Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№810 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.124 от ГПК вр.чл.59 ал.3 от ЗС- за погасяване на право на ползване върху
недвижим имот.
В искова молба ищецът Г.К.З.
твърди, че през 2012г. покойния й съпруг ***закупил следния недвижим имот: УПИ
V-233, целия с площ 835 кв.м. по нотариален акт, а по скица и данъчна оценка
868 кв.м., в кв.13 по плана на с.***, община Димитровград, при граници на
имота: УПИ VІ-234, УПИ ІХ-232 и УПИ ІV-230. При закупуване на имота по
отношение на същия имало запазено право на ползване в полза на ответника Т.А.Н.,
което било учредено още преди горепосочената сделка. От страна на продавача
било заявено, че ползвателя не ползва имота и няма интерес към него, но не може
да присъства на сделката, за да се откаже от правото си на ползване. Самият
имот представлявал празно дворно място, което било в съседство с до къщата на
ищеца. Съпругът на последната починал на 30.10.2018г. при ПТП, но още от датата
на закупуване на имота до настоящия момент ползвателя никога не била идвала до
имота и изобщо не реализирала правото си на ползване. С оглед на изложеното
ищеца иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че правото й на ползване върху гореописания имот е
погасено поради неупражняването му в течение на над пет години.
Ответникът Т.А.Н. не депозира
отговор на исковата молба. Редовно призована за проведеното на 27.10.2020г.
съдебно заседание по делото, не се явява и не взема отношение по предявения
против нея иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №119, том І, рег.№911, дело 91/2012г. на нотариус ***на Нотариалната
камара на Р.България, на 07.03.2012г. ***е продал на ***свой недвижим имот, а
именно: УПИ V-233, целия с площ 835 кв.м. по нотариален акт, в кв.13 по плана
на с.***, община Димитровград, одобрен със Заповед №1135/10.06.1991г., при
граници на имота: улица, УПИ VІ-234, УПИ ІХ-232 и УПИ ІV-230. Изрично в
нотариалния акт е посочено, че върху имота има запазено право на ползване в
полза на Т.А.Н., с което право страните заявяват, че са запознати. Купувачът ***е
заявил, че купува гореописания имот , при посочените в договора цена и запазено
право на ползване в полза на Т.А.Н..
Данъчната оценка на
процесния имот, видно от Удостоверение за данъчна оценка по чл.64 ал.1 от ДОПК,
издадено на 17.02.2020г. от община Димитровград, е в размер на 2879 лева.
Съгласно
представеното с исковата молба Удостоверение за наследници на ***, той е
починал на 28.10.2018г., като за свои наследници по закон е оставил съпругата
си Г.К.З.- ищец по делото и двамата си синове ***.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът по искане на ищеца допусна до разпит в
качеството на свидетели ***. От показанията на свид.***- син на ищеца, се
установява, че процесния имот е бил закупен от баща му през 2012г. При сделката
те търсели ответника Т.А.Н. но не я открили, тъй като около 25 години, тя
живеела в чужбина. Според свидетелят, към момента на сделката тя била заявила,
че имота въобще не я интересува. В последствие също не идвала и не ползвала
имота. Тъй като той бил съседен на този на ищеца и семейството му, те съборили
намиращата се в него стара сграда и заградили двата съседни имота с ограда,
като така направили един общ двор. В него сеели зарзават. През всички тези
години ответникът не била идвала в имота, нито пък имала претенции за
ползването му.
Според показанията
на свид.***, той бил съсед на процесния имот. Съпругът на ищеца го закупил
преди около 10 години, като площта му била около 700-800 кв.м. В него имало
стара къща, но тя паднала. Семейството на ищеца заградило този имот с мрежа и
започнали да го обработват. Свидетелят познавал лично ответника, като твърди,
че тя от 20 години била в Гърция. Имала имот в Стара Загора и понякога се
връщала там. През всички тези години само семейството на купувача ***обработвала
въпросния двор, като сеели в него зеленчуци.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е,
че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119, том І, рег.№911,
дело 91/2012г. на нотариус ***на Нотариалната камара на Р.България, на
07.03.2012г., наследодателя на ищеца ***закупил процесния имот, в който е имало
учредено право на ползване в полза на ответника Т.А.Н.. Не се спори, че
купувачът е починал на 28.10.2018г., като ищеца е негов наследник. Не се
оспорва от страна на ответника, че процесния имот е владян и ползван единствено
от купувача и неговите наследници от момента на закупуването му до депозиране
на исковата молба в съда.
Спорно по делото е налице ли са
предпоставките на чл.59 ал.3 от ЗС и погасено ли е правото на ответника да
упражнява предоставеното му право на ползване върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл.59
ал.3 от ЗС, правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и
ако не се упражнява в продължение на 5 години.
В настоящия случай, от събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че наследодателя на ищеца е
придобил собствеността на процесния имот след като го е закупил от трето лице
на 07.03.2012г. Върху този имот обаче е имало учредено вещно право на ползване
в полза на ответника Т.А.Н., като това обстоятелство е изрично посочено в
съставения при сделката нотариален акт. От показанията на разпитаните по делото
двама свидетели също така се установи, че от датата на закупуване на процесния
имот, до настоящия момент, ползвателя на същия- Т.Н. не се е интересувала от
него, не го е ползвала и поддържала, като въобще не е идвала в него.
Собственикът на имота и семейството му са започнали да го стопанисват, като са
го разчистили от стара рухнала сграда и са го оградили с ограда, обединявайки
го по този начин със също собствения си съседен имот, в който живеят. Въпреки
така предприетите от тях действия, ответникът по никакъв начин не им е
противопоставил своето право на ползване върху имота, продължавайки да не се
интересува от него и да не упражнява правото си да го ползва.
Доколкото от датата на закупуване
на процесния имот от наследодателя на ищеца- 07.03.2012г. до настоящия момент
са изминали повече от 5 години, през които ответника не е упражнявал учреденото
в негова полза право на ползване на същия, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.59 ал.3 от ЗС за основателен и доказан.
Предвид изложеното следва да се
постанови решение, с което по отношение на ответника Т.А.Н. да се приеме за
установено, че правото й на ползване на процесния недвижим имот е погасено, поради
неупражняването му в продължение на повече от 5 години.
Доколкото от страна на ищеца не
се прави искане за присъждане на деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Г.К.З., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59
ал.3 от ЗС, че учреденото в полза на Т.А.Н., с ЕГН **********,***, право на
ползване върху Урегулиран поземлен имот V-233, целия с площ 835 кв.м. по
нотариален акт, а по скица и данъчна оценка 868 кв.м., в кв.13 по плана на с.***,
община Димитровград, одобрен със Заповед №1135/10.06.1991г., собственост на
наследници на ***, починал на 28.10.2018г., при граници на имота: улица, УПИ
VІ-234, УПИ ІХ-232 и УПИ ІV-230, е погасено поради неупражняването му в
продължение на повече от 5 години.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: